През последните няколко години из средите на артистичното ни общество, оформило позициите и мирогледа си зад стените на цитаделата Национална художествена академия, се зашумя около един явно наболял проблем. Тревогата е породена от реалната ситуация, в която се намират най-младите ни и неутвърдени все още автори. Факт е, че художниците и теоретиците на визуални изкуства с нарастващо безпокойство започнаха да обсъждат проблема за бъдещата си реализация. А затруднението им, съвсем конкретно в този случай, идва от предположението, че пробивът им в медиатора "галерийно пространство" не е съвсем обезпечен - пречките са от най-различно естество. В подкрепа на това твърдение ще приведа един-единствен, но достатъчно показателен пример: по-"престижните" галерии имат строги предпочитания по отношение на формата - желателно е произведенията на новите автори да не напускат пределите на конвенционалните видове изкуства. От своя страна, младите ни творци биха искали да се представят с по-съвременни изразни средства: инсталация, пърформанс, видео, акция...
При така очерталата се ситуация в подкрепа на новото поколение артисти се появи инициативата на институцията СГХГ, която в края на 2003 година излезе в засушилото се откъм значими културни събития пространство с проекта си "Място за срещи". Главен негов "провокатор" е изкуствоведът и уредник в СГХГ Мария Василева. Инициативата е добре приета - подкрепена е от фондация "Про Хелвеция", а основен партньор на СГХГ е центърът за култура и дебат "Червената къща". Нужно е все пак да се изтъкне, че това начинание е наистина необходимо за новото ни изкуство, доколкото то, разбира се, желае да заяви по един адекватен начин претенциите си за съвременност. А предпоставките за създаването на подобен проект у нас са налице: липсата на културна инфраструктура и стратегия за развитие, както и липсата на пространства за критическо осмисляне и дебатиране на фактите от областта на съвременното изкуство. Целта на проекта е неопитните все още млади хора реално да изявят своите дарби и умения, доказвайки съществуването на будно и способно поколение художници и изкуствоведи.
До настоящия момент представите ми от вече реализиращия се на практика проект се основават на няколко лично проследени участия и предимно на печатни материали (дело на куратора), съпровождащи презентацията на младия автор. От разпространяващата се във вид на брошури или флайъри информация и от уеб-страницата на СГХГ става ясно, че засега в "Място за срещи" участие са взели над двадесет артисти, като организацията и представянето на всеки един от тях се подготвя от млад куратор. Като цяло програмата оставя у мен усещане за удоволетвореност. Въпреки това намирам, че при някои от презентациите нивата на автора и куратора се различават. Има случаи, в които концепцията на куратора надвишава замисъла на художника, или пък обратното - изкуствоведът не е съумял текстуално да я изведе. Положителен момент е, че отделните проекти са много различни по своята насоченост. Бих отличила имената на кураторите Светлана Куюмджиева, Даниела Радева, Вера Млечевска и Яна Костова, чиято професионална реакция е адекватна на авторското представяне.
Ще се спра съвсем накратко само върху няколко проекта, които привлякоха вниманието ми. Единият от тях, провокирал сетивата и разсъждения ми, е "Marry Christmas and Happy New Year" на Самуил Стоянов и куратора Даниела Радева. Струва ми се, че той насочва вниманието ни към действителното състояние на човешката ни същност, където някъде дълбоко в съзнанието ни е залегнал проблемът... със скуката. Оттам идва и същината на въпроса - как да се адаптираме към общовалидните ценности, а спрямо тях да определим и себе си - да открием начина, по който "функционираме". И накрая: как да приспособим "функцията" на автономното иначе изкуство към себе си. Намирам, че същината на този проект едва ли става достъпна при "първо четене". Какво бихте казали за разположено в микровълнова фурна Свето семейство в съседство с пиктограмата "Забранено за пешеходци"?
Размишлявайки върху концепцията, у мен се прокрадва съмнението дали Самуил Стоянов не е разчитал донякъде и на инцидентно случващата се провокация.
Друг значим проект, според мен, е на авторите Юри Стайков и Тома Вашаров с куратор Светлана Куюмджиева. Той получи широка медийна гласност, така че няма да се спирам обстойно върху него. Само ще подчертая, че засяга една изключително провокативна тема - как и кога стана така, че принципът на революциите обърна своя знак. Колкото и абсурдно да звучи, изходът е да намерим нова формула, която да действа срещу "революциите" - за да успеем по някакъв начин да се спасим от размътващата съзнанието и ценностите ни заобикаляща среда.
"Дерайлирано" на Николай Занев е друг интересен проект. Смятам, че проблемът, който той поставя, е особено актуален през последните години. Авторът акцентира върху въпроса за отношението образ - критически текст. Той прикрепя към експонирани по стените откъси от критически текстове визуални образи, които - обратно на практиката - онагледяват текста, при това съвсем буквално. Авторът отправя шеговито, но донякъде и критично послание към теоретиците, които понякога проявяват склонност да претоварват смислово произведението, обект на тяхното внимание.
Ще спомена също така и проектите на арт група Via Pontica, на Иван Кънчев, на Антон Терзиев, Недко Жечев, Александър Вълчев и Светлин Балездров. Темите, провокирали авторите към творчество, правят силно впечатление поради засегнатите в тях проблеми - действително важни за съвременното общество. Разбира се, има и проекти, които въздействат с чисто естетическите си качества. Но най-често акцентите в отделните презентации гравитират около екзистенциални въпроси - липсата на ценности, загубата на сигурност, необходимостта да си припомним кои сме, нуждата от отправна точка, въз основа на която да се самоопределим.
Бих искала да отправя едно пожелание към бъдещите участници в проекта. Предвидените в програмата дебати или лекции засега нямат много активни привърженици. Това, от своя страна, е свързано с един съществен проблем в артистичното ни общество - отсъствието на желание за общуване, липсата на колегиална заинтересованост и съпричастност. Пожеланието ми е именно в тази насока: колеги, бъдете по-уверени в своята самоценност, мнението на всеки един от нас е важно!..

Надя Тимова