История на тв СКАТ, кратък курс II

Лица & коментарни предавания

"Атака": Предаването е наследник на "Фронтално", с което тръгна Волен Сидеров в телевизия СКАТ.
Апломбът му е антиелитаристки: политическата класа е продажна клика, която само граби и смуче народна кръв. Водещият се явява най-често в кожена тужурка (след влизането в парламента я замени с униформата на всеки политик - костюм и вратовръзка, в по-редки случаи е по риза, за предпочитане бяла - може би да му отива на перчема, а може би заради народните песни), в камерата гледа строго и точно, все едно се цели с пистолет. Фиксацията му върху ДПС, ако някои да си мислят иначе, е не толкова националистически, колкото именно антиелитаристки обусловена (една от темите например беше: "Народът срещу ДПС"). Тъкмо това е главна причина думите му да хващат дикиш: зрителите нямат нищо против турците, но имат много против политиците, особено когато признават, че крадат с "обръчи от фирми". Предаването няма с визиоторията пряка телефонна връзка с изключение на събота, когато се излъчва негов едночасов вариант. Напоследък темата е не толкова за политическите изедници, колкото за политическите предатели - депутатите от "Атака", гласували "за" на първия вот за правителство между БСП и ДПС.

"Безкомпромисно": Водещ е Георги Жеков, а апломбът е един - за всичко са виновни комунистите; и как може още тези гадове да ходят по земята, а не сме ги изтребили като хлебарки. Преди да се обзаведе със свое предаване, Георги Ифандиев беше чест гост на Георги Жеков. Като естетика предаването е нула, като личностово присъствие - също; водещият запъва, мъца, чуди се какво да каже и като види зор, се връща на обичната тема за мръсните комунисти. "Безкомпромисно" винаги има гост, който обикновено е репресиран (или претендент за репресиран), най-често член на Българския демократичен форум - организацията на бившите легионери. Впрочем, присъствието на бранници, ратници, отецпаисиевци, легионери, кубратовци и други членове на "патриотични" организации отпреди 9.IХ.1944 е задължителен момент във всеки брой. Култово изказване: Георги Жеков бил в асансьора и една жена с детенце опитала да го заговори, на което той й отвърнал: "Г-жо, аз с комунисти не разговарям!"

"Между редовете": Стартира в 2005-а, водещ е Георги Ифандиев, специалист по световни конспирации и еврейско-масонски заговори. Въпреки всичко водещият е професионалист, въпросът е само да не се закачи патогенията му. В предаването той изчита утрешната преса (която сам си купува, ако вярваме на думите му), затова във фокуса на критиките му попадат най-вече ВАