Бинокълът на Пади Ашдаун
През лятото на 1998 се изкачил на една планина до село Гегай от албанска страна на границата с Югославия и вдигнал бинокъла си. От това място Косово се виждало като на длан едва ли не до Прищина. През бинокъла си в южна посока свидетелят от около два километра разстояние наблюдавал как югославски танкове и минохвъргачки обстрелвали няколко селца южно от Юник. Видял също така отделения или взводове войници и бронетранспортьори да сноват насам-натам и да обстрелват къщите с картечници. От обстрелваните къщи пък не се виждала и чувала никаква съпротива. А понеже танковете от 200 метра разстояние стреляли по къщите, свидетелят заключил, че не са се бояли от базуки или други противотанкови средства. Употребата на това тежко оръжие срещу беззащитни села го шокирало, каза Пади Ашдаун. Внушителна беше и военната компетентност на свидетеля. Танковете идентифицирал през бинокъла си като Т-54, трясъкът на мините издавал калибър 82 мм, а минохвъргачките били разположени „в класическия стил на Варшавския договор". След това Пади Ашдаун насочил бинокъла си на север и какво да види: едно или две оръдия на около километър разстояние от него стреляли в северна посока по някакъв горист хребет на хоризонта. Странно, помислил си Ашдаун, що за безумие да стреляш с артилерия по някаква гора! Сетил се обаче, че албански бежанци от Косово му разказали как ги обстрелвали с артилерия, когато през горите се опитвали да се доберат до албанската граница. Видял, значи, доказателството за тези твърдения.
По време на второто си посещение в Косово през септември 1998 Пади Ашдаун отново наблюдавал как сръбската артилерия изпепелява албански села в централно Косово. На път от Прищина за Печ, покрай десетки опустошени села, се изкачил на планината до село Печане и вдигнал бинокъла си. Амфитеатрално в нозете му се разпростирала долината на Сува Река. До където му стигал погледът, виждал горящи села, подложени на жесток артилерийски огън. 16 села преброил Пади Ашдаун, като в показанията си изброи няколко поименно: Сува Река, Вранич, Мачитово, Долна Крушица, Горна Крушица. Чувал оръдията, разположени далеч зад баира над село Блаца, а пред себе си виждал детонациите по обстрелваните села. Този път стреляли танкове Т-54 и гаубици калибър 120 мм и 150 мм от разстояние между 7 и 10 километра. Показанията си свидетелят подкрепи с едно видеофилмче, в което го видяхме през бинокъла си да наблюдава горящите села.
През 2000 г. Пади Ашдаун бе произведен в лорд, а през май 2002 бе назначен за "Върховен представител" на явлението "Международна общност" в Босна и Херцеговина. Показанията му през март същата година пред Хагския трибунал на времето предизвикаха радостна възбуда в медиите. Особено се хареса как, според думите му, през септември 1998 Слободан Милошевич го приел в президентския дворец в Белград, как британецът в разговор на четири очи безцеремонно натрил носа на президента, упреквайки го за наблюдаваните от него военни престъпления в Косово, и как Милошевич сконфузено се оправдавал с аргумента, че вероятно ставало дума за военни единици, които не били под негов контрол. По този начин, според медиите, свидетелят представил убедителното доказателство, че Милошевич е знаел за военните престъпления на армията си в Косово и следователно подлежи на съдебна отговорност. Особено трябва да се е харесало едно тогава често цитирано изявление на лорда, което към края на показанията си той смело запрати в лицето на затворника Милошевич и което гласи: "Не Ви ли предупредих още тогава, че ако продължавате така, ще свършите пред Трибунала? И ето че сега сте тук!". Под наслов "Най-после празник за Трибунала" холандският вестник "Ханделсблад" разказа как след това в паузата прокурорите радостно си честители с думите: "Е, сега вече увисна на въжето!"

