ЕГН-то - най-простият и същевременно най-абсурден начин за сглобяване на човешката личност във възможно най-кратък и обезличаващ я привидно цифров знак. Ето едно смело предложение за размисъл върху смисъла на земното ни битие, на което сме поканени в Баня Старинна, Пловдив, през юли т.г.
Избрал за обект на пластични експерименти елемент от административното ни припознаване като човешки единици, 27-годишният Александър Юзев прави своята първа ясна заявка за сериозно присъствие на сцената на съвременното ни изкуство. ЕГН-то - сюжет, предполагащ ограничени възможности за пластични предложения, е разгънат в традиционните техники на стенописа. Така той се превръща в концепция за житейския ни път, начало и край, провокираща сетивно чрез ловка комбинация на звук, светлина и материя.
Шест противоположно ситуирани платна с почти човешки ръст "изплуват" в сумрака благодарение на вградените им светлинни източници. Произведенията са разделени от тънка ивица огледална повърхност, приемаща обилните отблясъци на електрически крушки, спуснати с въженца от тавана. Използваната стенописна техника превръща пластичните решения от силикон, енкаустика и акрил в концептуални икони на една метафора - тази на шифрованата личност, нейния път и неизбежното безпокойство от неизвестното, съпътстващо смъртта.
10-те цифри на нашата идентичност присъстват и в 6-те платна, всяко едно от които представлява цикъл на живота и смъртта в предложени от автора варианти. Разгърната помежду им, огледално-светлинната инсталация разделя двете фази на житейския цикъл - начало и край, като всеки ключов момент (раждане, битие, смърт и отвъдно) е допълнително акцентиран чрез собствена музикална импресия с етно елементи. Ритъм от звук, светлина и синтез от цвят и форма, редуцирани до преобладаващия линеен мотив, пресъздават затворения екзистенциален цикъл и, разбира се, вечната въпросителна, придружаваща небитието. Има ли предопределеност в появата на индивида, обозначена в 10 цифри? Мит ли е прераждането или смъртта е входен билет за космическата томбола на ЕГН-та? Човекът - статистически номер в архива на себеподобни и човекът, изправен пред избора на начините за приемане на превръщането си в купчина прах - това са двете основни линии за прочит на изложбата. Един отличен опит за боравене с различни пластични подходи и успешно постигане на комбинацията им в добре уловен естетически синтез и хомогенно развит сюжетен мотив.

Цветомира Тошева