Бури и купеста облачност

Едва чрез Уилям Форсайт балетът успя да се приобщи към съвременната театрална естетика. Със своя стил, произлизащ от неокласиката, той революционира вкаменената балетна сцена. Роден 1949 г. в Ню Йорк, oт 1983 г. насам Форсайт ръководи "Балет Франкфурт" и го превърна в една от най-значимите балетни трупи в света. Във Франкфурт тя се радва на такавa фанатична публика, че всяка нова програма е културно събитие и всяка вечер завършва с бурни изблици на възторг. Нещо доста необичайно за иначе колкото въздържаната, толкова и учтива немска публика.
В знак на "признание" за тези заслуги през май 2002 град Франкфурт реши да съкрати "Балет Франкфурт" и да прекрати договора на неговия директор. Това предизвика особено белезнена реакция в Германия, страна с една от най-развитите системи за държавно субсидиране на всички сценични форми и мрежа от градски театри, която би конкурирала с успех и нашата от социалистическо време. Вълна от възмущение дойде и от целия свят. Le Monde, New York Times, Telеgraph се чудеха в дълги статии на културното късогледство на комуналната политика. Михаил Баришников, Питър Брук, Питър Селърс, Даниел Либескинд и Пина Бауш надигнаха глас в защита на един от най-значителните хореографи на модерния балет. Форсайт не се впусна във война и публични нападки, макар и трупата открито да заявяваше позиция на масово недоволство. Той предпочете да насочи силите си в конструктивно търсене на решение. Oще едно постижение, което трудно може да бъде надминато!
Нaкрая не комуналната политика успя да запази Форсайт за Франкфурт, a oбществената инициатива и някои влиятелни фигури на града, които можаха да убедят преди всичко провинцията Хесен да подпомогне The Forsythe Company, преродена вече в намален на половина състав. Сега тя е приела формата на обществено-частно партньорство (public private partnership), тоест трупата ще се субсидира както от частния, така и от комуналния сектор и ще има за седалище Дрезден и Франкфурт. Провинциите Хесен и Саксония и градовете Франкфурт и Дрезден предоставят за следващите пет години три четвърти от бюджета. Останалата част идва от частни спонсори и от приходите от представления.
Последната година Форсайт е прекарал в Ню Йорк и е основал The Forsythe Fondation, която има за цел да подпомага постановката на неговите хореографии от други трупи. Държавният баварски балет пръв постави в края на миналата година "Теоремата на крайниците" и за следващата планира цялостно представяне, озаглавено "Хореограф, който напуска сцената". Необходимостта да се институционализира хореографското творчество на Форсайт и да се направи достояние и на други трупи може да се обясни вероятно с постоянното развитие на всяка една от постановките. Проблемът е, че досега те нямат последна редакция и в буквалния смисъл са work in progress. Taка бе и с най-новата постановка, очаквана с огромен интерес след една година без Форсайт.
Рецензиите и програмата вече не съответстваха на петото представление, което гледах аз. "Атмосферните студии" бяха станали три...
В първата атмосферата идва от потопеното в оловносиво огромно пространство. Дифузната светлина на разсъмване над преливащи се в пъстри цветове неонови тръби от светлинната инсталация на Спенсър Финч. В дъното на сцената се прожектират сентенции като коментари в ням филм: "Пустош, тук, от другата страна", "Експлозия, прекалено далече, за да бъде чута", "Като армия пред тази стена", "Последният му следобед като него самия"... Те не се отнасят директно към танца на сцената, както и към абстрактното пространство. Но разгръщат експлозивна игра на значения. Tанцьорите влизат в кинетичен диалог под сферичните звуци на Дейвид Мороу. Ритъм и импулси се предават от един танцьор на друг. Калейдоскопични формации без физически контакт, конфигурации като в картина на Миро или Паул Клее. Те кулминират в крайно концентриран дует - една "контактна импровизация", в която общуват аурите на партньорите. Плътно сгъстената енергия между тях действа хипнотично. Вляво едно момиче стои с лице до стената. Отново се появява надписът в дъното: "Като армия пред тази стена".
Във втората част е хореографирана и светлината. Тя вече нито е статична, нито координирана с танца на сцената, а започва свой автономен сценичен живот. Това се отнася и до другите театрални елементи. Тропот отзад в залата, сякаш някой шумно излиза, почукване на врата - реалност или част от фикцията? - объркват възприятията. На сцената отпред вдясно в контраст с крайната абстрактност на пространството и хореографията - фотография на купеста облачност. Може би една от атмосферните студии...
В третата част пред дървена конструкция с две врати Дейвид Керн обяснява многословно като метеоролог атмосферната картина с купестата облачност и какво се привлича и отблъсква при образуване на облаците, какви частици в атмосферата влизат във взаимодействие. Същевременно едно момиче в розово седи безучастно до дървена стена. Останалата част от трупата като разбунена тълпа танцува все по-драматично по минималистичната музика на Том Вилемс. Гръмотевични бури от микрофона, неистови трясъци, удари по стените, тела колабират, една обезумяла жена се лута. Танцьорите тичат бясно и образуват енергийно поле, в което избухват експлозии и се разтоварва напрежение. Стихийна катастрофа в природата или в цивилизацията? После настъпва затишие.
Дана Касперсeн, единствената от солистите, която е останала в новата трупа, като военен или като кризисен помощник, крачи напред-назад и обяснява с мъжки глас на все по-безучастното момиче, че тя не е врагът, разбира нейните чувства, но: "Вашата гледна точка не е интересна за мен". Tя е дошла само да разчиства. "Маа-м, вие разбирате, всичко, което става тука, е необходимо." Накрая един мъж задвижва отзад травматизираната жертва като марионетка. Тя пада безжизнена на пода. Или през цялото време вече е била безжизнена. Дана Касперсен я поучава с мъжкия глас от микрофона: "Само лежете спокойно, маа-м." Но указанието не достига до нея... Светлина в залата. А представлението още не е свършило. После сцената се затъмнява. В обратен ред. Това ли е краят, питат се зрителите около мен?
Това, което е започнало като танц в транс, свършва в танц на ужаса от цинизма на военната логика. Подчертано пестеливо и с иронична острота конструира Форсайт този апокалипсис, в който чудовищното се представя без преувеличение: "Всичко се разпада, просто тaка стоят нещата."

София Тоцева





Новата трупа на Уилям Форсайт показва първата си постановка във Франкфурт Три атмосферни студии