Полемика около присъдата на Едгар Морен
Осъждането (на 24 май) за «клевета с расов характер» на трима интелектуалци - социолога Едгар Морен, еводепутата Сами Наир, писателката Даниел Салнав, както и на Жан-Мари Коломбани, директор на Le Monde - предзвика силно вълнение. Във Франция, както и в чужбина, се множат свидетелствата за солидарност с авторите на инкриминираните твърдения.
В основата на скандала е публикуването на "гледна точка" в Le Mоnde със заглавието «Израел - Палестина: раковото образование», подписана от тримата интелектуалци. Две асоциации - «Адвокати без граници» и «Франция - Израел Алианс Генерал Кьониг» подадоха граждански иск, убедени, че някои изречение съдържат обобщения, които надхвърлят критиката на израелската политика.
Между другите, две изречения са специално визирани: "Трудно можем да си представим, че една нация от бегълци, произлязла от най-дълго преследвания през човешката история народ, [...]може да се превърне за две поколения [...], с изключение на едно достойно за уважение малцинство, в народ презиращ и задоволяващ се да унижава." И по-нататък, "Израелските евреи, потомци на апартейда, наречен гето, гетоизират палестинците."
Признати за невинни от първоинстанционния съд в Нантер на 12 май 2004 г., обвинените лица бяха осъдени да платят сумата от 1 евро символично от апелационния съд във Версайл (вж. Le Monde от 29-30 май т.г.). След това те подадоха касационна жалба.
Това съдебно решение, разнесено по света и чрез интернет-сайтове, предизвика врява в Съединените щати: Le Monde е осъден за антисемитизъм.
Във Франция, след излизането на присъдата, по инициатива на писателя Жан-Клод Гийбо, издател на социолога, бе публикувана една петиция "Солидарност с Едгар Морен". Този текст (Liberation 24 юни) изразява загрижеността на подписалите го от "една присъда срещу статия, която чрез равновесен и комплексен анализ говори в полза на мира и братството между протагонистите в израело-палестинската трагедия".
Тази "солидарност" бе подписана първо от 150 души, между които писателката Лор Адлер, геополитолога Паскал Бонифас, издателя Оливие Коен, философите Режи Дебре и Жан Бодрияр, Натали Моризе, депутатка, историците Франсоа Фьойто и Еманюел Льо Роа Ладюри, Оливие Манжен, директор на Esprit, писателя Ален Роб-Грийе, нашия сътрудник Едви Пленел, социолога Ален Турен, Мишел Тюбиана, екс-президент на Лигата за човешки права.
Напрежението се повиши, когато сътрудничката на Едгар Морен във Висшето училище за социални науки (l'Ecole des hautes etudes en sciences sociales), чийто електронен адрес фигурираше след подписите на петицията, получи по електронна поща недвусмислени заплахи, насочени срещу нея и срещу 84-годишния социолог, вследствие на което тя е подала жалба. Даниел Салнав съобщи също, че е получила анонимни писма.
"Перспективата за изтегляне от Газа, коментира Едгар Морен за Le Monde, изглежда е провокирала реакция в радикалните еврейски среди, радикализирани още повече и от това, че много известни личности-евреи подписаха петицията в моя защита."
За Уйлям Голднадел, представител на Асоциацията "Адвокати без граници", "не може, защото някакъв нещастник е заплашил господин Морен, да се извеждат всеобщи закони за неумереността на еврейската общност, тъй като в края на краищата нищо не подсказва, че този, който отправя заплахата, е неин член." "Именно господин Морен е този, който обвинява общности и който генерализира. Еврейския произход на господин Морен ми е безразличен.
Това,което е важно, са опасните му писания", декларира адвокат Голднадел.
"Не съм разгневен", казва Едгар Морен, който настоява въпросната "гледна точка" да се постави отново в контекста на повторната окупация на Дженин от израелската армия. "Когато се опитва да разбере, човек не може да мрази, добавя той. Нищо по-банално от това да съществуват малки фашизоидни групи, които да ме заплашват. По-малко баналното е, че изведнъж се оказваме в ситуация, в която мнозина "добри хора" в крайна сметка се поддават на илюзията, че съм антиеврейски настроен.
"Изпитвам повече болка, отколкото гняв", твърди от своя страна г-жа Салнав, която споделя, че спрямо тази присъда изпитва "чувство за нереалност".

Le Monde, 3 юни 2005

Никола Вей