Европа с Турция, но без Русия - това е нонсенс
Отказът от Европейската конституция на двете страни-основателки на Съюза означава отказ от тази форма на Европа, предвиждаща преустройството й, откъснато от нейния фундамент. Желаейки да създадем Европейска федерация, която би включвала Турция, но която изключва Русия (завинаги), Сърбия и Украйна (задълго), изменяме фундамента. Никой не би искал да бъде член на този клуб на добрите намерения с неясна икономическа политика. Фундаментът е изчезнал. И ако Франция каза не, това е така, защото тя самата е Европа в умален вид: изключително многообразие със силна тенденция към единство. Подобно на Германия, в решаващия момент тя се присъедини към Русия, за да каже "не" на войната в Ирак. С други думи, Русия както и преди заема важно място в представата на Франция за Европа, въпреки че присъства в нея като странична сила, като "бедна страна" по думите на историка Жорж Соколоф. Унищожавайки историческите основи, давайки предимство на Турция пред Русия и нивелирайки националната идентичност в безкрайни европейски преговори, ние нарушаваме това, което вече не можем да произнесем, но все още съществува: френската нация се нуждае от Европа, но тя не желае да изчезне, не желае безкрайни преговори и движение в неизвестността. През април в навечерието на своята визита в Москва председателят на ЕК Жозе Дурао Барозу посети Женевския университет и, отговаряйки на въпроси, спомена за "необходимостта от стратегическо партньорство" с Русия. Но едва ли това е всичко, от което се нуждаят Русия и Европа? Не, естествено не! Да се отнасяме към Русия като към държава от ХV в., която или се усилва, или отслабва в зависимост от своите победи или поражения, е архаично, въпреки че именно така се отнасят към нея повечето западни медии. И без това е достатъчно спорен фактът, че ние се опитваме да създадем Европа с ясно очертана граница между Талин (Естония) и Псков, и въобще е немислимо още една разделяща Чернигов (Украйна) и Воронеж (Русия). Един от проблемите на съвременна Европа се състои в това, че тя прибърза да приеме бившите зависими територии на руската империя, които се отделиха по мирен път и със съгласието на руската метрополия след краха на СССР. От една страна ние не предвиждаме оказването на масирана братска помощ на тези нации, а от друга те по вътрешнополитически причини мразят съвременна Русия, и заплашват да блокират всяка нейна европейска инициатива. Напротив, ние трябва да призовем руснаците да постигнат консенсус с нас. Отказът от Конституцията на ЕС е добра новина, защото ние за определено време в името на Франция и въпреки волята на нейните ръководители ще останем да живеем в Европа като нация. Така по-лесно ще се борим срещу този нонсенс "Европа с Турция, но без Русия (а също така без Сърбия и Македония)". Естествено, днес мнозинството руснаци даже не мислят за членство в ЕС. А въобще възможни ли е това имайки предвид систематичната враждебност на нашето обществено мнение и това на Страсбургския парламент. Сега е необходимо да заявим, че Русия има място в Европа. Ние не знаем кога и как ще това ще се случи, но днешна Европа е длъжна най-малкото да покани руските граждани на европейския банкет, спирайки да говори за баланс на силите и стратегическо партньорство. Ние трябва да заявим, че Русия е част от същата тази Европа, както и ние и всеки днешен член на Съюза. Тя е част от нея още от епохата на Среднвековието (Киевска Рус). Тя е такава от епохата на Петър Велики, въпреки че неговите европейски реформи се провеждаха "по азиатски"; тя е такава от времето на Екатерина, въпреки че просветената императрица панически се страхуваше от Френската революция. И ако Русия е "гръцка" страна, т.е. православна, и ако заради своите огромни територии тя бъде различна от нас, едва ли това е фатално. Могат да ни възразят, че тази страна живее още в своето минало пропито с насилие (насилието на предишния режим и комунистическата диктатура), че демокрацията, която дойде с перестройката преди 13 години (най-дългия период на политическа свобода в страната) е крехка, че вторият мандат на президента Путин е стъпка назад: построяването на вертикалата на властта, слабостта на опозицията, намиращият се в затвора олигарх Ходорковски, надигането на национализма. Естествено, ние се надяваме Ходорковски да бъде освободен, надяваме се и на мир в Чечения, на появата на по-активна опозиция в Русия. Но длъжни ли сме да действаме, изхождайки единствено от днешната ситуация?

Le Temps, 8 юни 2005 г.

Проф. Жорж Нива
Превод Георги Пашкулев