Адът в галоп

"Една история на дявола" от ХII век до наши дни е написал френският историк Робер Мюшамбле, възпитан в традициите на френския "нов историзъм". Проблемът, върху който се изгражда изследването, може да бъде наречен и политически: готви ли се дяволът да напусне Европа и целия западен свят в края на второто хилядолетие от новата ера? Неотдавна, през 70-те години, въпросът е изглеждал почти разрешен, поне в перспективата на една необратима традиция: "този век може да се смята за века на изчезването или поне на залеза, или на метаморфоза на Ада", твърди теоретикът на фантастичното Роже Кайоа. Двайсетина години по-късно прогнозата започва да изглежда все по-прибързано оптимистична. Процъфтяват сатанистките секти; през 1999 година Католическата църква въвежда нов ритуал за прогонване на зли духове, обладали човека; през 1989 в "рационалистична" Франция има 40 000 лицензирани екстрасенси и заклинатели, посетени от десет милиона души... "Дяволът се завръща с пълна сила" е заключението на Робер Мюшамбле. Неговата история е всъщност история на Европа, тематизирана през призмата на собственото й демонично въображение. По-точният термин, който използва авторът в тон с една от посоките на френската социалнопсихологическа мисъл, е въображаемото, и още по-често колективното въображаемо.
Историята на дявола, чието име, Сатана, означава "разделител", е разчленена на четири големи периода. Първа глава представя "дебюта" на Сатаната - неговото излизане на сцената на публичния живот между ХII и ХV век. Не друг, а Църквата ражда могъщото му присъствие в един двоен мит. Едната страна е заета от страховития образ на Луцифер начело на пълчища от демони. Другата, която все още владее западното "въображаемо", е представата за нечестивата сила, за звяра на злото, спотаен в душата на всеки (грешен) човек. Една немска гравюра от края на ХV век например показва демона на суeтата, скрит в тялото на красива жена. Млада кокетка е седнала пред огледалото и си разресва косата. На мястото на лицето й обаче се отразяват не розови бузки и перлени зъбки, а косматите задни части на дявола с широко разтворен анус, очевидно готов да всмуче човешкото в бездната на греха. Едва ли ще се учудим на обобщението, последователно проведено в цялата книга, че именно жената и женското тяло са се оказали най-упоритият, често екстатичен образ на идеята за демоничното у човека. Защото "от жена е началото на греха, и чрез нея всички умираме" пише с библейска авторитетност Исус, син Сирахов още през II век пр. н. е.
Най-голямата част от книгата (II-IV глава) представя ХVI и ХVII век като време, осветено от пламъците на хиляди клади. Западна Европа е буквално обзета от един "въображаем, маниакално натрапчив архетип: демоничната магьосница". Големият лов на вещици започва към края на ХVI век и в продължение на няколко десетки години стотици хиляди жени стават жертва на страстта по "пречистване". Единственото хубаво нещо в историята на този буквален холокост е фактът, че той не засяга православните региони и земите под османско владичество. Славянските вили и самодиви остават пощадени от въображаемото на своя патриархално консервиран, фолклорно домашен свят.
Изследването продължава и след ХVII век, за да достигне до наши дни. Особено внимание се отделя на киноиндустрията, която могъщо възпроизвежда потребността от демоничния ужас. Материалът, обхванат от Мюшамбле, е огромен; трудът му впечатлява със своята упоритост, богата информиранст и нравствен ангажимент. Книгата завършва с двайсет и осем страници избрана библиография на писаното за дявола, предимно по-модерни изследвания от последните трийсет години, и с пълен индекс на филмите (наричани още "черни"), в които властва ужасът на демоничното преживяване. Списъкът и фактите на цялата книга са толкова впечатляващи, че наистина можем да кажем заедно с Роже Кайоа: "Изгоните ли Ада, той се връща в галоп".

Милена Кирова







Думи
с/у думи



Робер Мюшамбле. Една история на дявола. Превод от френски Гинка Асенова.
ИК ЛИК,
С., 2005