Естетически носталгии
Днес, ден преди гласуването на кабинета, едва ли може да се каже нещо по-определено за неговата съдба. Възможно е да мине, възможно е да не мине. Възможно е да издържи само няколко месеца, възможно е, макар и малко вероятно, да изкара целия си мандат. Възможно е министрите (ако станат такива) да се окажат по-ефективни от очакваното, възможно е да се провалят "на собствен ход", поради персонална или групова несъстоятелност. С една дума, днес, понеделник, 25 юни, всичко е възможно. И нищо не е ясно.
Едно нещо обаче вече е ясно - ерата на Симеон Сакскобургготски приключи. И май че завинаги. И не защото не спечели изборите; нито защото, въпреки всички врътки, няма да стане министър-председател. Ерата му приключи не като политика, а като естетика, като естетически натиск - върху тона, върху маниера, върху формата на цялото общество.
Когато Симеон влезе в държавата, потресът от неговата поява беше свързан не толкова с обстоятелството, че е цар или иска да бъде цар, а с неговата неразбираема различност, която стъписа всички. Не случайно реакцията на много хора беше светкавична, паническа и тутакси "преведена" на местен език. Ако си напрегнем мозъците, ще си спомним, че на минутата на избора му (тоест на избора на неговите депутати), преди още да е извършил какво и да било, преди дори да е съставил министерски съвет, се понесоха тежки обвинения - за сриване на политическото, за царедворщина и интригантство, за лукавство и задкулисие с неясни цели... Днес, струва ми се, тези обвинения могат да бъдат сведени до следното просто изречение: "Не разбирам формата ти, а оттам - и формата."
Естетиката, която той донесе, се оказа "неприложима" по нашите земи, нещо повече - оказа се несъвместима с местния натюрел. Макар че първоначално, поне по отношение на част от тези, които формираха парламентарната му група, съществуваше илюзия, че в държавата е съществувал скрит човешки материал за една друга, различна естетика; че тя е възможна, стига някой да я "отключи", да я покаже. И да внуши, че в нея няма нищо срамно. Напротив, прави живота по-лесен.
Уви. Последните две седмици доказаха, че "другата форма" е била изкуствена, насилена; била е само папагалско копиране на "шефа", тоест била е класическа царедворщина. За която най-малка вина има господарят на двора. Затова в мига, в който царят (като възможност, като перспектива) се оказа неактуален, красивата стилистика беше захвърлена, а аргументираното говорене и възпитаното поведение бяха подменени с крясъка от селския мегдан. Който, за съжаление, зазвуча доста органично...
Та в този смисъл епохата "Кобургготски" приключи. Поне според мен. Защото едва ли Симеон ще се опита да повтори експеримента. Първо, защото сигурно е видял, че е много трудоемък, и второ, защото се е убедил, че е безсмислен. А жалко. На мен формата "Симеон" много ще ми липсва - естетическото разнообразие все пак прави живота по-интересен.

Копринка Червенкова