Повече от три години от тогава. На 29 юни 2005 обвиняемият Слободан Милошевич разпитва свидетеля си, бригадния генерал о.з. Божидар Делич, и му цитира извадка от показанията на лорда за наблюденията му от албанската граница през лятото на 1998. Нали генералът по същото време бил по тези места със своята 549-та мотострелкова бригада. Какво може да каже за наблюденията на този свидетел на обвинението и дали са ставали такива неща. Генералът е изненадан и малко обиден, че някой бил видял минохвъргачките му от два километра разстояние, след като така ги бил бил камуфлирал, че от 20 метра не се виждали. Но и останалите наблюдения, които господин Милошевич му прочел, били аматьорски. Има ли си този свидетел изобщо понятие от военни работи. Има, има, злобничи обвиняемият; въпросният свидетел си направил кариерата като британски офицер още през 1972 г. в Северна Ирландия по времето на "Кървавата неделя". Не се разбра разбра ли генералът инсинуацията на обвиняемия, защото само повтори, че във всеки случай било абсолютно невъзможно от село Гегай да се види долината на Юник. Дали е бил с бригадата си на това място и дали е имало сражения по това време, намесва се съдията Петрик Робинсън. Не, казва Божидар Делич, спокойно било по това време. Освен това още през май го сменила 125-та бригада. Ала независимо от това било съвсем невъзможно от Гегай да се види това, което въпросният свидетел твърди в показанията си. Той знаел всеки камък в този регион, сам бил роден в Косово, освен това бил професор по военна топография във Военната академия в Белград, та всичко можел да обясни на съда. Някой аматьор може да има измамното усещане, че всичко вижда от върха на планината, но не било така. След кратката лекция на генерала за обзора в пресечена местност и за погледа над планини и дерета, съдът обаче още не е съвсем убеден. Какво пък му е пречило да види Юник, пита повторно съдията Робинсон. Ами в такъв случай лордът трябва да е гледал през планината, развеселява Делич посетителите. Прокурорът Джефри Найс прави компромисно предложение: нека свидетелят вземе със себе си картата, която лорд Ашдаун ползвал за показанията си, и в хотела си на спокойствие да нанесе на нея какво иска да каже, къде се е намирал лорд Ашдаун и какво е можел да види от позицията си. А като дойде кръстосаният разпит, ще се върнат на тази тема.
На 7 юли 2005 маратонският свидетел Божидар Делич представя на съда чертеж, изготвен от Военно-географския институт в Белград. По молба на правните съветници на обвиняемия институтът съвсем прецизно схематизирал в черни и бели полета какво лорд Ашдаун от възможно най-изгодната позиция край село Гегай е можел и не е можел да види в Косово. Можел да види черните полета на схемата, представляващи планински била и хребети. Не можел да види обаче широките бели полета помежду им, представляващи долини и дерета. Само била и хребети можел да види лордът от въпросното място, докъдето му стига погледът. А в никакъв случай войници, бронетранспортьори, танкове и горящи села в долината на Юник. Не искал да обвинява въпросния свидетел в лъжа, казва генералът, ала нека съдиите знаят, че хората в този институт са професионалисти от А-групата на топографите. Съдията Робинсън търпеливо изслушва какво и защо с абсолютна сигурност оставало недостъпно за погледа на лорда в косовската му панорама. Дори и лорд не вижда през планина, ехидничи от масата си обвиняемият. Прокурорът иска копие на топографския чертеж на генерала, та да го види и лорд Ашдаун.
На 12 юли 2005 прокурорът Джефри Найс започва да мачка фасона на генерал Божидар Делич с няколко изпитани хватки от занаята си. Откъде знае свидетелят къде точно се е намирал лорд Ашдаун? Как от показанията му, като там няма нищо конкретно? Знаел го от обвиняемия, дето е дошъл да му помага, не е ли така? Не му ли показал именно обвиняемият къде уж се бил намирал лордът? Защо свидетелят веднага приел за верни инсинуациите на обвиняемия по въпроса? За да му помогне, нали? И за да фиксира на чертежа си такава позиция на лорда, от която той уж нищо не можел да види. Ето, казва Найс, сега той пък ще представи на съда нова карта. На нея лорд Ашдаун собственоръчно и най-прецизно е посочил мястото, от което е гледал. Лорд Ашдаун впрочем не е аматьор във военните работи, допълва прокурорът. Лорд Ашдаун действително имал офицерска кариера в Северна Ирландия, макар че тази кариера нямала нищо общо с никаква "Кървава неделя", както инсинуира обвиняемият.
