Граждани, къде ви е
гражданското общество?
От дете се отнасям с уважение към думата "гражданин". Хубава дума. Звучи много по-гордо, отколкото "човек". (И е по-удобна. Не можеш да кажеш "човеко началник".) Какъв е магнетизмът на тази дума? Тя съдържа в себе си обръщение към човека от името на държавата. При това - директно обръщение. Съдията, милиционерът, кондукторът, всички, които са се обръщали към мен, са ме наричали "гражданин". С мен говореше държавата. А после започнах да разбирам и другите й значения. Андрей Сахаров прочете "гражданин" така, сякаш отношенията между него и държавата са симетрични. Той започна да се обръща към държавата без посредник. Мнозина не биха се осмелили на това. Но много от вашите и моите познати се научиха да възприемат гражданската позиция като подвиг благодарение на взаимоотношенията "държава - гражданин". Става дума не за тоталитаризма, а за един от неговите антоними - за свободата на личността. В момента се потвърждават твърденията, че в социалния живот на Русия се извършва това, което ни се струваше възможно да очакваме след 1-2 поколения. Извършва се формирането на нов поведенчески модел. Като негови характеристики трябва да се имат предвид индивидуализмът, автономията на личността, готовността да се опреш на себе си, в краен случай на "своите", но не и на вековната опора за руския живот - държавата. Не става дума само за олигарсите, за които нашата бедна държава не дава и пукната пара. Не бива и да се мисли, че става дума само за "новите руснаци", които неприлично придобиват недвижими имоти извън пределите на руската държава. Не мислете, че индивидуализмът е присъщ само на новата класа на предприемачите. В смисъла на количествения растеж класите всъщност почти не се развиват. Подобни идеи за самостоятелност се разпространяват в увеличаващите се и набиращи сила групи на високо урбанизираното население от т.нар. бизнес класа. Но това е толкова очевидно, че вече не предизвиква никаква изненада. Аз призовавам да се изненадваме от това, че тези черти придобиха характера на норми и в това си качество попаднаха в ежедневната общосоциална употреба. И чрез тях може да се мисли и говори за всеки: самотната пенсионерка - разчитаща само на себе си; работещата самотна майка - разчитаща само на себе си; момичето, дошло в големия град от глухата провинция - разчитащо само на себе си. Не може да се каже, че това са нови неща по отношения на знаменития "Homosovieticus", но без съмнение се появяват нови типологични черти. Съзнателно използвам примера с ролята на жената. В Русия, както и в целия променлив беден свят, се проявяват повече жените, отколкото мъжете. При това хората у нас (и първо жените) извършват промяната на своето поведение в средата на живота си. Преходът от патерналистична зависимост към автономност се извършва не по нормалния начин - поколение след поколение, а в рамките на поколението, в рамките на неговата социална активност. Появиха се герои, които поемат риска да минат без държавното настойничество. Много е важно да се каже, че тяхното намерение е да се надяват само и изключително на себе си. На тях не им минава и през ум мисълта, че могат да съществуват структури, които могат и да не са държавни (особено формални) или да не бъдат семейно-землячески (особено неформални). И ние, възпитаните в дихотомията на преклонението пред държавата или на анархизма, трудно ще си представим нещо друго. Нашите руско-съветски (и антисъветски) граждански идеали - самоотверженото подчинение на индивида на държавата или обратното, "самостоятелността" - това са препятствията за раждането на гражданското общество. В този пъзел (а ние така сме възпитани) за него няма място. Както го е нямало преди два века и в отношенията между "самолюбивия скромен пешеходец" Евгений и Империята. Наистина историците твърдят, че в периода между 1905 и 1917 е имало безпрецедентен за Русия разцвет на различни кооперативни движения. Това са наченките на така наречените вторични, групови и междугрупови структури на общуване. Семейни или подобни на семейните, в тях господстват междуличностните контакти. Те са мястото на съществуването на гражданското общество. Заедно с индустриалното развитие и урбанизацията вторичните структури трябвало да създадат това, което наричаме "нормално общество". Но настъпили известните събития от 1917-1922. И моментално била откъсната главата на кооперативното движение. Това е много интересно, защото не може да бъде обяснено нито с комунистическата идеология, нито с борбата с класовия експлоататор. "Класическият" сталински период на съветската власт е времето на масовите репресии против индивида, класата, съсловията, етническите и социални групи, т.е. против човека и различните категории хора. Но освен това и против някои социални структури, т.е. против самата форма на човешкото обединение и взаимодействие. Точно тогава е осъществен успешният (до сега живеем така!) опит за отделяне от обществото на част от неговите компоненти, които са в основата на отношенията между гражданина и държава. Да не забравяме, че през този период насилствената урбанизация и колективизацията попиляха нормалната човешка близост, в която хората битуват. Беше разрушено съседството, съседската община. Разрушено така, че през 1990, докато работехме по проект "Бедност" с колеги от ВЦИОМ, отивайки на терен, не можахме да спазим първата инструкция на международното изследване: "опишете сред съседските общини най-бедната". Бедните хора бяха мнозинство, общини нямаше.
