Урокът,
преподаден на Едгар Морен1

Има някои групи, които се обявяват за носители на нравствеността и морала и на това основание претендират за безнаказаност. Една такава ни се представя с петицията на леви интелектуалци за солидарност с Едгар Морен, публикувана в Liberation. Социологът бе осъден миналия месец, заедно с Le Monde за "клевета с расов характер" от апелативния съд във Версайл след подадена жалба от Франция - Израел и Адвокати без граници.
В една статия, излязла на 4 юни 2002, Морен е написал по-специално следното: "Израелските евреи, потомци на апартейда, наречен гето, гетоизират палестинците. Евреите, които бяха унижавани, презирани, гонени, унижават, презират и гонят палестинците. Евреите, които бяха жертва на един безсърдечен ред, налагат своя безсърдечен ред на палестинците. Евреите, жертва на безчовечността, показват ужасна безчовечност." [...] И още: "Трудно можем да си представим, че една нация от бегълци[...] може да се превърне за две поколения в "господстващ и сигурен в себе си народ" и (с изключение на едно достойно за уважение малцинство), в народ презиращ и задоволяващ се да унижава."
Този текст, ако бе подписан от един доказан антисемит, по всяка вероятност щеше да накара добромислещата хуманистичност да нададе вой. На всичко отгоре свободата на изразяване никога не е била негова заявена загриженост - тази свобода позволи да се зачеркнат пасажи от "Дневник" на Рьоно Камю2, тя никога не протестира срещу мненията, преследвани от закона Гесо3, никога не я чухме да разобличи пенализацията на хомофобските изказвания. Така че наистина е пикантно да видиш как преподаващите уроци по антирасизъм получават на свой ред урок. Разбира се, че трябва да бъде защитавана свободата да се критикува политиката на Израел. Но правосъдието постъпи добре, като напомни тежката двойнственост на антиционизма, когато той освобождава палестинците от всякаква отговорност и забравя призивите на ислямистите да унищожат Израел в името на антиеврейската омраза.

Le Figaro, 1 юни 2005

Иван Риуфол



1 Текстът е част от редовния обзор на автора на Le Figaro.


2 През 2000 г. тази книга е спряна от разпространение след силни протести заради съдържащите се в нея разсъждения за евреите. Излиза по-късно, в друго издателство, като са премахнати спорните пасажи, но в изданието са отбелязани с бели полета.


3 Добавка от 1990 г. към Закона за свободата на печата от 1881 г.: "Ще бъдат наказани [...] тези, които оспорват [...] съществуването на едно или повече престъпления срещу човечеството така, както са дефинирани от чл. 6 на статута на Международния наказателен съд, приложен към Съглашението от Лондон от 8 август 1945 г. [...]"