Гаустин или човекът с многото имена
Зад маската на не един академичен литературовед се крие разказвач. В европейски контекст веднага се сещаме за Умберто Еко, в чешки - за Владимир Мацура или Даниела Ходрова. В българска среда такъв е Георги Господинов (1968). Дебютира през 1992 г. с поезия, като прозаик предизвиква голям интерес с "Естествен роман" (1999). Той е своеобразна изходна точка за сборника разкази "И други истории" (2001), който е в основата на направения от преводачката Ивана Сръбкова подбор в "Гаустин или човекът с многото имена", излязъл миналата година.
Гаустин е "пътуващ" герой в поезията и прозата на Господинов. Идентичността му е непостоянна: живее, умира и отново оживява в различни времена и непрестанно променя имената си - например според това какво точно прави (когато философства, се казва Сократ, когато пише, вече не е Сократ, а Платон...) Приемането на нови и нови (или стари) идентичности и истории е съдба и на други герои на Господинов, то е движещата сила на разказването, източникът на завръзките, размишленията, тъгата и безпокойствата. Действието често се разиграва на места на мимолетни срещи, в движещия се влак, на летището, в бара. Опитът от детството и младостта, преживени в българката провинция от 60-те и 70-те години придават на авторефлексивния разказ земност и вкус. Тук покълват образи и копнежи, които в крайна сметка се оказват по-свежи от по-късния им сблъсък с "реалността".
Героите на Господинов начело с Гаустин са българското превъплъщение на Шехерезада, която чрез нови и нови продължения на разказа се съпротивлява на смъртта. При това с деликатен хумор представя реалиите на пред-посттоталитарна България. И улавя една житейска атмосфера и усещане, които са много близки на родените у нас през 60-те и 70-те години.

Lidove noviny, 26. 03. 2005

Даниела Ивашита