Малък сезон - най-големият хепънинг* за млади творци
Над 60 артистични прояви и стотици млади хора, които с часове се наслаждаваха на своето изкуство, на младостта си и на дъждовното софийско лято. Така може да бъде описан в едно изречение организираният за трети пореден път и проведен в новата къща на "Сфумато" Малък сезон. Въпреки голямото ми любопитство и желание, успях да раз/гледам приблизително 80% от всички предварително обявени в програмата прояви. На откриването на фестивала Маргарита Младенова заяви амбициите на ръководството на театъра Малък сезон да се разраства постепенно, като идеята е да достигне времетраене от един месец. В рехавото откъм събития време, след приключване на театралния и активен културен сезон, малко преди началото на отпуските, Малък сезон предложи разнообразни възможности за артистични преживявания сред приятната атмосфера на парково пространство, разхождащи децата и кучетата си майки и баби и високата концентрация на усмихнати красиви млади хора. В продължение на две седмици тази инициатива на "Сфумато" захранваше софийския културен афиш и събираше на едно място художници, актьори, режисьори, музиканти, журналисти, приятели, луди, случайни минувачи.
Новото в него, след няколкогодишното прекъсване поради принудителното номадство на създателите му, е включването и на други изкуства и артистични прояви освен театъра, а именно - музика, кино, пърформанси и инсталации, дискусии. Към това естествено многообразие на форми и техники на дебютиращи творци прекрасно биха се вписали и младите пишещи, особено атрактивните представители на нашумялата напоследък "Бърза литература". (Казвам това, защото смятам, че именно участниците и публиката на Малък сезон, които артистично и неусетно преливаха едно в друго, са точните адресати на този новопородил се жанр. Неуспешно и неуместно беше представянето му на тазгодишният вял Панаир на книгата.) Литературата е по природа много свързана с театъра, особено във възраждащите се гранични форми, като поетичен спектакъл (хитовият "Чета Елиът, слушам Бийтълс" на Георги Господинов в "Сфумато", както и на "Варненско лято 2005"), литературно четене, етнорок, поетичен пърформанс (виж "Изкуство в безтегловност -2" в Червената къща, който, кажете ми защо, се проведе по време на Малък сезон? Колко ли публика за неформално изкуство има, че трябва така да я разделят и объркват! Това не е конкуренция, хора!), Лига на разказвачите и провежданите от нея конкурси за най-добър петминутен разказ, и т. н, и т. н. Но за литературата - друг път!
Програмата беше основно разделена на четири раздела:
- пърформанси и инсталации: кураторски проект на изкуствоведката Яна Костова "А сега накъде"; акции на групата на Орлин Дворянов "Изкуство в действие", инсталация на арт-група Via Pontica;
- театър: годишни изпити на студенти по актьорско майсторство и режисура от НАТФИЗ; дебюти на млади режисьори; професионални спектакли с младежка насоченост, други;
- кино: студентски и експериментални филми;
- музика: концерти на рок групи от проекта "Таланти" на БГ радио.
Пространството на случване, щедро предоставено от "Сфумато", включваше всички негови възможни зали, коридори, фоайета, покриви, лабиринти, плочника в парка, дърветата, пейките и целия наситен с висока концентрация на свобода въздух в отсечката между театър "София" и МГТ "Зад канала". Една от най-забавните инсталации представляваше "опаковане" на пространството на Малък сезон. Безкрайни найлонови ленти опасваха като с невидими нишки триъгълника между трите театъра. Получи се нещо като безцветна паяжина, готова да улови, да фокусира всяко попаднало в нея (младо) тяло (и дух). Вдъхновена от "Портите" на Кристо, младата, руса и много усмихната Марина Поповска, автор на акцията, сама по себе си беше атракция - артистично самоположила се като златна мушица в паяжината на собственото си изкуство.
Безспорният фаворит във визуалното обживяване на къщата на "Сфумато" беше инсталацията на арт-група Via Pontica - любимите им и характерни за тях стилизирани дървени фигури на човеци, които плуват, карат велосипед, летят, ходят, движат се. Via Pontica са по същество свързани много с естетиката на "Сфумато", тяхната връзка е пряка - Венелин Шурелов, идейният двигател на групата, е автор на запазения знак на театъра. Групата е показвала свои творби тук и преди, кроят се и бъдещи съвместни ангажименти.
