Асен Ангелов Кисимов (3 май 1936 -
13 юли 2005), е толкова популярен и така обичан актьор, че вестта за неговата смърт стъписва. Невероятно е, че вече трябва да пишем "беше", а не "е". И той, и персонажите му бяха особено деликатни и добри, те сякаш знаеха, че всеки човек е свят и с любопитство се взираха в него, искайки да разберат защо не е така щастлив, както заслужава. Тази невъзможност го измъчваше и лицето му преждевременно се насити с бръчки. Може би през последните десет години позагуби от неизчерпаемата си жизненост. Намери утеха в онези, които идват след нас. Почти изцяло се отдаде на срещите си с децата. Очевидно ние, по-възрастните, не го заслужавахме. Разбира се, остават неговите записи, остават филмите му, но най-вече остава споменът за него. Защото Асен Кисимов беше мярка за човеколюбие, нравствена устойчивост и демократична артистичност.


Никола Вандов

На снимката
Асен Кисимов в Сизве Банзи е мъртъв.
Театър
Българска армия, режисьор Крикор Азарян, 1976