От всичко казано можем да разберем защо Николай Бареков и bTV са винаги в позицията на печеливши пред Георги Коритаров и "Нова телевизия". В България политическото никога не е било на почит, никога не се е очаквало да свърши някаква добра работа, напротив - във всеки един момент от него се очаква да се провали, да се продъни, да се срути с гръм и трясък. Всеки, който му се отдаде, се провижда като такъв готов, готованец бих казал, който да рие, кърти, руши, подкопава, събаря, взривява успешния български социален проект. Ако има нещо, което да се е скапало в 1300-годишната българска история (това изречение, впрочем, винаги се казва с горделивост, апломб, с дълбоко поемане на въздух и изпъчване на гърдите - същи герести петли, надути плондери), това е политиката; българските воини печелят на бойното поле онова, което политиците затриват на дипломатическата маса. В този смисъл журналистическа визия, която го оправдава, нещо повече - надява се политическото да пооправи скапания ни живот, в никой случай не може да се надява на зрителско пристрастие; по отношение на политиката българинът е повече деконструктивист, не конструктивист. Той не прави тънката разлика, че може да има и идеал, утопия за политика, която да не бъде толкова немощна и импотентна като тукашната, където дръвници се дръвчат един другиму и калтаци се калтатят където сварят и на всекиму, готов да им даде малко суха пара. В България политическото е винаги несъвършено и всеки, който се съгласява и дори изявява в чист вид тази презумпция, винаги ще е по-приемлив и по-обичан от другия, според когото то може да бъде и добро, ако неговите субекти си дадат ясна сметка в какво точно поле - високо, доблестно - се разгръщат. Затова Слави Трифонов ще е винаги по-популярен от Николай Бареков, а пък Николай Бареков - от Георги Коритаров. Колкото по-нихилстичен към политиката, толкова по-популярен сред народа: да си политик, според българина, не е въпрос на отговорност, а въпрос на сметкаджийство. Самата политика не е дейност, с която се занимават читави хора, а все далавераджии, мошеници, крадци, продажници. Да си политик не е чест, да си политик е безчестие. В нея няма рицари, има разбойници. Но не Робин Худ, а Черната брада. И всеки, който се опитва да я изгражда като място на надежда, се качва на нейния кораб, над който се вее черният флаг с черепа и кръстосаните кости. И който тя не спира да развява над потъващия кораб "България".

Митко Новков