Социална дейност срещу cоциална роля
Разгоря се и дискусия доколко може да се говори за ясно обособена социална роля на българския свещеник изобщо. Дебатът се оформи от самото начало около проблема какво именно е социална роля на свещеника у нас (Пламена Миланова, Никола Атанасов, студенти IV курс, Културология към СУ), действително ли е маргинализирана до крайност фигурата на свещеника в България (както твърди в доклада си Васил Прасков) и как се отразява негативният му и неадекватен публичен образ върху неговата социална роля.
Така още от началото на конференцията като основа на дебатите залегна проблематичността на понятието "социална роля на свещеника". От една страна тази проблематичност произлизаше от семантичната многоизмерност - дали визираме социален статус, обществена дейност или други видове социални активности на свещеника. И още един проблем: кое е социалната роля на свещеника - тази, която той самият припознава като такава за себе си, или тази, която му приписват външните наблюдатели? И ако се погледнат нещата от богословската им страна, тогава разбирането за социална роля отново ляга в две противоположни плоскости - "евхаристийна" и "секуларизирана".
Тази проблематичност на понятието бе отбелязана и в критичния коментар на доц. Александър Кьосев (завеждащ специалност Културология към ФФ на СУ), който наблегна на опасността от тенденциозност при задаването на понятийния апарат.
Професор Бремер, теолог от Мюнстерския университет, от своя страна се спря на недостатъчно ясното присъствие на основното призвание на свещеника - евхаристията - в докладите на работната група.
Коментарът на професор Ивайло Дичев бе в друга насока - добре запознат с текстовете в събраните интервюта, той подчерта приятната си изненада от тяхната умереност и добросъвестност, защото най-лесно би било свещеникът да бъде превърнат в карикатурна фигура, без да се вникне в неговия действителен образ, както често става в медиите.
Проф. Дичев прояви интерес към проблема за ролята на свещеника като гражданин, с акцент върху въпроса как самият духовник възприема себе си. Отново се разгоря дискусия по повод актуалния у нас въпрос редно ли е свещеникът да гласува на избори или не. Кулминация на дискусията беше въпросът към свещениците дали се чувстват граждани или не?
Коментарът на доц. Калин Янакиев определи двата крайни подхода в тълкуването на социалната роля на свещеника като "екстремен лаицисизъм" и "краен сакраментализъм". Той предложи пътя на дяконията като най-адекватен за разбиране ролята на свещеника и възложи в това отношение своите надежди на хората, получили атеистично възпитание, които в определен момент от живота си съзнателно са се обърнали към православното християнство. Така противопоставянето на гражданско-либералния секуларизиран модел за тълкуването на социалната роля срещу богословската концепция за ролята на духовенството изкристализира в още по-отчетливи форми.

Кръгла маса със свещениците

На тази основа се разви и най-интересната част от конференцията - дискусията на учени хуманитаристи с действащи православни свещеници. Отец Ангел Ангелов и отец Йоан Карамихалев от храма-паметник "Света София" в столицата подчертаха убеждението си, че социалната роля на свещеника - и като обществен статус, и като обществена дейност - е и може да бъде само евхаристията.
На базата на евхаристията не трябва да се гради неадекватна обществена и гражданска пасивност, допълни ги отец Любомир Попов от Варна, защото тя противоречи на самата евхаристия. Свещеникът в качеството си и на човек, и на духовно лице винаги е имал и трябва да има изявена гражданска и обществена позиция. В тази връзка отец Ангел отговори на въпрос на проф. Дичев, че личната гражданска позиция и позицията на свещеника като духовно лице категорично се различават и свещеникът няма право да изразява своята лична позиция в качеството си на духовник. Тук отец Любомир Попов отправи забележка, че свещеникът е цялостна личност и не може да бъде разчленяван на два пласта - свещеник и гражданин, защото той е и свещеник, и земен човек, и гражданин едновременно.
Голям интерес предизвика докладът на отец Марио Йонов от Александровска болница, единственият действащ болничен свещеник в България, както се представи той самият, при това на държавна служба. Отец Марио подчерта голямата разлика между това да работиш със своите енориаши и да работиш с болни хора в екстремна ситуация, при това хора, които често изобщо не са вярващи. Тук дискусията достигна връхната си точка - събратята на отец Марио не одобряваха напълно неговата позиция. Доц. Калин Янакиев от своя страна се изказа в полза на подобно "екстремно християнство", защото, според неговите разбирания, християнството по начало трябва да бъде екстремно. Проф. Бремер също подкрепи практиката и разбиранията на болничния свещеник, като видя в службата на отеца онези християнски ценности, които са общочовешки и които надминават ограничението на всяко едно вероизповедание.
В заключение дебатът засегна тежкия за Църквата проблем за отношенията между черното и бялото духовенство, между Светия синод, владиците и свещениците. И четиримата свещеници се обединиха около общото си неодобрение на случаите, в които висшето духовенство не дава нужната подкрепа на свещеничеството, но не се постигна съгласие как е редно да се реагира на такъв проблем - с дипломатично послушание или с активно неподчинение. Гостите от Германия подчертаха, че и в Римо-католическата Църква свещениците имат аналогични проблеми с висшия клир.

Петър Канев