В продължение на десетилетия целенасочено се изкореняваше социалността. Особеният социален (не класов!) инстинкт на типологична социална ревност раждаше ненавист към всякакъв тип организации, без значение дали са на есперантисти или на историци. Особената социална фобия - страхът от организациите - обхваща и наказателните органи. Ако хората се обединяват за каквото и да било, то те го правят задължително, за да съзаклятничат против държавата. Обединението чрез "социална ревност" се състои в това, че създадените от победителите организации, такива, каквито са партията и нейните "въоръжени отряди", се привиждат като най-силните им оръжия. Но те са силни само в условията на монопол на подобна социална система. Излиза, че в описания печално-триумфален период ролята на гражданското общество са изпълнявали ВКП (б) и ОГПУ-НКВД. Като прибавим и контролираните от тях масови организации, като комсомола, профсъюзите, колхозите, получаваме почти гражданско общество. В смисъла на социалната топография тези протези са разположени именно там, където в несъществуващото "нормално" общество се намират гражданските структури (преди това изтръгнати от корен). Социалната ненормалността е в това, че те не са автономни и не предпазват индивида и семейство му от държавата. Не му позволяват да говори с нея от името на корпорацията, като по-силен колективен субект. Непрекъснато го притискат, като експонират свръхсилата на държавата. Те като структури и корпорации се обединяват с нея, а не с индивида. В останалото са като всички нормални социални образования, израсли от човешките взаимоотношения, неформални връзки, със собствена романтика и така нататък, и така нататък. Както е известно, от тази трънка изскочи славна поезия.
Между другото, благодарение на тази смес от естественото и изкуственото днешната съдба на произведенията на масовата култура през онези години е толкова странна. Много от тях се занимават с фалшивите и контролирани социални формации, които уж са граждански. Да не забравяме, че изкуството се обръщаше не към нас (третото или четвъртото поколение след стерилизацията), а към онези, които са израсли в "нормалното" общество, т. е. към обществото, включващо гражданската област като подразбираща се от само себе си. Обясняваха им, че тези човешки чувства и отношения, които продължаваха да се смятат за нормални и естествени, например любовта, приятелството, състезанието, могат да бъдат разположени в рамките на новите образования като пионерската организация, производствената бригада, комсомола. Ефектът на соцреализма, толкова ценен за съвременните колекционери, се състои в това, че той представя естествените човешки отношения в такива социални обстоятелства и форми, които съзнанието на колекционера отказва да възприеме като нормални.
Целта на създателите беше в една или друга форма да се демонстрира обемната рамка на контактите в новите организации. И тя, тази рамка, не ги затваряше в себе си, а ги канализираше, въздигаше (като мистични образи) тези чувства на по-високо ниво, превръщаше ги в чувства към Максималното - съветската страна, държавата, вожда.
Какво се случи с тази система, когато всичко се сгромоляса през 1990? Сгромоляса се и тя. Държавата устоя, но много отслабна. И в този период върху руините на комсомола и на другите квазиграждански структури израстна това, което днес малко по малко формира междинния етаж между държавата и обществото. Този процес тече хаотично и без никаква връзка с по-горе описаното. В това е и нашата специфика. Върху споменатите руини се появиха силни, дивашки, но в същността си напълно естествени структури. И какви форми за организация избра първото "неизгубено" поколение? За съжаление - силови. Структурите им са примитивни като на всяка улична банда. Покрай тях изникнаха също толкова елементарните извънтериториални неформални организации на феновете на роксъставите. А зад оградите на военните градове набираха мощ много по-сложни силови структури. Готови за насилие, тези групи се захванаха за работа. Наложи се органите за сигурност да създадат нов термин: ОПГ - организирана престъпна групировка. Имената на тези групировки се знаят в полицейските участъци от Кипър до Маями. Териториалните банди се превърнаха в социално-професионални сдружения. Нарекоха ги "мафия".
Да отбележим чертите на гражданското общество в нашата мафия. Има ли в отношенията на тази институция надличностно, надгрупово степенуване? Да! А съществуват ли начини за защита от държавата? Да, най-сериозните от възможните. Има ли солидарност, стил, светско представителство във висшето общество? Да, да и да! В началото на 90-те по сложност и ефективност на действията си тези структури изпреварваха по-голямата част от новосъздадените граждански структури. Да споменем, че през последните години само развитието на финансовия сектор и информационните технологии изместват мафията от първото й място в обществения живот. Няма как да скрием, че отслабването на държавата позволи на мафията да развива не само криминалните, но и полукриминалните и дори вторични извънкриминални структури. Сред последните бих поставил нашия интернет. Това социално образование не притежава много от атрибутите на класическото гражданско общество. Но в него (в руския нет) населението, което е вече второто "неизгубено" поколение, разви такива силни социални рефлекси, че започва да прихваща тези, които са родени извън виртуалното пространство и са попаднали случайно там. В Русия интернет се разпространи като виртуално гражданско общество много по-рано, отколкото съответните форми на "живата" социалност. Интернет не може да замени живите отношения. Но може би ще им помогне да възникнат и да се изградят.

Сп. Неприкосновенный запас, кн. 2, 2004 г.

Алексей Левинсон