Аеробна лирика

Неотдавна във форума на www.litklub.com участничката Oona предложи тема "За въздуха в поезията". Впоследствие тя поясни какво я интересува: "Смисловото пространство между думите. Когато думите са смислово раздалечени, между тях се образува нещо като магнитно поле, струва ми се, което привлича различни възможни значения. Ако са прекалено раздалечени, полето се разпада. Ако са прекалено близки, изобщо не се образува. Някои стихотворения играят предимно с този набор от невидими смисли."
Другият интригуващ постинг беше на Niram:

Тези есенни листа
Тези есенни листа, които покриха земята,
ако можеха да не падат тъй безразборно,
да не падат с такава апатия,
да не бъдат толкова обърнат гръб,
толкова вдигнати рамене,
толкова край.
Костас Монтис в превод на Яна Букова
Как продължи обсъждането? Feanor: "Не знам дали е "въздушно" това стихотворение на Костас Монтис, но е хубаво според мен" Latemооn: "ДОСТА хубаво, бих казала." FljorCa между другото заяви: "(...) това стихотворение е брутално фрагилно, меланхолично. тази Яна Букова има много добри преводи (мое мнение) и пише сама хубави неща."
И понеже споделям твърдението на руския изследовател Борис Дубин, според когото литературната критика и читателските дискусии днес съществуват пълноценно единствено в интернет, веднага си купих книгата на Костас Монтис (1914-2004) - и открих, че той е не само кипърското предложение за Нобелова награда.
Открих, че книгата му е прекрасна, защото е спонтанна и радикална критика на поезията (и нейното тълкуване), на каквато е способен само действително много голям поет; прекрасна, защото "Кого живея?"публикува единствено кратките хрумвания, които се явяват толкова по-рядко, колкото по-подготвен за тях е авторът - при това без да ги дописва с вторичен смисъл; прекрасна, защото стихотворенията на Монтис са мъдри гребци в строгата белота, дарена им от Яна Левиева; прекрасна, защото не искам да рецензирам книгата, тъй като тя е твърде интимно преживяване, което връща и размива в мен поета, критика, читателя. И защото:

Казаха ни "научете наизуст една зора,
научете наизуст която и да е зора,
една случайна зора.

Казахме "къде е светлината"
и ни казаха "подразбира се светлината",
и ни казаха "светлината е даденост".
И не се подразбираше,
и не беше даденост,
и не беше даденост изобщо.
("Невключени стихове от "Второ писмо до майка ми")

М.Б.

P.S. Прочее, между цитираната поезия и късната поезия на Екатерина Йосифова има ентусиазиращи сходства - и през Монтис отново се уверявам в нейната голяма класа.





Костас Монтис. Кого живея? Подбор и превод от гръцки Яна Букова. Редактор Димитрис Аллос. Дизайн Яна Левиева.
256 страници.
ИК Стигмати.
София, 2005.
Цена 6 лева.