Сашо Стоицов
в нюйоркски мащаби

Сашо Стоицов е сред водещите художници в движението за нови форми в изкуството от края на 80-те и началото на 90-те на ХХ век в България. От 1998 живее в Ню Йорк. През последните две години той направи две изложби в София: през 2004 - "Природно" в НХГ, а сега - "Водопад" в галерия "Солерс". Цялата си последна изложба авторът дари на наскоро основания фонд "Съвременно изкуство и фотография" в СГХГ.

Обект от изложбата в Солерс

- Какво те подтикна да напуснеш България през 1998?
- Исках да се поставя в други условия, да работя в друга среда. Избрах Ню Йорк като един от най-големите градове за изкуство в света.
- Това е доста драстичната промяна. Там мащабите са несравнимо по-големи.
- Да, там всичко е мащабно, показва се изкуство от цял свят, има много и най-различни галерии. Постоянно нещо се случва и всъщност това е хубавото.
- А лошото?
- Лошото е, че я няма средата, с която съм свикнал тук. Тя е много важна за мен, но няма как...
- Това, което показваш сега, е своеобразно продължение на миналогодишната ти изложба "Природно" в НХГ. Според мен тези твои произведения са коренно различни от създаденото от теб преди да заминеш. Работите ти са много по-концептуализирани и чисти. Може би това е някакъв "американски" отпечатък в изкуството ти.
- Не може да няма влияние от средата, в която живея сега. Но мисля, че сегашната ми работа развива линията, която следвам открай време. Винаги съм работил в посока на минимализма, но сега формата е различна - по-чиста може би, по-изяснена. Тази промяна със сигурност се дължи на престоя ми там. В Америка изкуството е много по-различно от европейското.
- Как се насочи към "природната" тема?
- Това се получи спонтанно - вероятно като реакция на високите сгради и големите мащаби. По този начин явно на подсъзнателно ниво искам да се откъсна, да се противопоставя на тази бетонна и механизирана среда. Иначе тук, в България, природата изобщо не ме занимава като проблем.
- Интересен е материлът, който използваш във "Водопадът".
- Това са стереопорен картон и скочове, които са много плътни и се получава илюзия за пластмаса. Има някакъв особен "живот" в него, въздейства някак неочаквано и затова го използвам.
- Как се случват нещата в Ню Йорк? Каква възможност имат художниците като теб да продължат да се развиват там?
- За да се живее в Ню Йорк, трябва да има пари, а те не могат да дойдат от изкуството, както всъщност е и тук, в България. Животът е скъп, там никой няма собствено жилище или собствено ателие, а наемите са високи. Това ограничава времето за работа, за изкуство. И както може би е навсякъде, всичко става чрез галериите или чрез фондации. Там е пренаселено с художници от цял свят, а галериите трудно могат да си позволят да излагат непознати имена. Обикновено залагат на познатите и продаваемите, за да имат печалба и да си плащат разходите. Има, разбира се, и райони, в които съществуват и не дотолкова комерсиални галерии, които си позволяват да излагат и "друго" изкуство.
- Какви са в момента тенденциите в изкуството там? Възвръща ли живописта водещите си позиции в областта на "съвременното изкуство", нещо, за което се говори и тук?
- Мисля, че там живописта отдавна се е "завърнала" като изразно средство, но не по начина, по който ние тук сме свикнали да я възприемаме. Живописта вече не е картина като съвкупност от тонове, бои или някакви фактури, а просто изразяване чрез платно. Разработва се конкретна идея и връзката с живописта е само в материала, тя е формална. Най-много се излагат живопис, рисунки, скулптура, но не от траен материал. Използват се също и новите технологии за видео и инсталации. Интересното обаче е, че там не може да се види графика.
- Какво напоследък беше събитието в местния културен живот?
- Откриването на МОМА след едногодишен ремонт. Сега има нови зали и различна експозиция. Много посетено събитие бяха "Портите" на Кристо. Общият брой посетители достигна четири милиона. Беше страхотно! Просто се виждаше как хората страшно много са имали нужда от такова нещо. Имаше много усмихнати лица, хората по алеите се радваха...
- Как ти се виждат нещата тук, в България - и като начин на живот, и като изкуство.
- Мисля, че има развитие в положителен план и в двете посоки. Лошото е, че са много малко местата, където се представя съвременно изкуство.
- Галерия "Солерс" предлага много добро пространство за твоята изложба. За съжаление тя не е на централно място и като всички подобни галерии остава встрани от вниманието...
- Това навсякъде е така. И в Америка галериите не разчитат на случайните минувачи. Който се интересува, ги знае. Някои дори нямат надпис отвън и ако не знаеш, че са там, едва ли случайно ще ги откриеш.
- Другият проблем е, че става все по-трудно да се излага некомерсиално изкуство. И подкрепата от страна на фондациите като че ли намалява в сравнение с 90-те.
- Действително, през 90-те подкрепата на тези фондации беше много важна. Благодарение на тях се направиха много изложби.
- Но не са били изградени механизми, благодарение на които днес това изкуство да се развива, да могат да съществуват места, където да се показва... Това личи и по отношението към музея за съвременно изкуство в България. Такъв все още няма и не е ясно дали изобщо ще се появи...
- Според мен е изключително необходимо в България да има такъв музей, който освен всичко друго би регламентирал изкуството, което отдавна е единственото гледано като съвременно в цял свят. Усетих тази нужда още при първите прояви на това ново за България изкуство в края на 80-те и по-късно. Тогава характерът на работите беше такъв, че след изложбата те се разрушаваха и без необходимата документация изчезваха безследно. Нямаше как да се запазят. Още тогава се виждаше, че има нужда от такъв музей. Поне един огромен склад да имаше, в който тези работи да се събират, за да се съхранят...
- В момента повечето от студентите в Художествената академия са отчайващо неосведомени какво се е случвало в началото на 90-те. За тях такъв период просто няма, защото няма музей.
- С течение на времето се получава натрупване и е хубаво младите да стъпват върху него. Няма смисъл да го преоткриват.
- Къде виждаш бъдещето си - в САЩ или в България?
- Все още нямам ясен план - и там, и тук... В Ню Йорк пространството в живота и в изкуството е много по-голямо. От тази мащабност се чистят много дребни неща, животът ги чисти, остава това, което е по-истинско, по-стойностно...

Разговора води Светла Петкова





Разговор със Сашо Стоицов