Изток, Ню Ейдж, гравюри, геополитика.....и Пеетер Вяхи

Избрах този компактдиск по много причини. Най-напред, за да се види начинът, по който държавата Естония търси пътища за пробив на своите творци. Освен Арво Пярт и Ерки Свен-Тююр, Естония има още композитори - като Раймо Кангро, Вельо Тормис, Лепо Сумера. Има и Пеетер Вяхи. Това ни го казва категорично германската фирма "Антес", малка фирма с повече от 50-годишна история, поела ангажимент да издава естонски композитори и да продава музиката им по този начин.
Пеетер Вяхи е абсолютно непознато име у нас. Но това не е негов проблем. В това се убедих, когато прослушах петте негови композиции: "На негово височество Салвадор Д.", "Мистично сливане", "Дигитална любов", "Четири гравюри на Ревал" и "Кончерто Пиколо".
Пеетер Вяхи (1955) е композитор без предразсъдъци, без комплекси, чува музиката като много гостоприемно геополитически звуково пространство, в което Изтокът и Западът нямат никакви проблеми помежду си; в което религиозната толерантност се случва от само себе си, всичко може да се озове сред всичко - народни музиканти от Естония до азиатските си колеги, акордеона до тарамбуката, електронният звук до този на чембалото; XVIII век до електрическата китара, мантри до клаксони. Някъде Пеетер Вяхи може да ни изненада и с традиционност, и с конвенционалност. В "На негово височество Салвадор Д." (1988) за флейта, цигулка и китара в началото китарата ни подвежда с "испанизмите си", с една бикоборческа фаталита, но всичко се извива през тембъра на флейтата в миналото на XVII-XVIII век и рязко пресича протичането с истерични инструментални крясъци, които насичат времето всъщност. Всичко е действително и някак ирационално; трите инструмента разговарят в едно обречено съгласие... И хумор не липсва. Между арабските извивки на ориентализмите като че ли чуваш как "Негово височество С.Д." казва: "Ама нали знаеш, на арабски моето име означава желание, а аз имам арабско потекло....". Илюзорно, но не измамно, стилово широко, но не безвкусно и еклектично. Вяхи е майстор, опитал е от абсолютно всичко в музиката (това се чува) и е избрал един комуникативен път, който държи вниманието.
"Пиколо кончерто" е примерът за "игра с класиката", в който знаците са примамливо прости, по детски очарователни - изчистват образа до оголване. Поп и фолк, Ориент и Запад се преплитат и в "Мистичното сливане" между трите тембъра - отново на флейта, цигулка и китара. Вяхи като алхимик работи с всичко; разликата е, че не крие нищо от съставките си. Сякаш ти казва: "Що, направи го и ти! Важното е да ти е кеф, да си говорим." Говорим си - и за Ревал (древен Талин), и за историята на тази Естония, неговата, на Вяхи, и за това, че е музикант, който се интересува от много неща - като повечето наши съвременници, всъщност: до тангото се залепва народната песен от Естония, интерваликата, която познаваме от западната култура, чудесно съжителства с арабски ладове и инструменти. (Впрочем тук Вяхи изобщо не е сам - просто се включва в правата на Пярт, Свен-Тююр или на други свои естонски и неестонски колеги.) Електроакустика и минимализъм, ритъм и безвремие, пространство и пресечни точки в удобно назованото с "world music" говорене - начинът, по който Вяхи иска да се намира в музиката, ми напомня проекта "Пътят на коприната" на Йо-Йо Ма, напомня ми факта, че вече не минава ден, без съзнанието да отчете поредно събиране на посоките на света в някаква музикална тъкан; и Тибет идва отгоре, за да ги укроти сякаш. Не случайно в друг свой диск - "Пътят на мантрата", същият този Петер Вяхи е сложил фаготиста Мартин Куксман да акомпанира мантри на тибетски монаси.
Сякаш си е поставил за цел да обедини в музиката си всичко онова, което всекидневието разделя и убива. Светът на Вяхи е толерантен, свободен и красив.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Peeter Vahi
To His Highness Salvador D. Antes Edition