Езерен транс

Смехотворно е, че "Завръщане" излиза на екран у нас близо две години, след като спечели "Златен лъв" и Награда за дебют от Венеция и повече от година, след като беше показан на 8. Международен София филм фест. И най-долнопробното холивудско хитче се разпространява тук със скоростта на светлината, а за свестните европейски филми (още повече - руски) пада голямо чакане. И така, заради дистрибуторското офлянкване очевидно сме отново на цивилизационната опашка, след като 35 страни са купили филма още във Венеция. "Култура", разбира се, бе първата (и почти единствена) медиа, обърнала внимание на тоталния дебют "Завръщане" (вж. бр. 33 и 34 от 2003).
На пръсти се броят случаите в историята на киното, когато неизвестни новаци се превръщат в световна сензация не на фестивала в Сънданс например, а в Кан или Венеция. На Андрей Звягинцев & компания това се случи тъкмо на юбилейното 60-то издание на Мострата. Символично завръщане на руското кино.
Първият кадър е подводен - дълбоко син, нематериално студен, нямо страховит. Филмът започва в неделя и свършва в събота - т. е. от Слънцето до Сатурн две момчета извървяват драстичното трасе на възмъжаването. В момента, когато Иван (Иван Добронравов) и по-големият му брат Андрей (Владимир Гарин) тичешком се прибират у дома след момчешка схватка, през цигарен дим светлата им майка (прелестно епизодична Наталия Вдовина) повелява да пазят тишина, тъй като баща им спи. Спи?! Нямало го е 12 години. Къде е бил, какво е правил - кой знае... За съществуването му свидетелства една-единствена черно-бяла снимка, скътана на тавана. И за живота на момчетата, прочее, не научаваме много, ала достатъчно - отгледани са с майчина и бабина любов. Бащата (Константин Лавроненко) е смръщен, брадясал и сексапилен брюнет, за когото увертюрата е неизвестно понятие - тутакси влиза в ролята на "източник на институциите" по Рикьор. Завърнал се е, но е чужд.
Той именно е иницатор на пътуване с двамата си сина до езеро. Започва метафизично road movie из обезлюдената руска дълбина, където покрай гори, кал, дъжд и злощастни соцруини мярваме само свъсена сервитьорка, крадливи (от глад) тийнейджъри и пристанищни черноборсаджии.
Бащата е самата динамика на тайнството: методичното телефонно общуване, вдъхновеното копаене за сандъче, безмилостното командорене на децата... И постепенно в тяхното поведение зейва неозаптимият братски дуализъм - колкото Андрей е отворен и смирен, толкова Иван е темерутест и неуправляем. Но научават разни неща - един за друг, и заедно - за света. Наоколо - вода, борове, небе. Малко риба. Паянтова кула - мост между небето и земята, началото и края, страха и смъртта. И потънала лодка. Свръхконцентрирана трансцедентност, изведена през погледи, жестове, фактура, музика... А децата са феноменални!
"Завръщане" завръща символиката на руското кино от 60-те, но без патетика и месианство. За жалост обаче, символичната симетрия се издънва в житейски аспект - година след приключването на снимките в същото това езеро загива прекрасният Владимир Гарин.
Филмът е мъдър в скромността си, брутален в копнежността си, дълбок в строгостта си, ритуален в катартичността си, хипнотичен в метафизичността си... Излят е.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Завръщане, Русия, 2003, 103 минути, режисьор - Андрей Звягинцев, сценарий: Владимир Мойсеенко, Александър Новотоцки; продуцент - Дмитрий Лесневски, оператор Михаил Кричман, художник - Жана Пахомова, музика - Андрей Дергачов, в ролите: Владимир Гарин, Иван Добронравов, Константин Лавроненко, Наталия Вдовина и др.