Просто сложно
или отново Бернхард


Не е за вярване, че се появява трети том с пиеси от Томас Бернхард. Да се издават пиеси у нас, както български, така и небългарски, особено в последното десетилетие, изглежда ексцентричен интелектуалистки жест. В тази "лудост" по отношение на навиците за четене на пиеси и печалбите на книжния пазар има много случайност, но и някаква странна система. Сякаш напук на все повече превръщащия се в медиен апендикс по-масов театър се появиха текстове за сцена, пиеси, които отстояват един съсредоточен поглед към териториите на собствено театралното. Отново драмата се яви като гарант за възможно търсене на жив сценичен език. Ако погледнем назад към вече натрупаните преводи на модерна драматургия - както класическа, така и съвременна - ще видим корпус от автори и сборници с пиеси, който продължава да представлява сериозна провокация за нашия театър. Без съмнение такова доста нагло предизвикателство към възможностите на сцената ни е и драматургията на Томас Бернхард.
Владко Мурдаров преведе пореден "пакет" с пиеси на Бернхард в том със заглавие "Прочутите". Заслужава уважение тази негова (и на издателство "Пигмалион") настойчива вгледаност в стойности отвъд кресливите сензации; неговата посветеност в превода на трудна драматургия, вписана във вечното измерение на писането и философията на театралното изкуство, каквато е драмата на Томас Бернхард. Заслужва отбелязване и дори заради някак "естествената" лекота, с която казваше: "Продължавам с Бернхард. Всеки момент трябва да излезе. Ще се обадя", сякаш превежда поредния бестселър. А да се превежда Бернхард е повече от превод.
Сложната работа в/с езика, както и музикалната структура на текстовете му, изисква свободно движение в езикови пластове, избор на изказ в българския, който да предава или дава директно по-голяма част от спектъра. И в този том Владко Мурдаров следва стратегията си на един максимално "дистанциран", избягващ видимо "авторско" тълкуване превод, който внимателно и коректно следи в живия български език да бъде запазен ритъмът на говорене в текстовете на Бернхард, макар не винаги при това положение да е възможно запазването на поне двузначността в изказа (и в заглавията на пиесите). Но, както вече казах по-горе, музикалната структура на текстовете и на говоренето е особено важна за училия музика и актьорско майсторство (във Виена, Залцбург и "Моцартеума" - отново в Заблцбург) и цял живот съществувал в музиката Бернхард. От тази гледна точка предпочетеното "звучене" на текста, което е избрал преводачът, е много ценно. Впрочем, с риск да изглеждате странно на близките си, опитайте поне една сцена от тази книга да прочетете на глас, за да почувствате перформативността и плътта, плътността на езика, на говоренето при Бернхард.
И този том има кратка справочна част, съдържаща бележки за пиесите и техните първи премиери, както и биографична справка за автора. Ако нещо липсва в този прекрасен и без никакво съмнение ценен за нашата култура проект на Владко Мурдаров, това е въвеждащ, предговарящ или следговарящ текст за драматургията на Бернхард. И не заради недоверие към читателите, колкото заради необходимото контекстуализиране на пиесите, въвеждането им в българския културен опит. Още повече че, за разлика от други австрийски автори, името Бернхард и неговото драматургично писане, с изключение на текстовете и заниманията на Александър Андреев, почти няма рецепция у нас.
В този том са събрани шест пиеси: "Прочутите", "Минети", "Преди пенсиониране", "Достигнатата цел", "Просто сложно", "Ритер, Дене, Фос". Една от тях е избрана и за заглавие на книгата: "Прочутите", най-вероятно заради ироничното припомняне на съставителя-преводач, че самият Бернхард е вече в тази компания от прочути "действащи лица", като Хелене Тиминг, Артуро Тосканини, Макс Райнхард и пр., или "Минети".
С този пореден том Владко Мурдаров дава на българския читател вече не просто представа за театъра на Бернхард, а сложна картина на неговата театрална естетика и критическа позиция - "Просто сложно" (Einfach kompliziert), както се казва една от пиесите му. Ще може да се вгледа в картинното, почти хорово говорене, в играта на фигури, маски и означаващи, движени във и от езиковото. Не е просто. Но тъкмо заради това си струва. И четенето, и опитът най-сетне да се постави на сцена у нас.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Прочутите от Томас Бернхард. Пиеси. Превод Владко Мурдаров. Издателство "Пигмалион", 2005.