Извадки от бележника
"Време" е "независимо списание за обществен живот, литература и изкуство", циклостилно издание на Волен Сидеров, съставител, редактор и автор на много от текстовете вътре. От брой 1 (година първа, ноември 1989, София) преписвам само началото на поемата му, озаглавена "Автобиография":

Срамувам се от майка си и от баща си - дребни чиновници
и редници на Партията - голямата ядачка на души.
Израснах в малкия патриархален рай на тяхното
                                                                                страхопочитание
- в къси черни панталонки, бяла ризка и червена връзка
с пречупена във лакътя ръка
РАПОРТ ДАДЕН!
Веднъж в блъсканицата за кифли (от 5 стотинки)
в училищната лавка
тълпата ме притисна към свръхзагадката на природата -
едно момиче с меки форми.
Усетих странна сладост и панталоните ми се намокриха.
Аз станах мъж, а момичето остана девствено -
тълпата, тоест колективът ме оформяше...
Няколко години след това бях вече оформен онанист.
В града на анархистите
растях все по-дисциплиниран,
по-само-жив и не-уверен,
не-ориентиран,
не-комсомолец,
не-конформист,
не окосмен космополит.
Обичам няколко жени в района от Арл до Пасадена.
И те ме обичат.
Няма никога да захапя зърната на гърдите им.
Защото съм посаден
в пустинята, а те са в друго измерение.
В яловите пясъци на мастурбациите всичко попива,
сякаш никога не е било.
Произхождам от семейство на хора.
Баща ми се увличаше от аритметика.
Опита се да реши следната задача:
СРАВНИТЕЛНО СОБСТВЕНО МИСЛЕНЕ
плюс СЛУЖБА НА ПАРТИЯТА = ИНФАРКТ
и умря от отговора му
точно на 50 години.
Достатъчно му е.


Автобиографията продължава още две страници. Към края заявява, че го чака дълъг път ad astra.
Специалистите, изследователи на болната човешка душа, т.е. психиатри, психоаналитици, психолози, навярно биха определили научно точно за какво става дума. Аз мога да кажа само своето простичко разбиране, че освен наследствени, причините за "превъртяваване", заекване, тикове и други поражения на съзнанието понякога се дължат единствено на преживяно нещо "страшно". На стрес при несбъднато силно желание.
Поне в случая на Волен Сидеров ми се струва, че това е крахът му на поет, като какъвто се е изживявал и за какъвто е претендирал. Затова е станал неудържим. След като навсякъде е опитвал: като активист на СДС е бил главен редактор на "Демокрация", после е станал пресаташе на "Топенерджи", зам.-главен редактор на "Монитор", кандидат-депутат на НДСВ, накрая се превърна в главна атракция на нечистоплътната телевизия "Скат"...
Обяснявам си, че е привлекателен за всички нещастни, наивни, безпомощни и разочаровани от действително мрачната действителност у нас. (Така някога се роди и германският националсоциализъм...) Тук и сега нервната жестикулация на политическата фигура е съзнателно и подробно разработена. Помагали са обаче някакви недотам качествени режисьори - и затова стои неорганично, карикатурно. Видях неотдавна кадри на Сидеров пред политическа трибуна (май в Русе). Гневно, свирепо, с очевидно тренирани ръкомахания той убеждаваше публиката, че трябва да се справим с турците, циганите и евреите, че от борци точно като него се нуждае родината...
Личеше, че е предоволен от себе си... Сигурно вече е забравил, че някога е искал да бъде поет...

Юли 2005

Невена Стефанова


Бележка на редактора. Между реалната автобиография на Волен Сидеров и неговата фикционална "Автобиография" лежи убеждението ми, че не бива да четем цитирания от Невена Стефанова откъс в термините на биографията на автора и неговия исторически контекст, в термините на социалните позиции, сбъднатите намерения и несбъднатите желания... (Поне в "Смъртта на автора" Барт ни призоваваше към това.)
Водачът на "Атака" обаче е по-жив от всякога - и от бомбастична манипулация на словесни знаци премина към манипулацията на безсловесни хора и социални структури... Затова, когато мислим за него, си струва да имаме предвид и далеч по-традиционната интерпретация на "Автобиография"-та му, подсказана от г-жа Стефанова. (Не мога да се въздържа обаче да не отбележа как през годините се е променяло пространството на любовта за бившия космополит Сидеров: "от Арл до Пасадена" днес то се е присвило между Ком и Емине...)

М. Б.