Честито!

Руси Чанев навърши 60 години.
Не чувам за всенародни тържества, не звучат фанфари по площадите. Той не обича битака на официалните почести. Може би защото знае (сигурен съм, че го знае!), че е между малцината (Наум Шопов, Ицхак Финци...), чиито изяви в театъра и киното с възторжени и предани очи се следят вече не от едно поколение, дори и от най-младото.
Мнозина искат да му подражават и методът на косвено обучение е достатъчно продуктивен при такъв образец. И все пак той остава неповторим в експериментите си да оплете глас и тяло в едно, да изгражда всеки образ така, сякаш никога не е играл до този момент, сякаш всяка роля е някакво радикално художествено първопроходство и в същото време - някакъв край, който няма смисъл да бъде познат, едва провиждащ се в мъглата на щампите..
Руси Чанев пробва с творческия си живот да живее интересно и богато. И го постига.
Да си жив и здрав, Руси, да имаш още много години, защото творци като теб по някакъв начин придават смисъл и на нашите дни...

Никола Вандов