Трикстерът
Е жив, немирен, пакостник. Бърборан. Студиото кънти в думи и в звук, словото надмогва образа. Слово обаче, което е не толкова за изясняване, колкото за провокиране. Николай Бареков гледа на политиците като на дупки, в които трябва да вкара топката си за голф. Всеки път веднага, колкото може по-бързо, с по-малко удари. Затова политиците са не толкова партньори, равноправни субекти в диалогичен разговор, колкото са обекти - такива, от които друга полза няма, освен да измъкнеш някоя "новинка". Парадоксалното е, че "новината" се определя като такава не от тях, а самоуправно от водещия. Няма значение, че той по правило ритуално се принизява и омаловажава при общуването с политиците - "какво зависи от мен, какъв съм аз, та да кажа, не ги разбирам тия работи, нали затова съм ви поканил, да ми обясните..."; в действителност политиците са тези, които са принизени и омаловажени. И съвсем не те са съществените, значимите, важните, поради което са поканени, обратното е - само пълнеж са на студиото, негов (досаден) придатък. Не предаването съществува заради тях, те съществуват заради предаването. У него то/те намира/т смисъла на собственото им/си съществуване, с/чрез него запълват празната си екзистенция. От този ракурс погледнато политическите разговори рано сутрин в bTV са си самодостатъчни, докато политиците абсолютно не са: така да се каже, ако Бареков не съществуваше, те трябваше да го измислят, не противното. Защото той е, който ги прави, той е, който ги пълни, той е, който ги осмисля. Без него те са недоправени, недопълнени, несмислени, да не кажа несмаслени. Именно несмаслени, сиреч непомазани, недовършени: светът на българската политика, крещи поведението на Николай Бареков, е свят, който не е съвсем наред - о/с-бъркан е и е недовършен. Само че с цялата афиширана несериозност, с демонстративната лекота на държането си той няма претенция да довършва този недовършен свят, напротив - присъства в студиото, за да манифестира неговата недовършеност. И колкото светът на политиците е по-недовършен, толкова манифест(аци)ите (му) са по-силни, по-игриви, по-забавни, по-въодушевени, по-екзалтирани...
Не че политиците не се стараят и не се опитват да изградят свят. Но ресурсът им е малък, нищожен, никакъв; искат да направят едно, а правят всъщност друго. Фигури-трикстери: онази митическа фигура от фолклора на северноамериканските индианци, която непрестанно се опитва да бъде демиург и непрестанно тази роля не й се удава. Е, мъчат се, пънат се, издевателстват над креативния си потенциал, но все нещо не им стига, все нещо не е както трябва, за да смогнат. Кофти направа, слаба ракия - нищо не се получава и тъкмо това нищо-не-получаване Николай Бареков държи да измъкне на повърхността, да го покаже на публиката, да го засвидетелства. Затова и прибягва до примери от други области, най-често от футбола: също както там не ни бива много-много напоследък, така и в политиката хич ни няма - гола вода сме и кал по гърба, а пък лицедеите на политическото не само са овъргаляни в тиня, но на всичкото отгоре са и едни шарани, от които нищо позитивно не можем да очакваме. Пълна скръб, нищо и никакво, затова и тонът му е несериозен, почти подигравчийски и майтапчийски: водещият непрекъснато се бъзика със своите гости, непрестанно ги изпраща към територията на несериозното, на шегата и вица, защото там им е мястото, там са най-истински и достоверни. Всеки политик е един малък Иванчо, един бай Ганю - ярък герой на смешна история, но в никакъв случай на някакъв сериозен, отговорен и социално значим акт. Политиката като несъвършена и несвършена конструкция на света, като свят "правен, правен, недоправен". Не изпипана, а изсипана действителност - в някаква омешаница стои и пребивава, която е не правилен, а неправилен свят; крив и щърбъв.
Тия кривици и щърбавини на Николай Бареков обаче са му изгодни. Нещо повече, той самият влиза в подобната роля на трикстера, но не чак толкова на оня, който иска да се прави на демиург, а на другия - този, който поставя под съмнение всяко демиургично действие. В този смисъл за него не може да се каже, че разрушава, без да иска, както се случва при политиците; неговото разрушително действие е напълно съзнателно. Но то е избирателно: разрушаване с "умна", а не с "тъпа" бомба. Личи си, че за своите разговори Николай Бареков се подготвя много добре, старателен е и педантичен: вие там и тогава тъй казахте, пък сега нещо друго чувам. Кога бяхте прав и т.н. Това изглежда понякога като дребно заяждане, друг път като плъзгане по повърхността, но то е не защото самият водещ си е дребнаво заядлив или пък повърхностен, а защото обществената сфера, в която са съсредоточени разговорите му, е такава. Трикстерството на Николай Бареков не е трикстерството, което е неспособно, а е трикстерството, което изявява неспособността. То крещи в лицето на политическото: за нищо не те бива, пълен смотаняк си, никаква работа не можеш да свършиш като хората. Николай Бареков е трикстер, но не трикстер, който се издънва, а такъв, който до възбог вопълства за издънките; в някаква степен е Шекспиров шут, който директно хвърля обвинения в лицето на краля Лир: ти глупаво, полудяло, смотано старче...
Николай Бареков - говорителят на онези, които от политиката нищо не очакват, за които тя е само повод за присмех, но не и за надежда.