За театралната литература

Лято е. За отпуската или ваканцията към багажа винаги се добавя и някаква книга. Не може багажът на всички да е като промоционален пакет с добавка "Дан Браун". Все някой си избира нещо сам и между cd-тата попада и някоя книга. Дали в суматохата е възможно тя да се окаже за театър?
Всъщност шансовете на театралната книга не са толкова малки, колкото изглеждат на пръв поглед, защото тя може да представлява множество "странни" неща - пиеси, истории, разкази, албуми, изследвания, актуални текстове и дискусии в медиите, лични "и други истории". През лятото нейните шансове се покачват и от факта, че липсват обичайните писъци в предавания и тиражни вестници на тема "култов" спектакъл, актьор или режисьор, когато всеки е cool, всеки е най-успешен и хитов, нищо не е за изпускане.
И така. Между политиката и дъжда, оставени сами на себе си в сухата книжарница, търсите да "уловите с поглед" нещо интересно - да допуснем именно за театър.
Появилите се вече и у нас книжарниците-вериги са cool, но аз си оставам фен на "Колибри", "Нисим", "Писмена" и най-вече на "Български книжици". Вероятно защото особено "Български книжици" ми създава уюта на домашна библиотека, печели с дискретния конфорт в еротичното движение сред книгите и с интелигентното "невидимо" присъствие на книжарите, докато разглеждаш или четеш, готови и за разговор и за помощ, и за препоръка - все усещания, сродни с преживените часове в подобни малки книжарници (може би обречени на глобално изчезване, кой знае) в различни европейски градове.
Та именно в "Български книжици" театралният рафт съдържа всичко излязло за театър. А то не е никак малко. Читателите на Култура знаят за най-интересните и ценни театрални издания, а и тук думата е за цялостната картина, която представя "рафтът".
Публикуваните томчета с пиеси, или поне 2/3 от тях, добре показват какво не се играе по нашите сцени. Разминаването е отчасти продуктивно, защото създава поле за репертоарно движение на театрите и за уплътняване на драматургичната култура на всички, които се интересуват от театър. В тази посока колкото повече се прави, толкова по-добре. Новите книги за историята на нашия театър са също немалко. Има и теоретични изследвания. Вече и енциклопедия на драматичния театър. Не липсват мемоари. В тази малко строга картина виждаме основно собствения си, променящ се, но все пак регионално очертан профил: нашата гледна точка към ставащото в театъра. Особено към нашия. Това усилие естествено е изключително важно и трябва да бъде подкрепяно в бъдеще, защото няма кой, освен нас, да изследва и разсъждава върху българския театър.
Но заедно с това няма как да не видим колко много липсва на този този рафт - преводи на нови книги за театър (за да не изброявам отделните жанрове) или самите книги в оригинал, албуми и филми за театър (тук спектърът е огромен - от история на костюма до отделни имена); дори съседните култури са слабо представени. Накъсо - липсва множественост на перспективите на наличната литература, контекст/и.
Театралната литература никъде все още не е родила своя Дан Браун, но когато човек влезе и насочи поглед към театралния рафт, би трябвало да вижда една по-широка, многоизмерна и привлекателна "сцена". На която българските издания да имат и конкуренция, но и среда. На която читателят/зрител да може да (се) види (в) реалността на театралното изкуство в неговата отминала и актуална разноречивост. Фактът, че този читател, когато не е само изкушен театрал, няма да е масов и многоброен, не означава, че не си заслужава вниманието. Със сигурност подобен опит за "отваряне" не е нито бърза, нито текущо печеливша дейност, но политиката в подобно отношение - най-вече на държавата, но и на по-активни фондации, организации и фондове - е печеливша. Познавайки състоянието и на библиотеките ни, знам каква е празнината поне в последните 20 години и какво могат да четат студентите. Печалбата ще дойде по-късно, но е крайно време за осъзнати политики, не само за краткосрочни проекти. Няма как да очакваме да се развива едно изкуство, ако изрежем перспективите и контекстите, в които то живее, и докато дори с мъка се издават българските автори и преводите на пиеси.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата