Честито!

Борис Христов на 60!
Защо Борис Христов е Събитието в социалистическата литературна периферия през 80-те години на ХХ век? Защото стихотворенията му общуваха с автентичната модерност - отчасти Далчев, отчасти Фурнаджиев; харесваха "нюансиста" Ралин. "Вечерен тромпет" (1978) и "Честен кръст" (1982) не носеха чертите на рискован експеримент - те внушаваха принадлежност към някогашната класика. Бяха потребността ни от вечност.
За осветената от Партията графомания тяхната връзка с неопитомения литературен авангард беше подривна - и недопустима. Още по-недопустима беше появата на една действително уникална поетическа физиономия... И тогава се появи култът към Борис Христов. (Първият екземпляр на "Вечерен тромпет", който притежавам, на практика представлява блед машинописен препис.)
Прочее, култ, който още изповядваме - заради горещината на отчаянието, заради умората от външните словесни революции, заради красивата нравствена парливост, заради "смъртните петна", които не засегнаха и до днес възторга ни...
... Не знам дали усамотението на Борис Христов в Лещен носи трагедията на мълчанието или блаженството на тишината - знам обаче, че отсъствието на Поета от днешния обществен подиум се дължи на рядкото му страхопочитание пред Словото (но и на шок от изчерпаните му възможности).
И с точно това Борис Христов ни демонстрира какво действително значи Мисия!

14 август 2005

М.Б.