Още първия ден в еуфорията на неочаквано големия интерес от страна на публиката, отпускащата магическа комбинация от бира, рокендрол (и за третото, кой как успее) и красиви лица, се роди и първият артистичен скандал. Поводът беше инсталацията "Safe Sex" на студент на Орлин Дворянов ("Изкуство в действие"), която представляваше висящи от тавана презервативи, пълни с живи рибки. Съдбата на животинките беше сигурна и мъчителна смърт, затова, след бурни възражения и оплаквания от страна на публиката, авторът замени презервативите с найлонови торбички, а рибките - с пържена цаца. Спасените бяха положени в аквариум и оставени в кафето на театъра. За да се застрахова от последващи грешки и за да разбере мнението на публиката, авторът откри задочна дискусия по стените на коридора, но там в повечето случаи се появяваха нецензурни словосъчетания на български и английски. Скандалът продължи и се пренесе в интернет, където все още текат обсъждания в артфорумите. Много полезни между другото, защото поставят важни въпроси за границите и смисъла на изкуството, а и правят задочна реклама и разгласа за фестивала.
Общият визуален проект "А сега накъде" на кураторката Яна Костова беше по-скромен и непретенциозен. Някои го определиха и като скучен. Но независимо от това, той представи сегашните студенти и дипломанти от НХА - техните търсения, интереси, възможности. Няма как да знаем дали и кога от тях ще се пръкне новият Недко Солаков или Станислав Памукчиев. Големият плюс на показването им беше осъществената среща - помежду им, с точната публика, с медиите, с трудностите в организацията, с отговорностите в изкуството.
Възникнал като продължение на театралния сезон, Малък сезон има приоритетна цел - да даде първа среща на дебютни и/или незавършени проекти на млади режисьори с публиката и/или мениджъри и директори. Освен домакините Маргарита Младенова и Иван Добчев, не видях нито един театрален директор, въпреки че те бяха специално поканени да видят бъдещите актьори и режисьори. Жалко. Имаше много любопитни и вдъхновяващи опити. Ще обърна внимание само на тези, които действително за първи път бяха показани пред публика. "Stereo love", "Кокаин", "Психоза 4.48" и "Споменът за мен" са професионални спектакли, вече срещнали се с публиката, те имат свой самостоятелен и легитимен живот, поради което тук ще ги изключа от полезрението си.
В моите Топ 5 на най-интересното от театралната част на фестивала се нареждат: изпитните работи на класа на Маргарита Младенова по актьорско майсторство - "Писма"; режисьорският изпит на студентите в магистърския клас на Иван Добчев - "Чехов-триптих"; режисьорският изпит на Георги Радулов (клас Крикор Азарян) - "В открито море"; откъсът от бъдещ моноспектакъл на Петко Каменов "Дневникът на един луд"; моноспектакълът на Ирина Дочева - "За жената отсреща" (текст Ани Васева, постановка Ирина Дочева, сценография Рада Петрова и Тони Кондев).
Златно правило е, че добър спектакъл се прави от добър екип и качествен материал. В "За жената отсреща" има от всичко по много. Ако досега споменатите имена са интересни, забавни, мили и талантливи, то името на Ирина Дочева и компания са нещо много повече. Става въпрос за една сериозна заявка за нов уникален стил и театрален език - с елементи от анимация, куклен театър, театър на сенки, физически театър, клоунада. Може би си спомняте тази актриса от дебютния спектакъл на Ида Даниел в Червената къща "Всеки човек" или от авторския спектакъл на Обществото на сивите хора "Черно-бяло" (участие в тазгодишния фестивал "Михаил Лъкатник" - Ямбол). Ирина е куклена актриса, поредното доказателство за това колко адаптивни, атрактивни и пълни с въображение са куклениците по природа. Естественото сравнение с Мая Новоселска е неминуемо, защото младата актриса прилича и по ръст, и по темперамент много на нея. А и нещата, които прави, са от онези, смешно-тъжните - запазена марка на клоунесата. Текстът на "За жената отсреща", чийто автор е Ани Васева, е вдъхновен от обяви за запознанства. Нищо, че тази тема е много експлоатирана напоследък (например пародията в "Часът, в който не знаехме нищо един за друг" на Боян Иванов), тук тя е представена в нова светлина. Започва с пародия и през няколко скеча и виртуозна игра с партньор от сако, шапка и закачалка достига до драматична дълбочина. Ефектната сценография на Рада Петрова и Тони Кондев поставя Жената в триизмерен куб с две прозрачни - бяла и черна - стени, въртящ се около оста си и метафоризиращ идеята за дома-крепост, къща-кутийка и т. н. В този затворен свой свят Жената е като закарфичена в собственото си желание да срещне Принца. Въображението й го материализира и тогава Той идва, макар и само сянка, макар и само рамка, и Тя вече не е сама.
