За великолепието на стила
(и едно опасение)

Пол Остър е напрегнато очакван автор на българския книжен пазар. Неговите романи са свидетелство, че така наречената "висока литература" намира читатели сред достатъчно голям кръг от хора, който все пак е способен да подсигури някаква относителна рентабилност на съответното издание. Това не е настояване, че Пол Остър непременно оглавява литературните класации за рейтинг по продаваемост, а по-скоро, че интересът към него у нас е свидетелство за съществуването на литературен вкус. В това отношение книгите на американския писател са и реплика към множеството скептици на Прехода, които интерпретираха в негативен социален план една от големите максими на постмодернизма, че авторът е мъртъв - в България мъртъв беше читателят. В този план пазарното навлизане, дори и отвъд челната тройка на класациите, на автори като Пол Остър (тук бихме могли да добавим и Елфриде Йелинек или Орхан Памук) е свидетелство за завръщането на интелектуалността на литературната сцена. Залог за съществуването на интелигентен читател, който все още стои далеч от изкушението на предвидимите литературни стратегии на Дан Браун или Паулу Коелю.
Сега пред нас е новият роман на Пол Остър "Книга на илюзиите". Текст, който грабва, задържа читателя не с подлъгващото напрежение на въпроса какво все пак се случва накрая, а залага на обратната стратегия. Книгата завършва с обещанието, че историята пак ще се повтори, че книгата ще се завърне към своето начало, ergo, и към себе си едва след своя финал. Стилът е твърде изтънчен. Той разчита на удвояването, на образите, които са оглеждат един в друг, на фикционалните светове, които наподобяват реалните светове, стоящи извън текста на книгата. "Книга на илюзиите" проиграва илюзиите за книга, която няма край. Последните, затварящи текста думи гласят точно това - "... и историята ще започне отначало". Романът живее с надеждата писането никога да не завърши. Читателят също остава в плен на това вълнение - текстът да продължава, а книгата да поддържа илюзията за една незавършена, вечно подновяваща се история.
За новия роман на Пол Остър може да се каже и нещо, което до голяма степен важи и за останалите му книги, но тук то е много по-силно. По-важен от самата история се оказва стилът, начинът, по който се пише. Сюжетът на самото писане, стратегиите на разказването се оказват по-значими от самото разказване, от реалния сюжет на книгата. Романът повдига въпроса за писането като спасение от скръбта. Затова и книгата живее с надеждата историята да не свършва, защото илюзиите, които разказът създава, предлагат излаз от реалните тъги в живота на този, който пише.
Героят на романа е университетски преподавател по литература, който след загубата на семейството си при самолетна катастрофа се отдава на писането на книга. То му помага да преодолее траура, в който е изпаднал. Оттук нататък книгата, която героят Дейвид Зимър пише, нахлува в истинския му живот. Сюжетът и героите й оживяват и от фикция се превръщат в реалност.
Няма да преразказвам сюжета, съзнателен отказ, за да може непрочелият романа сам да преоткрие вече своята "Книга на илюзиите". Ще завърша обаче с едно опасение, малко встрани от текста на книгата. Новият роман на Пол Остър, като че ли за първи път от досегашните му книги, поставя един въпрос - въпроса за сблъсъка, условно ще го нарека, между писателя Пол Остър и "марката" Пол Остър. Тук за пръв път вече твърде ясно открояваме литературни конвенционализации вътре в рамките на самия стил. Такива конвенционализации са удвояването, през което герой на Пол Остър от "Нюйоркска трилогия" ("Град от стъкло") би могъл да се нарича Пол Остър, подобен литературен похват е и избирането за главно действащо лице на интелектуалец, на човек, свързан със света на книгите и в този роман, и в "Лунен дворец". Бихме могли да продължим да изброяваме. Тази стратегия обаче започва да изглежда като един твърде устойчив етикет на писане, който има опастност, въпреки великолепията на стила, в крайна сметка да спре да ни изненадва.

Кристина Йорданова





Пол Остър. Книга на илюзиите. Превел от английски Ангел Игов. Редактор Иглика Василева. ИК Златорогъ. София, 2005. Цена 12 лева.