Съхранихме за Европа класическото образование
- Софийската гимназия по изящни изкуства, приемана за най-елитното българско училище по изкуствата, навършва 55 години...
- Първото училище за изящни изкуства в България е софийската гимназия, основана през 1951. Развитието на училището, общо взето, е стихийно, но аз се хващам за думата "елитно". Много е важно какво разбираме под елитно училище. Има няколко подхода. Единият е дали в това училище учат елитите на България. Дали и защо те изпращат децата си да учат там. Вторият подход е дали училището създава елит, дали самото обучение излъчва хора, които после са в елитите. И трето, дали изглежда като такова. Идеалният вариант е и трите неща да са на едно място, но при нас не е така. То е елитно от втория тип. То създава елит. За 55-те години, откакто съществува, училището е излъчило възпитаници, които в момента изграждат облика на българското изкуство. Факт е, че в Художествената академия в момента има около 60 преподаватели, професори и доценти, които са наши възпитаници. Такива са и над 80% от членуващите в СБХ. По целия свят, най-вече в Европа и в Америка, наши ученици са се реализирали прекрасно като художници. 100% от завършилите училището работят в културната сфера. За съжаление, обаче, все още не може да се говори, че училището е елитно в третия смисъл. Странно е, че когато се обърна към политическия елит и към хората, които отговарят за образованието, щом стане дума, че училището има огромен културен принос, а е оставено да не изглежда като елитно, не срещам разбиране.
- Опираме до условията?
- Има прекрасни учители и художници, но го няма другото. Художниците бягат от работа в училище, защото никой не ги зачита и те дори се чувстват унизени да работят за някаква малка заплата.
- Какво реално се извърши в образованието по изкуствата след промените през 1989?
- Така нареченият преход в тази област изобщо не се случи. Тази област така или иначе се движи от някакви дотации, тя трябва да бъде държавна грижа. Неслучайно в Закона за закрила на детето (ЗЗД) децата без родители и децата с изявени дарби подлежат на специална държавна закрила. Защото от единия контингент може да излезе престъпността, а другите, имайки дарби, са национален капитал и трябва да се развиват. Законодателят го е измислил добре, но оттам нататък трябва да се направят реално действащи подзаконови нормативни актове. И трябва да отбележа, че такива действително се правят. Преди година се създаде наредба за мерки по ЗЗД по защитата на даровити деца и моите ученици вече усещат нейното действие. Например лауреати на национални и международни конкурси имат право на едногодишна стипендия и много други права, което вече е нещо реалистично в тази област. Специфичното на училищата по изкуствата е, че те не са само образователни институти, но и културни институти, защото непрекъснато излъчват реалния културен продукт. Нашите ученици непрекъснато правят изложби, създават културни факти. Затова сме подчинени на Министерството на културата. Това, което аз очаквам от новото ръководство на МК, е да се извърши нещо, отлагано от много години и заради което при нас преходът още не се е случил. В нашето училище все още живеем в дълбокия социализъм - работи се на стативи, на които аз съм работила като ученичка, а те още тогава бяха стари. Преходът може да се извърши, когато се направи акредитация на училищата от гледна точка на съвременните условия, на формите и методите на финансиране. Тогава ще се види кои училища какъв принос имат, кои трябва да продължат да се развиват, кои да се стеснят...
- Какви извънучилищни форми да се поощряват...
- Талантът на детето трябва да се "хване" в по-ранна възраст. Най-малкото, трябва да му се създадат възможности да опита различни неща и да види какво носи в себе си, да опознае себе си. Затова трябва да има много школи - в читалищата, в училищата, извънкласни форми. Да има единна система на национални конкурси - по региони, по области и в София - на национално равнище. Наистина има много конкурси за деца, но те трябва да са на професионално ниво - с жури от специалисти и т. н. Трябва да има единна стратегия, да можем да подбираме деца от цялата страна. Бидейки национало училище , реално да изпълняваме национална функция. Ние тази година направихме за първи път национален конкурс за учебна рисунка със статут на национална олимпиада. Досега при наличието на толкова училища, които изучават като фундаментален предмет рисуване, такъв форум нямаше. Първата награда при най-голямата възрастова група (с оценка над 5.90) се признава за взет кандидат-студентски изпит в Художествената академия. Журито беше изцяло от професори от академията. Благодарна съм на НХА, която видя нещо градивно в нашата идея и стана съорганизатор на конкурса. Той ще се провежда всяка година и се надявам да стане традиционен.
- Като че ли в началото на 90-те "засиленото изучаване на изобразително изкуство" измести по популярност художествените училища.
