Опити за обхващане
на необхватното: успешната формула

Добре познатият у нас Андреас Шпеер започва издателското си въведение в "Тома от Аквино: Сума на теологията. Интерпретации на произведението" с един колкото ефектен, толкова и печален паралел. Както е известно, Тома пише в предговора към Сумата, че я насочва главно към начинаещите, обърквани от прекалено многото безполезни въпроси, раздели и аргументи в областта на теологията, чието често повторение поражда досада и безредие в душите на слушателите. Същото, констатира Шпеер, може да се твърди днес - и то не само относно начинаещите - за литературата и изследванията върху Тома: те са вече необхватно много и отблъскват със своята противоречивост и предвзетост.
Казаното за Тома е валидно за всеки от великите европейски мислители. Не току-тъй дори професионалните философи масово избягват диалога с тях и се насочват към уж по-обозрими сюжети, което пък често води към пълно загърбване на високата култура. Историко-философската или изобщо културно-историческата неграмотност е, трябва да се признае, първостепенна опасност пред изградената върху знанието европейска цивилизация. Въпросът "какво да се прави?" се поставя не от вчера.
Общо гледано, малко са възможните му отговори. Единият от тях е максималното "популяризиране" на съответните теми, свеждането им до нивото на комикса, профанирането им. Другият е гордото следване на правилото, че мисленето е елитарна работа; самозатварянето. И двете "решения" са всъщност капитулация пред проблема. Има обаче и трети път и обсъжданият тук том е висок образец за това.
Формулата, избрана от Шпеер, предполага няколко компонента. Неслучайно сборникът е определен не като наръчник, а като Studienbuch, сиреч книга, подпомагаща четенето в университетски условия (липсата на български еквивалент е знаменателна). Така кръгът на възможните читатели е разумно очертан. Вторият ход е ясното фиксиране на водещите теми. Третият е подборът на авторския екип.
Ключовите теми са фиксирани така: богоучение и метафизика, учение за познанието и знанието, антропология и етика, учение за поведението и добродетелите, отношенията "природа-благодат", "вяра-знание" и "закон-история", христология, учение за тайнствата. Заявява се - оправданата - убеденост, че така се обхваща цялата Сума и заедно с това се застава в центъра на мисленето, демонстрирано от Тома.
За да стане работата, Шпеер селектира един наистина "звезден отбор". Над отделните теми залягат легендарни фигури, като Ян Артсен, Георг Виланд, Джон Уипъл, Алберт Цимерман, Карлос Стил. Редом с тях са някои от най-активните двигатели на философската медиевистика от средното поколение: самият Андреас Шпеер, Руди те Велде, Ваутър Хорис, Карл Мертенс, Джеймс Макивой, Майкъл Горман. Общо 16 имена.
Никак не е без значение, че всички те или отдавна са създали своите академични школи, или ги формират в сегашно време. Става дума не само за големи изследователи, а и за изключителни учители, принадлежащи естествено към различни направления, обикновено изградени или водени от самите тях.
Как се стига до единна перспектива при това положение? С интелектуално смирение. Забележително е, че текстът на Щефан Ернст е посветен именно на смирението и спазването на мярата, от чийто хоризонт се тълкува учението за специалните добродетели.
Разбира се, всеки от авторите представя тема, на която е посветил десетилетен евристичен труд и няма как да не я тълкува от свои позиции. Заедно с това всеки от тях се придържа плътно към текста на Тома, гради строга структура, избягва съблазнителното навлизане в субтилни детайли, маркира дискусиите, но не ги извежда на преден план.
Специално внимание заслужава езикът на статиите. Никой не предава своя стил, но заедно с това опитните преподаватели са намерили начин, дори най-сложно пишещите от тях, да бъдат тук максимално ясни, недвусмислени, изкушаващи и спомагащи спокойното напредване на мисълта. Все по посока на смирението следва да се тълкуват и количествено дисциплинираните библиографски данни към всяка глава и към целия том.
Резултатът е наистина зашеметяващ. Проблем, струващ си специално говорене, е днешното състояние на науките, отчитано повече подсъзнателно, отколкото съзнателно от учения свят. Ние работим на поредния праг в европейската култура, когато обемът на научното познание и производство постига размери, необозрими изчерпателно по никакъв път. За да не се стигне до срив на цялата структура, необходимо е внимателно селектиране, което при това да не игнорира никое от пълноценните постижения и да не затваря погледа за нови изследователски перспективи. Необходимо е обхватно компресиране на сам по себе си необхватния информационен фонд. Точно това са сторили Шпеер и "неговият" екип по отношение на изследванията върху Сума на теологията и в някакъв смисъл върху цялото творчество на Тома.
"Тома от Аквино: Сума на теологията" уцелва успешната формула, която дава възможност за нови начала, без да се забравя или отхвърля постигнатото, но без да се затъва в тежките води на необозримата цялост от налични писания и без да се заспива в тях.

Георги Каприев





Andreas Speer (Ed.), Thomas von Aquin: Die Summa theologiae. Werkinterpretationen, Walter de Gruyter, Berlin - New York, 2005, 437 страници