Проектът "Място за срещи" вече втора година подкрепя млади артисти и куратори в дебютните1 им прояви. Започнал като съвместна инициатива на Софийска градска художествена галерия и Центъра за култура и дебат "Червената къща" в края на 2003, проектът си поставя за цел създаването на художествено пространство, което да обединява нови автори, стимулирайки контакта и диалога между тях.
Приоритет на програмата са т. нар. "нови" (или определяни навремето у нас като "неконвенционални") форми на изкуство. Класическите изразни средства не са отречени, стига те да провокират нови гледни точки и да засягат актуални проблеми. Проектът в Градската галерия е шанс за студентите и наскоро завършилите художествено образование да заявят своето първо присъствие на арт сцената у нас. Всеки, който се е сблъсквал с трудностите при представяне на изложба, е наясно с ограниченията в изразните средства и формата, да не говорим за цените на наемите, необходимостта от препоръки и специални "познанства" за представяне в по-престижните галерии и т.н. За сметка на това, проектът "Място за срещи" предоставя безвъзмездно приветливото пространство на СГХГ, както и печатни материали с отличителния графичен дизайн на Надежда Олег Ляхова.
Идеята на проекта "Място за срещи" има своите корени в изложбите "Нови имена", организирани от Мария Василева на етажите на СБХ в началото на 90-те. Те дават възможност за изява на едва завършили студенти от Националната художествена академия. Тези изложби предлагат на зрителите среща с най-младото българско изкуство след Промените. С тях "обетованото" пространство на СБХ се отваря за младите, неизвестните и не-членовете на съюза, като дава равен и същевременно престижен старт на новите автори. Тази линия продължават през 90-те Петър Змийчаров и Станислав Памукчиев в залите на "Шипка" 6.
Настоящият адрес на най-младото българско изкуство е "Място за срещи" в Градската галерия. Тази инициатива е насочена не само към артистите от сферата на визуалните изкуства, но и към младите изкуствоведи, които имат възможност да се запознаят на практика с цялостната организация на художествена проява: от подготвянето на кураторски текст, през набирането на средства и провеждане на рекламна кампания, до аранжирането на експозицията и официалното й откриване. И тъй като този вид практики все още не са застъпени в учебната програма на повечето ВУЗ-ове у нас, "Място за срещи" има в известен смисъл и образователен характер. Това се отнася и за участниците, и за публиката, която посредством дипляните може подробно да се запознае с текущия проект (както и да проследи на уеб-страницата на галерията изминалите прояви). Чрез регулярното събиране на безплатните брошури всеки може да си "състави" кратка история на младото съвременно българско изкуство. С тази културна политика Софийската галерия се доближава до галерийните и музейни практики на Запад, където образователната програма е широко застъпена. Освен "педагогическата" страна, проектът "Място за срещи" предлага и възможност за диалог между различните участници и публиката в дискусиите, организирани със съдействието на "Червената къща". В началото те предизвикват силен интерес, но и известна доза притеснение сред участниците. Въпреки неформалния им характер, повечето от дебютиращите автори все още се чувстват некомфортно при мисълта, че трябва да "обясняват" своите позиции пред публиката. В действителност дискусията е възможност за по-задълбочено и многопластово анализиране на изложбата, която мнозина от по-опитните артисти и куратори ценят. Не случайно едни от най-любопитните дискусии съпътстват именно проявите на Светлана Тодорова с куратор Стефания Янакиева, Самуил Стоянов, представен от Даниела Радева, проявите на арт група Via Pontica, на триото Кети Йосифова, Лиляна Дворянова и Майа Антонова с проекта им Биографии на тялото, проекта на Юри Стайков и Тома Вашаров с куратор Светлана Куюмджиева, проекта Психотерапия на Антон Терзиев, на чиято дискусия авторът представя и първия си манифест съвместно с групата Ultra Futuro и др. Забелязва се, че по-специален интерес провокират проявите с различни от традиционните изразни средства и тези, които предлагат интердисциплинарен подход, какъвто е например проектът на Иван Кънчев.
За съжаление в последно време дискусиите към проекта "Място за срещи" са рядкост - било поради притесненията на участниците, на които в процеса на обучение в Академията рядко се налага да дефинират и аргументират своите творчески търсения в словесна форма; било поради позакърнялото колегиално чувство, когато малцина проявяват интерес да влязат в диалог с другия. В тази традиция на обсъждане всички ние - и участниците, и публиката - като че ли сме все още дебютанти.
Въпреки това участието на артистите и кураторите в проекта "Място за срещи" допринася за изграждането на професионализъм в избраната от тях сфера. Създават се условия кураторите да публикуват първите си текстове, художниците да представят първите си изложби, да дават първите си интервюта и дори да печелят първите си награди2. От 2004 "Място за срещи" присъжда своя награда в рамките на изложбата-конкурс, провеждан в СБХ съвместно с фондация "Св. св. Кирил и Методий".
Така проектът "Място за срещи" се очертава като едно от най-провокативните изложбени пространства в София, където младите автори могат да обменят идеи, да споделят опит, да направят контакти, а може би и да влязат в историята на съвременното българско изкуство...

Яна Костова


1 За дебютна проява, формално погледнато, се счита до третата самостоятелна проява на млад автор в дадена сфера.

2 През 2004 г. наградата на Място за срещи се присъжда на Христо Ракиджиев.