- Вече има отрезвяване по този въпрос. Но в началото на прехода, за да не бъде безлична една обикновена гимназия, чието стандартно образование с времето престана да бъде стойностно, някои хора включиха език и изкуство като профили. Това започна да звучи гордо и да привлича хора. Там лесно се влиза, но тъжната констатация в края е, че нито езикът е език, нито изкуството - изкуство. Има много голяма разлика между професионалното обучение по изкуствата и профилираното. Профилът дава просто култура и докосване до изкуството. Ако на човек му харесва и намери себе си изкушен, той може после да се готви, да ходи на частни уроци и да кандидатства в академията. За разлика от профилираните училища ние даваме професия художник. В нашето училище има три специалности - живопис, графика и скулптура, а надявам се от догодина и илюстрация, дизайн на печатни произведения, с преспектива скоро да има и анимация - компютърна и класическа. Тоест, да се развиваме някак. Едно училище, ако не се развива, загива. Има едно схващане, че образователната система е консервативна и трябва да е такава. Но аз мисля, че тя трябва да съчетава в себе си един съхраняващ, тоест консервативен слой, но да има и пласт, който да е много подвижен и да е насочен към актуалното, т.и. да е една цялостна структура: динамична и в същото време устойчива. В момента обаче липсва единна стратегия. Трябва министерствата на културата и на образованието заедно с гилдиите и с професионалистите от всички тези училища да се съберат и да се направи стратегия. Тя трябва да стъпи на сериозно проучване, което по света се нарича акредитация. Висшите учебни заведения го направиха. Всяко едно училище трябва да покаже какво е направило, какви традиции и успехи има. Да се видят и неговите материални параметри. Да се види базата, да се проучи добре това, върху което ще се стъпи за да може да се развива. Иначе всеки се опитва да се спасява поединично.
- Колко са в момента средните специализирани професионални училища по изкуствата? По-рано имаше две в София - изящно и приложно, в Пловдив - изящно и за сценични кадри, в Казанлък, Троян, Трявна, Сливен и в Смолян.
- Да, така беше по-рано. Всички те бяха към МК. След това училищата в Казанлък, Смолян и пловдивското за сценични кадри преминаха към образователното министерство. Хубавото е, че отскоро пак са в нашето семейство, по мое мнение те са чудесни училища. Новото е, че Музикалните училища в Русе, в Плевен и във Варна разкриха паралелки по рисуване, които са с нашия учебен план. Това са така наречените национални училища по изкуствата.
- В един момент се говореше за закриване на художествени училища...
- Никога не е късно да се заговори отново. Винаги се явява някой, който решава, че ако не вървят нещата в България, виновни са тези училища. Едно от качествата на нашето образование е, че сме съхранили за Европа класическото обучение за изучаване на натурата, тъй като сме взели учебните планове (от 1951, когато се е създало училището) от реалистичната школа на московското училище, която обръща внимание на натурата, на обективността, на рисуването на обективните неща в природата. Те пък са разработили тази система на базата на италианския Ренесанс, който е в основата на реализма изобщо. В момента в Италия няма училища, които да развиват тези традиции. Докато при нас това е съхранено, а това важи и за другите художествени училища, и за Художествената академия - също. Бих казала, че нашето образование е класическо в това отношение. Както е базисна културата, която се изучава в класическите гимназии, така и изучаването на натурата при нас е базисна култура. Нещо повече, тук вече не става въпрос за мъртъв език, а за един универсален език. Сигурна съм, че ако един ден станем част от Европа, европейците ще идват да учат в нашите училища, защото такива в Европа няма. Те трябва да се съхранят, но и да се развият и базата да бъде такава, че човек, като реши да си изпрати детето тук, да не се уплаши и да избяга обратно.
- Наскоро говорих с учител от тревненското училище, който ми разказа как през зимните утрини първата работа на учениците е да отидат за дърва, за да могат да запалят печката в ателието...
- Трябва да се създават нормални за XXI век условия. Не говоря за лукс. Иска ми се учениците да имат ергономични и естетични столове и маси, удобни и красиви шкафове, в които да си прибират нещата вместо да ги мъкнат със себе си след училище. Да имат елементарните условия, а сред тях, мисля, са и технологичните стандарти. Имам предвид компютри, в които да могат да вкарват всяко ново постижение във визуалните програмни продукти и да работят с тях. Опитвала съм се да кандидатствам по всякакви програми за финансиране, но се оказва, че инфраструктурни проекти за държавни училища не се финансират от нито една програма. Пак трябва да разчитаме на държавата. Пример за добро сътрудничество са отношенията ни с Евробанк, които са наши наематели. С тях сключихме договор за наем, в който са включени точки за заплащане на охрана, за направата на галерия и заплащането на галерист, тоест реални неща за децата. Мисля, че това показа пример за много добро градивно партньорство между банка и училище. Но това не решава тотално нещата, така просто се закърпват проблемите. Все пак благодарение на този вид симбиоза имаме хубава фасада и вход, и прекрасна галерия, но те драстично се късат от бита, който е по етажите.
