Море и политика
"Носталгия по бъдещето" - парадоксалната формулировка на Йозеф Рот от 30-те години служи за компас на театралните откривателски пътешествия в "Театър на света" през 2005. Специално в Щутгарт тя звучи меланхолично. Швабският характер не се отличава с бързина, а с постоянство. Отблизо можах да се запозная с неговите особености чрез моята очарователна домакиня - 83-годишната собственичка на стогодишната фабрика за бира "Занвалд" с още по-показателното за района име Бенц.
"Театър на света" тръгва от Щутгарт през 1987, където за първи път се провежда. Оттогава разстоянията са значително скъсени и театърът е загубил очарованието на нещо недостижимо извън границите на държавите. Вече не съществува култура, която да не може да се внесе и покаже, освен по финансови причини.
И програмата на фестивала може би е последен опит да се разгърне една енциклопедия на театралните форми, една панорама на онова, което в света се говори на различни театрални езици - литературен актьорски театър, международен авторски театър, постмодерен театър, куклен театър, народен театър, пърформанс...


Започвам моето пътешествие с един вече наложен жанр - поставянето на филми на театрална сцена, който има дори своите майстори и последователи - Лица (Faces), продукция на Шаушпил, Щутгарт, и Дойчес Шаушпилхаус, Хамбург, на белгийския режисьор Иво ван Хове. Това е голям късмет, защото след жегата и умората от пътуването се оказва, че зрителите се разполагат по чорапи по двама-трима в 62 двойни легла. За малко не попадам в едно легло с колега, когото не понасям... Номерата на леглата се раздават случайно, важно е само да се разделиш от партньора си. Много зрители реагират бурно и не искат да се разделят. С което веднага навлизаме в темата. Мария и Ричард водят щастлив и обезпечен семеен живот - но бракът вече е на години и страстта се е изпарила. В един нощен клуб Ричард се запознава с колгърлата Джени. И след една разправия с Мария той внезапно решава да скъса с досегашния си живот, да се разведе и да започне отново с Джени. Но сутрината след първата нощ с нея носи и за двамата отрезвяване, празнота и самота...
Едноименният филм на Джон Касавитис от 1968 година показва моменти, в които съпрузите забелязват, че няма какво повече да си кажат. Той е решен като интимна камерна пиеса - почти натрапчива камера, екстремни близки планове, рязък монтаж излага всеки душевен порив на героите с най-шокиращо безсрамие пред погледите на зрителите. Иво ван Хове представя убедителен театрален превод на радикалния филмов език на Касаветис, от който и предимно се интересува. За да създаде осезателно това физическо присъствие на интимност и дисекция, артистите играят между леглата в натрапчива близост до зрителя, който буквално чувства дъха им или трябва да се отмести и присвие в леглото, за да им направи място. Прецизна хореография пресъздава отношенията и напреженията между героите. Необичайна светлинна и саунд-режисура съпровожда действието и форсира напрегнатото темпо от сцена към сцена. Изтънчената концепция се нарушава единствено от старателната, но неубедителна актьорска игра, която не успява да ни достигне емоционално и много от зрителите се измъкват по чорапи. Но да си в центъра на енергийното поле, което се изгражда по време на един спектакъл, е необичайно и вълнуващо преживяване. Една концепция за механизма на театъра, която не се интерсува от действието и чувствата. Един концептуален реализъм.
