Романтични шедьоври

Соловият компактдиск на пианистката Ружка Чаръкчиева е някак симптоматичен за условията на работа и развитие за българския изпълнител. Музиканти като нея не са "под път и над път" никъде. Тъкмо затова с болка отбелязвам, че това издание иде някак закъсняло - сякаш отразявайки зенита на нейната чудесна кариера, събрала в себе си и конкурсните успехи, и личните открития на интерпретатора, и опита на признатия педагог. Като имам предвид практиката у нас, предполагам, че това се дължи и на личната й непригодимост към "новите стандарти", в които компактдиск у нас не може да издаде само този, който не е решил. И обикновено решаващите (те винаги намират спонсори - някак се оказват логично свързани с новобогаташите ни) са самозванци с ниско равнище на възможности, на отношение към музикалната материя, но винаги с много високи амбиции, които са в катастрофална диспропорция с възможностите им. (В това отношение тъкмо звукозаписните къщи трябват да изпълняват ролята на коректив, но и там мътилката още не се е избистрила; "Гега Ню" все още е фирмата, която е без конкуренция у нас). Така пространството се пълни с боклук, а меломаните се чудят и се маят - какво точно става? Връщам се към изданието, събрало в себе си знакови и много популярни клавирни пиеси от XIX век. Избор на Чаръкчиева са 10 пиеси от различни опуси "Песни без думи" на Менделсон. Ето едно изпълнение, което търси плътност и спокойствие. Без да смайват с особени звукови открития, записите показват стойността на едно спокойно, естествено музициране, в което прозира вкусът към релефност и прецизност в представянето на фактурата с умерена лиричност и с избягване на всеки детайл, който би могъл дори за миг да ни отведе в "салона". Чаръкчиева твори на сцена и това се усеща в мащаба и конструктивността на мисленето й.
За мен лично цикълът "Фантастични пиеси" на Шуман е по-интересен от гледна точка на интерпретацията.
Провокацията на мисленето на осемте пиеси като нещо цяло по съвсем различен начин разполага инструменталните възможности на Чаръкчиева във времето. Тук тя е много по-свободна, много по-интересна в звука, целенасочена и същевременно многопластова - търси контраста, но в контекста на цялото. Дълбочината и психологизмът на тази музика са й сякаш присъщи, усеща се и огромното удоволствие, с което споделя своя възглед за нея, един съвременен възглед, в който метаморфозите на клавирния звук отразяват и личната еволюция на пианистката.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Ружка Чаръкчиева, пиано Менделсон. "Песни без думи" Шуман. "Фантастични пиеси", оп.12 2004 Gega New