Драги театрални директори, ако сте мъдри, ще приютите този спектакъл, защото в него има всичко, което може да ви донесе дивиденти - актуална тема, минимум разходи, висока художествена стойност, мобилност, съвременни театрални техники и свежест, много свежест!
Поради големия успех на "Писма", изпитът на студентите на Маргарита Младенова беше изигран и втори път. Спектакълът включваше писма от Достоевски ("Братя Карамазови"), Кафка, Лора Каравелова, Мина, Ванка (от Чехов), македонски емигрант, Хайнер Мюлер - ефектно навързани и редуващи се с дикторския глас на Иван Добчев, коментиращ и иронизиращ ситуациите. Осеммесечните бебета, както ги нарече тяхната преподавателка, са бъдещите Албена Георгиева, Жорета Николова, Цветан Алексиев. Малко от тях показаха своя индивидуалност, но пък всички, абсолютно всички се бяха потрудили кански, за да издържат на напрежението, провокацията и изпитанието да играят на сцената и пред публиката на "Сфумато". За Елина, Ясна, Ирмена, Павлин и Йонко съм абсолютно убедена, че няма да им е за последен път.
"Чехов-триптих" имаше всички шансове да последва съдбата на "Писма" и да се превърне в хит на фестивала, но имаше неблагодарната съдба да се появи в самия му край. Но пък едно е сигурно - ако са успешни работите на Робърт Блъш, Христо Мицков и Нина Боянова, те сами ще си намерят място сред трънливите пътища към вратите на театралните директори. На това представяне на кандидат-режисьорите блесна звездата на един актьор, абсолвент в класа на проф. Азарян - Юлиян Петров. Този актьор играеше в най-малко пет театрални спектакъла, показани на Малък сезон. И в петте беше безупречен! Кой ли театър ще се окичи с този талант?
Не мога да си спестя разочарованията и пожеланията към фестивала. Ще започна от това, че е необходима все пак някаква селекция на това, което ще се показва и случва. Това би предотвратило несъответствията в организацията, би вдигнало нивото, повишило конкуренцията, довело още хора, спестило разочарованията. Освен това, необходим е баланс на проявите в основните раздели, по-добро програмиране с цел избягването на огромните паузи и дублирането по време на интересни прояви. По-скоро като съвет бих предложила идеята да се вмъкнат сценографска изложба, борса за проекти на млади режисьори (ако директорите и мениджърите все пак дойдат), повече жанрове - защо не съвременен танц, физически и куклен театър и, разбира се, не забравяйте литературата!
Въпреки някои несъществени проблеми в организацията, Малък сезон беше най-голямата PR акция за "Сфумато". Всички, които участваха, гледаха или просто изпиха по бира тук, ще се върнат отново в театралната работилница по един или друг повод. Те вече ще знаят къде се намира ул. "Димитър Греков" 2 и с интерес ще следят какво се случва там. В същото време Малък сезон беше и най-големият хепънинг, който се случва насред София - цели две седмици свобода, изкуство и удоволствие от живота.

Кремена Димитрова



Малък сезон
в Театрална работилница Сфумато
27.6. - 10.7. 2005



* още агитпроп, импровизация, инсталация, театър на околната среда (Речник на театъра, Патрис Пави)