Четири типа свещеници
Във връзка с лични впечатления по време на теренната работа и на анализа на готовите текстове в течение на проекта се очертаха няколко типа свещеници като обществена ангажираност.
1. Отворени за всякакви добри и полезни инициативи и с широки разбирания за взаимодействието на църквата с всички институции в съвременното общество, дори и с чуждестранни, между които и с неправославни вероизповедания и религии в името на общото благо.
2. Активно ангажирани с просперитета на енорията си, но не винаги пряко ангажирани с дейности, излизащи извън тази традиционна сфера.
3. Ангажирани с набиране на средства и влагането им в материалното подобряване на енорийската църква и живота в нея, но с често отрицателно отношение към друг тип социални инициативи и ангажименти.
4. Затворени, инертни и индиферентни, които се оплакват, че не могат да предприемат никакви инициативи, защото не разполагат със средства и дори живеят с очакването, че тези средства трябва да дойдат от държавния бюджет - стар "социалистически" рефлекс.
Наложи се изводът, че положението на свещеника в България днес е тежко, но има шансове за разгръщане на личната му инициатива. Липсата на единна представа за социалния ангажимент на свещеника днес като че ли довежда до нееднородност на социалната роля на свещеничеството у нас. Възникна схващането, че няма единна социална роля на българския свещеник, а всичко зависи от всеки конкретен случай.
Това показаха в първия ден от конференцията докладите на изследователи, сред тях и студенти от специалност Културология към СУ, които споделиха и личните си впечатления от разговорите със свещениците. Социалната роля на българския православен свещеник бе разгледана в различни аспекти - отношението на свещениците към другите религии и вероизповедания (Ния Нейкова, студентка IV курс, Културология към СУ), разликите между свещениците от големите градове и от по-малките населени места (Теодора Георгиева, студентка IV курс, Културология към СУ), дали бившият вече алтернативен синод бе неуспяла инициатива за осъвременяване или опит за реставрация на мястото на свещеника в обществото (Атанаска Грудева), може ли да се говори, че православието в България е по-скоро "празнично християнство", което придобива масовост само на най-големите празници (Боряна Спасова, студент IV курс, Културология към СУ)? Анализирани бяха и конкретни случаи - например казусът с отец Любомир Попов от Варна, който също присъстваше на конференцията и бе изненадан, че се е превърнал в главен герой на научен доклад.

Ас. Галина Гончарова