Треска за злато -
женската ТV-игра


"Треска за злато" изглежда не особено интересна цел за наблюдение. Поредната телевизионна игра, поредните водещи, които - ако паднат от телевизионния екран, никой повече няма да помни, поредното телевизионно печалбарство. При нея обаче има едно нещо, което буди любопитство: таргет групата, тоест хората, които се обаждат.
"Треска за злато" е пенсионерска игра. Още по-точно - ТV-игра за пенсионерки, не за пенсионери. Дали е каприз на жребия, но по-голямата част от обажданията са на възрастни жени. Няколко са вероятните обяснения, все вързани с женската психика, ако, разбира се, има нещо такова: женската прагматичност, женската склонност към мистичност, женската оптимистичност. Сигурно някои gender-радикалистки ще ме обвинят в есенциализъм, но само отбелязвам, че културните наслоения също имат свойството да се субстантивират, така че, ако и по природа да няма мъжко и женско, то по социум има и в това е есенциалността на двете раз-пол-овености. Същността на пола е социална, но това не значи, че няма трайни черти, твърди образования, характерологични специфики. Културните наслоения се трансформират в социо-костна система. Sorry, но c'est la vie...
Та: първо, прагматичността предизвиква жените да се обаждат - те мислят за семейството, искат да направят нещо за него. Спомням си в тази връзка за една спечелила джакпота на играта възрастна жена от Добрич, която даде парите на децата си - да си купят жилища или нещо подобно. Жените като че ли предимно мислят за бъдещето в тъмни краски, затова им е важно да се подсигуряват. И обажданията в "Треска за злато" са част от тази подсигуреност. Бели пари за черни дни - тая поговорка със сигурност е измислена от жена.
Второ - женската склонност към мистика. Тази черта сякаш се бие с първата, двете на пръв поглед въобще не се съвместяват. Няма да оправдавам сблъсъка им с тайнствеността и противоречивостта на женския характер, макар че това заявление много пъти е минавало за достатъчно обяснение. Има обаче нещо емпирично, опит, който ме подкрепя: не зная доколко сте гледали разните екстрасенси, врачове и врачки по различните кабеларки, но тези, които им се обаждат и търсят съвет, помощ, подкрепа отново преобладаващо са жени. Тук можем да замесим Великата майка, Кибела и Изида, дори да стигнем до Дан Браун с "Шифърът на Леонардо" и Паулу Куелю със "Захир" и прочие. Не случайно заставката на "Треска за злато" е решена така мистично: пирамиди, фараони, обелиски и сфинксове. (Дали пък тя не препраща и към знаменитите финансови пирамиди - претърпялата крушение мечта на целокупния българин за бързо забогатяване?) Но това също можем да обясним с мисъл за бъдещето, от което трябва да предпазим семейството и близките: то е винаги напрегнато, изпълнено с опасности, с мрачни очаквания, затова е необходимо да надникнем зад плътната му завеса, за да не ни завари неподготвени за клопките, които потулва. Чукането на дърво и плюенето в пазвата май също са измислени от жена предотвратителни практики.
Трето - женската оптимистичност. Е, вече пък съвсем се оля! - ще ме апострофират феминистките с право. - Горе говореше за женски притеснения и подсигурявания и изведнъж - хоп - оптимистичност! Не е обаче противоречие, а континуум: бъдещето е притеснително, но това не значи, че не бива да се надяваме да не бъде такова. Сиреч, надеждата е, която позволява на жената да не й се пръсне сърцето от притеснения, да не се парализира от страх за/от бъдните дни. Можем и трябва да сме внимателни, но това не означава, че не трябва да сме опти-мистично настроени: фразата "Надежда всяка тука оставете" все пак е написана от мъж, не от жена. Жените се надяват и звънят - все някога случаят ще ги уцели.
Някога бабите са се въртели край огнището, за да подсигуряват и да сплотяват семейството. Днес ролята на това огнище играе "Треска за злато" - бабата се върти край нея, за да подсигури семейството. Ето защо и Иво Танев е тъй нервен, ако не намери някоя от своите баби залепена до телевизора - зарязала е огнището, а това, знаем, винаги е носило риск за сплотеността на семейството. Та нали и Гераците се разпадат, когато умира баба Марга, "господарката на къщата". Което ни навежда на нещо много важно: патриархалността в съзнанието на българина никога не е умирала, само придобива нови форми.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин