Тяхната картина
На 2 септември т. г. Драматично-куклен театър "Димитър Димов" - Кърджали, откри новия си сезон в уютната и много театрална (поне за зрителите) наскоро ремонтирана камерна зала (в "Тракийския дом") с премиерата на "Въведение в тяхната картина" от Маргарит Минков (постановка на Надя Асенова, сценография на Тодор Райков). Ако това е въведението към бъдещата картина на сезона на Кърджалийския театър, тя може да бъде интересна и заслужаваща по-голямо внимание.
Сцената е превърната в оп-арт пространство, в дъното на което по едно време се разкрива "картината". Тя е кичозна до упадък, в нея са събрани някои от елементите на представата за рая на пошлия и примитивен човек: овчарска гега, овчица, зелени ливадки, цветенца, синьо небе - естествено, с облачета... "Картината" е всичко онова, което не е абстрактното пространство на сцената - "реалната" обстановка, обитавана от персонажите. Кавичките са ми нужни, както са нужни и на създателите на спектакъла, защото те, следвайки автора, очевидно се вълнуват от въпросите: това ли са картините от живота ни, нима някоя от тях е по-истинска, какво "припомняме" чрез нея, такива ли сме и, ако сме такива, защо се учудваме, че живеем така...
Това не би било пиеса на Маргарит Минков, ако тези съвсем нелеки въпроси не се поднасяха с много хумор и състрадание към човека. Изгубени по пътя си, пропилели - безвъзвратно или може би не - заложеното в тях, персонажите (изиграни с видимо удоволствие от Антоанета Миланова, Божана Варадинова, Петър Мастагаргов и Гълъб Бочуков) са уморени от постоянните си малки войни, меланхолични от безсмислието на общуването помежду си, копнеещи за нещо, което непрекъснато им се изплъзва и което не могат дори да назоват, правещи все по-обезверяващи ги компромиси, стигащи до отчаяние, което дори не винаги разбират.
Спектакълът набира енергия, смехът на зрителите става все по-силен и спонтанен, но и усещането за тревожност става все по-покоряващо.
Разбира се, в подобна нетрадиционна пиеса не се играе лесно. Тя изисква огромно сценично обаяние, вяра в обстоятелствата и пълна отдаденост. Надя Асенова, която вече за втори път поставя пиеса на Маргарит Минков, не е поискала да "помогне" на актьорите, като ги е оставила без удобните патерици на познатите им изразни средства, без битови опори в пространството на сцената. Те са сами с кошмарите и параноите си, сами сред другите, сами дори със себе си. Справят се достойно. Надявам се, с течение на времето да се появи в изпълнението им и артистична лекота, и импровизационно вдъхновение.

Никола Вандов