Няколко проекта от програмата на Мари Цимерман (селекционерка и директорка на фестивала) са посветени тематично на морето, сякаш в подкрепа на емблемата на фестивала - знака за Забранено е хвърлянето на котва. В годината на Андерсен скандинавското дуо "Калейдоскоп" от Копенхаген и "Циркус Циркьор" от Стокхолм преставя Мермед (Mermaid) по мрачната приказка на Андерсен Малката русалка. Красивата русалка, безумно влюбена в принца, копнее да напусне водния свят и да заживее при хората. Морската магьосница й обещава да превърне рибената й опашка в крака, но цената е висока - тя трябва да спечели принца, иначе ще умре след сватбената му нощ. Принцът отначало е очарован от нейната красота, но накрая все пак се влюбва в принцесата от съседното кралство и, за съжаление, се оженва за нея. Сестрите на русалката й издействат нож от същата коварна магьосница, с който да убие изменника и да се спаси от магията, на която се е обрекла. Но водното създание не може да разруши щастието на любимия. То за първи път изпитва човешка болка и плаче. "Аз съм станала човек!"... И се превръща в морска пяна. Трогнатата публика също плаче без усилие, защото ние сме си човеци. И дълго ликува. Но този великолепен, магически спектакъл е далеч от всякаква сантименталност. Той покорява с атракцията и поетиката на цирка - една идея за театъра още на руския авангард. От първата среща на малката русалка с принца започва и изразителното обяснение в любов към театралното пространство, което се превръща в пъстър воден свят, населен с безгрижни малки русалки и дебели корабни въжета. В това пространство оживява и ритъмът на вълните, върху който пък корабният екипаж на принца с двойни салта лети из сценичното небе и се приземява върху наклонената плоскост на палубата. Мермед е великолепно театрално събитие на шведски и датски, но най-вече на езика на тялото.
Другият спектакъл, вдъхновен от морето, е Моряшки песни. От Алпите до морето на Кристоф Марталер, продукция на НТ, Гент, и ЦТ, Холандия - една странна театрално-музикално медитация на фламандски, френски и немски и дори на места на швейцарски диалекти и швабски. Йохан Симонс е поканил Марталер да направи спектакъл за морето, след като Марталер, още като директор на Шаушпил (Цюрих), му предложил на постави в Швейцария спектакъл за планините. Изходният материал е холандската национална драма Надежда за благословия на Херман Хейерманс, социално-критическа мелодрама за експлоатацията на холандските рибари от началото на ХХ век. Вдъхновеният от нея швейцарски режисьор заедно с гениалния международен ансамбъл композира поетичен колаж за морето като проекция на вечни копнежи.
Приливът и отливът на вълните застива само привидно в сценографията на Анна Виброк, нещо средно между чакалня, пристанищен бар, каюта. Или палубата на потъващ призрачен кораб. Две пиана в дъното на сцената. Вдясно горе орган.
Сякаш между прилив и отлив морето е изхвърлило театрални останки на сценичния бряг, с които героите разказват за вечното очакване на жените, за моряшките мечти на мъжете, за копнежа по простора и страха от дълбините, за щастливо завръщане и фатално отплуване. Явяват се фигури, отдавна излезли от "употреба", обзети от меланхолични спомени и натрапчиви лудости. Придвижват се като тюлени на сухо или плуват по сцената като в море. Пияни мъже, чакащи жени, в едно безвремие и чувство за безсмислие. И винаги, когато бедата е най-голяма, спасително ще прозвучи една песен, един хор, едно благозвучие. Между романтика, сантименталност и баналност се разгръщат с много хумор паралелни действия, винаги се предлагат поне два равностойни фокуса. Застинали фигури оживяват за малко в ексцентрични движения, за да изпаднат отново във вцепенение. Минимални жестове поставят тежки акценти, от които избухват значения.
Сценичните етюди на Марталер са пример за музикален театър извън фиксираната партитура. Като театрална визия от началото на театралния авангард, Марталер изгражда един радикален театър без действие, една театрална композиция, обърната към световете на подсъзнанието. Който търси в този театър еднозначност или интерпретации на драматична, оперетна или песенна основа, ще се загуби в лабиринта на алюзии и препратки. А който се надява на комедия, ще усети как смехът застива в гърлото му. И когато дългите, предълги аплодисменти затихват и публиката си тръгва, една от актриситие излиза и започва да лъска масите на сцената. След спектакъла идва пак спектакъл!