- Малко училища могат да се похвалят с галерия като вашата.
- Да, мисля, че това е първата галерия в средно училище. Тя има подчертано образователен характер и е с идеална цел. Покрай галерията и изложбите нашите ученици се научават на важни неща - как да си паспартират и рамкират работи, как да си подредят и представят изложбата, да могат да вербализират нещата. Галерията има три основни направления. Едното е "учениците", тези, които в момента учат; "възпитаниците", които се връщат тук като автори след като са завършили и "учителите", които в момента са тук и са великолепни художници. Освен тях имаме предвид и професорите, асистентите, които са наши възпитаници, в академията, но също така и класиците, които са вечните учители на всички. Това е стимулиращо за децата и за учителите, а и за родителите също. За едно дете, където и да направи изложба, някой да я открие, да каже хубави думи, това е вълнение, което остава за цял живот.
- Има ли все още желаещи да кандидатстват във вашата гимназия?
- Винаги кандидатстващите са били над 100, сега са под тази граница, но на фона на другите спокойно правим подбор, докато на някои места кандидатстващите са по-малко от план-приема. Времената са такива, че хората се чудят на какво да заложат. Да си родител на дете, което учи в такова училище е истинско изпитание. Художествените материали вече са доста скъпи, те са лукс, а за да правиш нещо трябва да работиш с качествени материали. Отделно голяма пречка е това, че при нас има доста деца от провинцията, а няма общежитие. Така нещата стават много драматични за тези деца, защото София е много скъп град. Опитваме се по различни начини да осигуряваме прехрана и материали за някои, които имат най-голяма нужда. По разбираеми причини хората смятат, че дори детето им да е талантливо, трябва да го пратят там, където да има гарантиран поминък после. Защото няма щатно място за график, живописец или скулптор. Те трябва сами да се оправят. Радвам се, че от тази година за 12 клас ще въведем и мениджмънт. Опитваме се да набавяме актуалните неща, липсващи в учебната програма като допълнителни специализирани курсове.
- Знаят ли се всички, завършили през тези 55 години?
- В момента се опитвам да се свържа с всички ученици, завършили нашето училище (около 2500). Искам те да ми изпратят информация за себе си, за да направим пълен архив как са се реализирали хората след като са завършили. А от този архив да бъде излъчено най-доброто в един каталог. Имам предвид най-вече тези, които са станали художници, а и не само тях. Между другото, нашето училище не е дало само художници. Режисьорът Иван Добчев например също е завършил тук. Също и аниматорът Златин Радев, фронтменът на група "Ом" Николай Иванов, композиторът Александър Бръзицов... Тоест нашите ученици биха могли да се реализират в различни области - имаме много архитекти, дизайнери, сценографи… Мисля, че това е единственото образование, в което ученикът не разработва чужда партитура. От първия ден той създава свое произведение, той е автор. И въпреки, че е още в период на обучение, се учи да прави точно това - да бъде самостоятелен и креативен.

Разговора води Светла Петкова



Разговор с
Мария Ландова



Националното училище за изящни изкуства в София празнува тази година 55 години от създаването си. Но хубавият повод насочва и към реалните проблеми в тази област. Съществуването на художествените училища в страната през последните 10-15 години е поставено на изпитание. Все по-малко деца желаят да тръгнат по трудния път на пластичните изкуства. Причините са много - в тези училища няма добри условия, няма достатъчно средства, липсва перспектива за реализация... Надяваме се, че този разговор с директорката на Националното училище за изящни изкуства ще бъде последван от по-широка полемика за тези училища и тяхното бъдеще.
К



Във връзка със създаването на архива на Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров" отправям молба към нашите възпитаници, независимо къде са, да изпратят на нашия адрес ученически снимки и рисунки, актуална снимка, произведение, което да ги представя като художници и кратко CV. Част от този архив ще се организира в каталог, който ще бъде истинският документ за приноса на училището. Адресът ни е: София 1000, бул. "Васил Левски" 62, НУИИ "Илия Петров"; artschool_
iliapetrov@abv.bg.
Мария Ландова