Майкъл Мур пише на Джордж У. Буш
Уважаеми г-н Буш,

Имате ли представа къде са ни всичките хеликоптери? Вече пети ден след урагана Катрина хиляди не могат да се измъкнат от Ню Орлийнс другояче, освен по въздух. Къде, за Бога, сте забутали всичките военни въртолети? Да ви помогнем ли да ги намерите? Веднъж загубих колата си на един паркинг на Сиърс. Божичко, колко досадно.
А случайно да знаете къде са бойците от националната гвардия? Сега наистина те ни трябват тъкмо за тази работа, която са се клели да вършат - например да помагат при природни бедствия. Защо не бяха там от самото начало?
Миналия четвъртък бях в Южна Флорида и седях навън, докато центърът на урагана Катрина мина над главата ми. Все още беше само първа категория, но вече беше доста страховит. Единайсет души загинаха, а и до днес има домове без електричество. Същата вечер в прогнозата за времето съобщиха, че бурята е на път към Ню Орлийнс. Това беше в четвъртък! Никой ли не ви каза? Знам, че не сте искал да си прекъсвате ваканцията и знам, че не обичате да слушате лоши новини. Освен това нали трябваше да ходите да поощрявате онези, които набират средства за вас, и да тъпчете и игнорирате майките на загиналите войници. Ама как й го зачукахте на оная, а?
Особено ми допада как в деня след урагана вместо към Луизиана отлетяхте към Сан Диего, за да се повеселите със своите бизнес-приятели. Не оставяйте хората да ви критикуват за това - в крайна сметка ураганът си беше отминал, вие какво да направите, с пръста си ли да затулите дигата?
Не слушайте и онези, които през идните дни ще разкрият как нарочно сте орязал бюджета на строителните войски в Ню Орлийнс вече трета година поред. Просто им обяснете, че дори да не бяхте спрели парите за поправката на онези диги, нямаше да има достатъчно специалисти за целта, тъй като вие сте ги изпратил на далеч по-важна задача - да строят демокрацията в Ирак!
Когато на третия ден най-сетне прекъснахте ваканцията си, бе дълбоко трогателно да накарате пилота си от Еър Форс 1 да ви спусне от облаците над Ню Орлийнс, за да зърнете за миг катастрофата. Ей, естествено нямаше как да грабнете някакъв рупор, да се качвате по развалините и да се правите на главнокомандващ. Стари номера. Ще има такива, които ще се опитват да политизират трагедията и да я използват срещу вас. Нека хората ви не спират да го изтъкват. Не отговаряйте на нищо. Дори на онези нахакани учени, които предсказваха, че това ще се случи, понеже водата в Мексиканския залив става все по-гореща и бури като Катрина стават все по-неизбежни. Не обръщайте внимание на тях и треперливите им приказки за глобалното затопляне. Няма нищо толкова странно в един ураган, широк колкото F-4 торнадо от Ню Йорк до Кливланд.
Не, мистър Буш, не отстъпвайте. Не е ваша вина, че 30% от Ню Орлийнс живее в мизерия и че десетки хиляди са нямали превозно средство, с което да напуснат града. Много важно, нали са негри! Не става въпрос за Кененбъкпорт. Представете си само, да оставите бели хора по покривите им цели пет дни! Не ме разсмивайте! Расата няма нищо - НИЩО - общо с това!
Стойте си там, мистър Буш. Само се опитайте да намерите няколко военни хеликоптера и ги пратете. Все едно хората от Ню Орлийнс и околностите са от Тикрит.

Петък, 2 септември 2005


Ваш Майкъл Мур,
MMFlint@aol.com


P.S. Онази досадница-майка, Синди Шийхан, вече не е до вашето ранчо. Тя и десетки близки на загинали в Ирак войници сега пътува през страната, като спира в много градове по пътя си. Може би ще ги стигнете, преди да са стигнали Вашингтон на 21-и септември.


Превела от английски Зорница Христова