Особено странни кръстоски между изобразително искуство, пърформанс-инсталация и токшоу разглеждат политически феномени и социални проблеми. В повечето случаи те превръщат необичайни места в града в сценични пространства. Театрална трупа от Лондон превръща например в Хоспиталуъркс (Hospitalworks), продукция на Тиатър-райтс и Театър на света, една болница в място за фантастично пътешествие, омагьосано чрез куклен театър, инсталации, слепстик... Със своята концепция за пренос на детския театър в градското пространсво лондонската пърформанс-трупа Тиатър-райтс вече 9 години разгръща фантастични светове и омагьосва необичайни места - пустеещи къщи, стара мелница, мрачно мазе или бакалница. Режисьорката Сю Бакмастер казва за Хоспиталуъркс: "Дълбоко в себе си всяка болница крие необичайни пространства, пълни със странни, изумителни неща и изненади, стаи, в които медицинските уреди водят свой собствен живот, а сестрите и лекарите могат да бъдат видени в изненадващи ситуации." Пред очите на публиката предметите се превръщат в кукли, а ежедневните болнични звуци - в музика. Когато светнем с батерийка в една тъмна болнична стая, тя започва да флуоресцира като рентгенова снимка. А на друга болнична стая пък можем да окажем първа помощ, като й сложим на болните места лейкопласт. Но преживяванията, с които е наситен този час и половина в болницата, са толкова много и толкова неочаквани и забавни, че не могат да се осмислят още дълго време. И изведнъж разбирам от каква традиция на обджект тиатър и слепстик произхожда универсалният интелектуален хумор на Мистър Бийн.
Завършвам плаването с един театрален и политически скандал от миналото, макар и вече отшумял - премиерата на Бургтеатър на Елфриде Йелинек през 1985 в Бон. Много време е минало оттогава, но сега за първи път тази болезнена, драматична равносметка с иконите на театралната република в Австрия се поставя в родината на Нобеловата лауреатка. Историята на актьорския клан Весели-Хьорбигер е повод за безпощаден портрет на театралната династия и опортюнистичната й роля по време и след нацистката диктатура. С изключение на Бургтеатър във Виена, авторката досега бе забранила поставянето й в Астрия. Но ето че почти 30 години по-късно Йелинек променя решението си и дава правата на Театер им Банхоф, Грац, най-изявения свободен ансамбъл в Астрия. По изключителната молба на Йелинек той преработва текста в колаж и монтаж. Прожектират се откъси от филма Завръщане в родината, яростна филмова пропаганда на Третия Райх, в която Паула Весели играе главната роля. Секс, власт, тиранство развихрят сред театралната династия най-нисши и безкрупулни кариеристични нагони. Театралната аристокрация на страната остава крайно безчувствена към всякаква политическа действителност при всеки политически режим. Нарцистичното самолюбие на големите и малки звезди и слабостта им към благоговейното боготворене от страна на обществеността са фалшивите монети, които и до днес са в обръщение. Без респект, с гняв и с много ярка комичност трупата от Грац разчиства сметки с иконите на театралната република Австрия. Едно гротескно театрално ревю. И една закъсняла равносметка с отдавна възвисените в театралния Олимп звезди от миналото и техните наследници в настоящето, която остави фестивалната публика в Щутгарт доста равнодушна.
Жалко за всеотдайното и стилно изпълнение. Съживеният театрален скандал след толкова време и на друго място е далеч от сензацията.
Теaтърът е свързан с определено място и става в определено време. Неговата енергийна точка е шокът от крайната интимност и споделената преходност на мига с определена публика. Този прост факт обикновено се подминава от критиката. Тя описва само едната страна на комуникативната система театър - постановката. Но как тя се разгръща и функционира - това зависи най-вече от публиката, с която тя се среща. А публиката на един фестивал съвсем не е тази, с коята постановката възнамерява да влезе в диалог. И когато диалог все пак се получава на друго място, с други хора, това е изключително, поразяващо чудо. Към това чудо се стремят с всеотдайност и организатори, и гости. А учтивата немска публика винаги оценява усилията. Но кой бе в публиката на този фестивал? Освен колеги и специалисти, голяма група интересуващи се граждани от града на Мерцедес, Порше и Бош, който се слави с най-висока наситеност с театрални сцени и висока консумация на култура... Много любезни към гостите, добре информирани, но и доста устойчиви на политическа провокация и ярост...

София Тоцева



Театър на света 2005
Щутгарт
16 юни - 10 юли 2005