Впрочем, конференцията завърши в храма "Света София" в столицата, където изследователите имаха възможност да се срещнат със свещениците на тяхна територия - в естествената им среда. Това беше може би и показателен пример как именно трябва да се изгражда, стъпка по стъпка, новата публичност на българския православен свещеник.
Това бе и крачка към изграждането на онази жадувана и от свещениците, и от цялото ни общество публичност, публичност, която на конференцията се осъществи като жива, взаимноползотворна и впечатляваща дискусията между учени хуманитаристи и православни свещеници - действително уникално събитие.
Както в заключение сподели д-р Клаус Бухенау от Берлинския Свободен университет, подобно събитие в страни като Сърбия, например, до днес е просто немислимо. А това определено дава надежди за изграждането на нов позитивен публичен образ на православния свещеник в България.