Свидетелят разглежда картата и се чуди: на нея лордът е застанал над село Люкай, а в показанията си посочва село Гегай. Това било нещо съвсем ново. Знаете ли, генерале, обяснява строго мистър Найс, лорд Ашдаун работи с координати, а не като Вас с георафска ширина и дължина, оттам е разликата. Ама и от Люкай не се вижда Юник, упорства свидетелят и чертае с показалката си по картата. Пречила му същата планина, дето е между Гегай и Юник. А през планина не се вижда, как да го обясни по-ясно. Лорд Ашдаун вероятно ще се съгласи и сам да дойде, казва мистър Найс, ала нека и нещо друго да покаже. Топографски чертеж, обяснява мистър Найс, и го поставя на графоскопа; вертикално сечение, онагледяващо безпрепятствения поглед на лорда от новата му позиция в координати, та чак до Юник. Чертежът обаче вече никаква пощада не намира в очите на генерала: що за аматьорщина, който го е чертал, си е нямал хабер от топография, студентите му след третия час повече знаели, ни една височина не била вярна, тоя човек за изохипси чувал ли е, хората щели да ни се смеят. "Лорд Ашдаун Ви наблюдаваше през бинокъл и така Ви хвана, нали?" - контрира мистър Найс. "Какво ще ни хване лорд Ашдаун, като на наша земя срещу тероризъм се бранихме и няма какво да крием", отвръща генералът. След тази кулминация на аргументите мистър Найс стартира видеофилмче. Виждаме загорял от косовското слънце лорд Ашдаун, който вдига бинокъла си, гледа и говори: "I am angry, o, I am so very angry". После виждаме пламъци и дим на хоризонта, после къща в пламъци и накрая прозорец в пламъци, а гласът на лорд Ашдаун коментира: "Това е военно престъпление, това без никакво съмнение е военно престъпление, повтаря се, което беше в Босна, политиците, отговорни за това, трябва да бъдат обявени за военнопрестъпници." Край на филма. Какво ще кажете, пита мистър Найс, кой е отговорен, не сте ли Вие, генерале, лично отговорен. Свидетелят иска първо да чуе къде и кога е заснето филмчето. През септември 1998, казва мистър Найс, а мястото е Печани. Да, казва свидетелят, имало по това време тежки боеве с АОК в региона, много войници му загинали тогава. Дали може мистър Найс да му даде картата, по която лорд Ашдаун дава показанията си, а утре ще му каже какво лордът е можел да види от Печани и какво не е можел да види.
На 13 юли 2005 генерал Божидар Делич най-напред иска да чуе нещо повече за бинокъла на лорд Ашдаун. Важно му било. Какъв обектив имал бинокълът, колко пъти увеличавал. Мен ли питате за такива работи, отговаря с разоръжаваща усмивка мистър Найс. А горящата къща в кое село се намира, пита свидетелят. Знае ли това мистър Найс, да му го е казал лорд Ашдаун? Мистър Найс отвръща с още по-щедра усмивка. А камерата и снимачният екип все при лорда ли са били през цялото време? Виждате ли - продължава свидетелят, докато мистър Найс си шепне нещо с асистентите си - най-близкото село до господин лорда от мястото, от което гледа, е на десет и половина километра. Затова пита. Става дума за документален филм на БиБиСи, изяснява след кратка консултация положението мистър Найс. Филм за посещението на лорд Ашдаун в Косово. Затова не изключвал възможността сегментите с горящата къща и прозорецът да са заснети от друго място. Така може, съгласява се свидетелят. А дали сега може да видят отново филмчето и да го замразят на едно място. Ето тук, казва свидетелят; при кадъра, на който лорд Ашдаун вдига бинокъла си. Над десния лакет на лорда се белее извивката на коларски път, сочи свидетелят с показалката. Много му била важна тази извивка, защото по нея можал съвсем точно да изчисли позицията на господин лорда. Значи: от тази позиция до село Мачитово има 13 километра, Будаково е на 9 километра, Вранич на 10,5 километра, Долна Крушица - на 7 километра, а Горна Крушица - на 9,5 километра. Затова му било важно да знае с какъв бинокъл господин лордът гледал как падат снарядите в тези села. Той лично не знаел да има толкова мощен бинокъл. Освен това през изтеклата нощ в хотела си се потрудил да направи един топографски анализ не местността и иска да го представи на господа съдиите. За целта си послужил с негова лична карта, която донесъл със себе си, бойна топографска карта с мащаб 1:50000, на която до метър могат да се пресметнат всички относителни и абсолютни височини. Картата на господин лорда не ставала за работа. Значи: според топографския анализ господин лордът от позицията си в Печане е можел да види само обекти с надморска височина от 1100 метра нагоре. Може ли да постави анализа си на графоскопа? Да започнем със село Вранич. Ето, господин лордът е застанал в Печане на 480 метра надморска височина и отиваме на изток: на 800 метра има обект с височина 551 метра, 7 километра след него се издига обект с височина 955 метра, след 2.5 километра имаме обект с височина 600 метра и чак зад него е село Вранич, абсолютно недостъпно за бинокъла на господин лорда. Господа съдии, казва генерал Божидар Делич, поставям под съмнение цялото показание на господин лорда. Съдията Робинсън смята, че достатъчно е разисквано по темата и слага край на 387-мо съдебно заседание от Процеса на века.
На 14 март 2002 лорд Пади Ашдаун се закле като свидетел на обвинението в процеса срещу Слободан Милошевич да говори истината и нищо, освен истината.

Хага, 20 юли 2005 година

Жерминал Чивиков



Британският политик Пади Ашдаун през 1998 г. на два пъти посети Косово. Като свидетел на обвинението в процеса срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич пред Хагския трибунал Пади Ашдаун на 14 март 2002 подробно разказа какво видял в размирната сръбска провинция.