С вяра и любов - за Маргарита

Реминисценция 1

Събрани около Маргарита, преди излизане на сцената, треперещи от вълнението, че ще покажем нещо ново и различно, облечени в семплите сивозелени трика, изработени с мнението на Христо Градечлиев, току-що завършили хореографското училище,пълни със сили и надежди, объркани, но дръзки в желанията си, чакащи, щастливи, много щастливи, вдъхновени и запленени от идеята, че сме новатори, необикновени, че влизаме в живота с полет, като малко самотно ято, водено от една жена, която дава сили и енергия, повтаряйки постоянно:
"С любов и вяра, чувате ли ме - с вяра и любов..." Така Маргaрита ни изпращаше на сцената...
Първата ни среща беше в една от скромните залички на ДХУ (Държавното хореографско училище).Часът беше винаги последен, ние седяхме на пода, гледахме и слушахме удивени Маргарита, която изглеждаше доста естравагантно на фона на тогавашния пейзаж. Тя разказваше за Марта Греъм, за стила й, който е изучавала в Германия, за работата си там... В мислите и въображението ни се отваряше прозорец към друг свят, кощунствено непознат, почти забранен, но магнетичен, пъстър и интересен. Разбрахме, че ще танцуваме боси, че първата част от екзерсиса се развива на пода... Акомпаниментът също беше различен и необичаен: пиано или тарамбука в несиметрични фрази и много синкопи. Стройният и строг балетен ред беше разчупен от нещо ново и смущаващо различно, блазнещо с усещането за свобода и с интереса към индивидуалността.
Русата 40-годишна Марги, артистично облечена и изразяваща се винаги в стил със себе си, беше моето откритие в края на 70-те. И още тогава имах неясното, но силно чувство, че тази среща е"покана за танц от Бога" с неясно, но силно бъдеще.

Реминисценция 2

Първоначално Маргарита направи едно "випускно" парче с нашия 11-ти клас върху музика на Рик Уейкмън. След като завършихме, дойде неочакваната, но много приятна покана от страна на Любомир Денев да участвуваме в организираната от него "Джазова сряда"."Рик Уейкмън" беше представен на камерна сцена на Музикалния театър. След този първи опит последваха епизодите на един дълъг сериал от сценични изяви, който би могъл да се нарече "Опит за преодоляване на двуизмерността", от една страна, защото се появи в години, в които подобни "прояви" се наблюдаваха като навлизане в друго, непознато измерение - повече с подозрение, отколкото с любопитство и разбиране. От друга страна, техниката на Марта Греъм преодолява двуизмерността във възприемането на тялото в пространството, добавяйки много други възможни гледни точки към него. Свикването с новата ориентация не беше лесно както за нас, танцьорите, така и за тези, които ни "наблюдаваха". Сериалът продължи няколко години, приблизително от 1979 до 1984. Той беше разнообразен, емоционален, понякога драматичен. Някои от участниците напускаха, обикновено заминаваха за чужбина, появяваха се нови, които Маргарита обучаваше наново, някои оставаха, други си тръгваха... Сцените също бяха разнообразни, понякога необичайни...Дължаха се на приятелски симпатии и колегиално разбиране. Камерна сцена на Народния театър, "Сълза и смях", театър "София", Народна опера, НДК, театър "Възраждане" и пр. Различни творци, предимно музиканти и театрали, протягаха разбиращи и добронамерени ръце към Студио "Ек". (Името беше консултирано с Николай Парушев.) След Любомир Денев наши благодетели бяха Вельо Горанов, Вили Цанков, Рашко Младенов, Васил Казанджиев, Румен Бальозов... Виолета Консулова и Виктор Пасков ни подкрепиха със статиите си. А Маргарита постоянно търсеше "мястото", създаваше връзките, убеждаваше...

Реминисценция 3

Репетираме на тревата в градината на Танцовата академия в Кьолн. Годината е 1983 и Студио "Ек" участвува в 17-тата Лятна танцова академия и в 14-ия Конкурс за съвременна хореография . Танцуваме извънредно в градината, защото за Марги часовете за репетиции бяха винаги недостатъчни. Пързаляме се върху тревата, с ужасна мускулна треска от класовете на Уолтър Райнес (Американ сити балет ) и Мери Хингсън (трупата на Марта Греам). Краката ни болят и ни се вие свят в 40-градусовата жега, пестим стотинки за бутилки вода, а около нас светът е витален, пъстър, истински... Танцьори от цял свят са се разхвърляли по тревата като разноцветни мостри на талант и красота. И ние сме част от тях.
1983-та беше кулминационна в развитието на "Ек". На 14-ия Международен конкурс за съвременна хореография в Кьолн Маргарита получи трета награда за композицията "Ек" по песни на бабите от село Плана, обработени от Румен Бальозов. Малко е да се каже, че бяхме щастливи тогава... Ние просто не можехме да повярваме... След всички трудности в България, след безпризорното митарстване и упреците, че сме "непрофесионални", ние се качихме на една от най-престижните западноевропейски сцени и се представихме - себе си и България за първи път - на един изключително престижен международен форум пред публика, която не се колебаеше да изгони някого от сцената, ако й е скучен и не го харесва...

Реминисценция 4

Последно провикване на бабите от Плана...Тишина. Младата кьолнска публика седи срещу нас в пълна тишина.След няколко секунди следва взрив от аплодисменти, тропане с крака и възторжени викове... За нас...
Вечерта, в която връчваха наградите, остана като странен, сюрреален сън, като метафизично възнаграждение за упорството и куража, за всичко извършено с "вяра и любов". Този сън остана сюрреален спрямо българската действителност още дълго време - успехът ни в Кьолн тук беше посрещнат с пълно мълчание.

Реминисценция 5

Репетираме в читалището в "Младост". Маргарита е тъжна и нервна. Върнала се е от специализация при Бежар, а тук пак "нищо не става"...
Две години по-късно Студио "Ек" се разпадна.
Но вярата и любовта дадоха своите плодове. Всеки от нас я пренесе в своята истина за изкуството в доказателство за това, че те, вярата и любовта, както всичко друго в живота, не се губят.Поводът за тези реминисценции се появи приблизително 30 години след гореописаните събития.
Миналата учебна година беше първата за новосъздадената към НУТИ (Национално училище за танцово изкуство) специалност "Съвременен танц". Тя започва да функционира благодарение на настойчивите усилия на директора на училището Мариана Денева. За първи път у нас се създават условия за професионално обучение в областта на съвременния танц и за изграждане на танцьори с базисни познания в съвременните танцови техники. Главен консултант на тази специалност е Маргарита Градечлиева, а между преподавателите фигурират някои от някогашните танцьори на Студио "ЕК".
Танцьорите, участвували в "ЕК": Анелия Янева, Офелия Виларова, Цонка Георгиева, Мила Искренова, Донвена Пандурски, Милена Манова, Татяна Соколова, Албена Атанасова, Анита Цветкова, Цветанка Гергинова, Христо Симеонов, Ивайло Чернев.

Поради общия сантиментално-позитивен тон на текста се въздържам от разсъждение за скоростта на развитието на "модернизационните процеси" у нас и ще заместя този "no comment" с "по-добре късно, отколкото никога"...

Мила Искренова