Медийната регулация умря

Лятото по обясними причини е сезон без особени случвания. Жегата натиска, време е за отпуски, на никой не му е до събития. Нито да ги твори, нито да ги следи. Лятото на 2005 обаче се оказа съвсем друго. Дълго време страната зееше без правителство, политическите сили така и не можеха да се разберат как да го съставят. Хеле, след 50 дена успяха и оплезилите в горещината език репортери, подтичващи след тоя или оня мно-о-о-го важен политик, си отдъхнаха. Вероятно поради това повечето от тях (изключвам вестник "Сега") просто отметнаха, без твърде да се задълбочават, едно скандално решение на Съвета за електронни медии, което директно и май като че ли окончателно свря в гроба медийната регулация в България. Умори я. Не че досега в този състав на СЕМ тя беше кой знае колко жива, но вече май изпусна своя последен дъх. Спомина се, Бог да я прости! Райчо Райков, председателят на медийния орган, излезе и без да се свени изрече, че, видите ли, СЕМ нямало да наложи санкции на TV СКАТ, защото - забележете! - нямало смисъл: тя щяла отново да се регистрира под ново име и да си предава злотворията също както преди - необезпокоявана. Така че, що да я обезпокояваме сега, след като в бъдеще тя пак ще си е такава?! Я да вдигнем ръце от нея и да я оставим да прави каквото си иска, пък ако има някой, дето желае да се мори и тормози, нека я поеме, ние, "регулаторите", сме дотук! Ще си се полюшкваме като безгръбначни по течението, като полипи, полепнали за високите си постове, и ще си траем в ситост, зер можем да сбъркаме и да ни махнат. Пък ние не щем, не щем, не ще-е-е-м!
Впрочем, членовете на СЕМ още преди време зададоха днешното си безгръбначие с казуса "Ден". Спомняме си: заради предаването на одиозния немец Ник Щайн (който май се изфиряса от България, след като съдът му постанови ефективна присъда за измама) "От телефон до микрофон" регулаторът заличи лиценза на телевизията. Мотивът: разпалвал етническа омраза. СЕМ обаче тогава, под въздействието на своя председател Райчо Райков, се престара. Причината: сигналът беше изпратен от ППО на ДПС, а знаем, че г-н Райков е в медийния регулатор именно от тази квота. Демек, малко да се подмажем на началството никога не вреди. Ала подмазването се извърна обратно със силата на ураган: СЕМ бе подложен на унищожителна критика заради прибързаното си и необмислено решение, защото без глоба, без друга предупредителна санкция приложи към "Ден" най-тежкото предвидено от закона наказание. И тогавашната грешка всъщност е причината за днешната парализа на СЕМ: ако регулаторният орган беше подходил с мяра, със справедливост, с мисъл, сега нямаше да вдига безсилно ръце и да бръщолеви по повод СКАТ:
"Безсмислено е, дори да ги заличим, те ще си изкарат лиценз под друго име и пак ще предават каквото си щат". Сиреч, защо да го прилагаме закона, като той може да се заобиколи?! Само че да се откажеш да прилагаш закона, за който си призван да внимаваш дали се спазва - какво е това, ако не отказ от изпълнение на задълженията ти? С други думи, отказ от правосъдие: все едно съдът да откаже да съди крадеца, защото той пак ще открадне (нещо такова написа и Таня Петрова в "Сега"). СЕМ в пряка реч каза: "Ние отказваме да работим, нищо няма да правим, ала за това нищоправене не отказваме заплатите си." Непукизъм в отговорността, наглост в привилегията.
Медийната регулация след тази акт на СЕМ умря.
А дали може да се съживи? Да, разбира се, но с други хора. Тези тук и сега са нейни гробокопачи, няма как да й бъдат възкресители.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин