Бляскав театър на абсурда
с български оттенък

В рамките на специална програма "Новата западна пиеса" на Международния театрален фестивал "Новата драма" през септември в Центъра "Мейерхолд" се състоя представянето на книгата "Попытка полета" и другие пьесы" от Йордан Радичков при участието на гости от различни страни. Как днес възприема драматургията на Радичков театралната критика в Москва е много интересно и поучително. Един такъв поглед е и публикуваната тук рецензия на московската критичка Олга Коршунова, предоставена специално за "Култура".

Н. В.

Българският класик, писателят и драматургът Йордан Радичков, нямал предшественици, няма и последователи. Неслучайно на два пъти е предлаган за Нобелова награда, а творчеството му се превежда на много европейски езици. Но в Русия напоследък рядко си спомнят за него, прочее малко знаят за театъра и на други съседи-славяни, докато интензивно изучават театрите на Франция, Германия, Англия. Само благодарение на приятели от София, Прага, Братислава и др. понякога успяваме да прочетем новите български, чешки или словашки пиеси - тази практика на културните институти на съответните страни е достойна за поощрение. В дадения случай трябва да благодарим на Българския културен център в Москва. С неговите усилия беше преведен и издаден днешният сборник с пиеси на Радичков така, както и предишното издание "Современная болгарская драма", която ни представи цяла редица пишещи днес автори. Трябва да се отбележи, че двата сборника се появиха на бял свят с помощта на сътрудничеството на Българския център с "Петербургский театральный журнал", което само по себе си е достойно за поощрение.
В странните драми на Радичков рамо до рамо живеят и общуват между себе си природа, обикновени селски жители, животни и таласъми. Пиесите разказват за нашите съвременници, в тях разпознаваме поведение, което не може да се заличи от никакви напластявания на времето. Всяка от четирите публикувани пиеси показва различна страна от авторовото творчество и мироглед и в същото време всичките те - това се вижда веднага - са написани от една ръка. Техен задължителен атрибут е непрекъсналата се връзка с природата и особената им композиция. Пиесите са музикални, пронизани от звуците на народни инструменти, написани са като героични народни песни или като балади. В тях е задължителен повтарящият се рефрен, кръгово развиващото се действие и свързаността им с реални места и времена. Друга обща особеност на пиесите е задължителното наличие на персонаж, съществуващ извън рамките на конкретната пиеса, но движещ сюжета. Той може да бъде одушевен или не, човек или куче, понятие или военен балон - важното е, че е подбудител за развитието на действието. Това са иронично-тъжни пиеси за безбрежността от ситуации, които може да разруши само смъртта. Така че нека да не ни подвежда присмехулният тон на писателя. В "Суматоха" на пръв поглед няма сюжет. Като повтарящ се рефрен звучи историята за лисицата, която се представила за умряла и излъгала селянина. А между "рефрените" вървят комични сцени, в които всяко съобщение участниците заедно обговарят до безсмислица. Такъв е например разказът за прасето, за кучетата, пристигането на циганите и тяхната абсурдна "продажба" на коня. Главният персонаж тук е някаква Суматоха. Тя не се вижда от зрителната зала, обаче участниците с удоволствие й правят засади, след което разказват на нас и един на друг как са летели след нея по въздуха, как са я ударили с пръчка по главата. Пред нас е някаква грубовата смес, лубок на бляскав театър на абсурда с български оттенък. В неочаквано завършващата мистическа пиеса "Януари" Радичков дава неумолима трагическа развръзка, когато персонажите - независимо от име и занятия, упорито настъпват една и съща мотика. Но преди да ни покаже края, авторът ни кара да се вслушаме във всеки от действащите лица и да ги обикнем такива, каквито са. Да обикнем тези напълно делови хора от селото с техните разсъждения, с близостта им до поверията и природата, с приятелството им с тенци и таласъми. От публикуваните пиеси най-абсурдистка е "Лазарица" - с нейната неповторима ситуация и почти делнично възприемане на даденостите. Трябва веднага да отбележа, че написаната през 70-те години пиеса, която има български колорит и принцип на строене на другите Радичкови пиеси, много напомня "О, щастливи дни!" на Самюел Бекет. И ако до този момент сме могли да имаме съмнения относно насоката на авторското писане, то сега отчетливо можем да определим творчеството на Радичков като театър на абсурда. Същата невероятна ситуация: персонажът прекарва остатъка от живота си качен на дърво, същата затвореност на пространството и пълен абсурд. Това не е възможно. Обаче пиесата е написана така достоверно, както са достоверни ситуациите на френския абсурдизъм. И същото усилие на персонажа да познае себе си и заобикалящата го действителност. Но най-лирична, най-отекваща в душите, най-музикалната от публикуваните сега пиеси е, разбира се, "Опит за летене". В нея авторът пише: "Тази хроника има скромната задача да покаже как от реални събития простолюдието създава митове. Всички митове са (...) смесица от въображение и невежество; и една постоянна мечта човек да се откъсне от мизерния и презрян земен живот". Не си струва да разказваме сюжета й, тя просто трябва да се прочете. Но за същото, за създаването пред очите ни на митове са и всички останали пиеси на Йордан Радичков, представени от издателите във великолепните преводи на Ника Глен и Мира Михелевич.

Олга Коршунова
От руски Никола Вандов





Йордан Радичков, "Попытка полета" и другие пьесы" ("Суматоха", превод Ника Глен - последна редакция; ""Январь", превод Ника Глен - нова редакция; "Лазарица", превод Мира Михелевич; "Попытка полета", превод Ника Глен - последна редакция; "Из библиографии на русском языке", съставител И. Ю. Мелникова). Съставител Майя Праматарова. Издание на Българския културно-информационен център, Москва, 2005, с. 256. Изданието е съвместно с "Петербургский театральный журнал" и е подкрепено от Националния център за театър, България; Националния център за книга, България; Федералната агенция по култура и кинематография на Руската федерация.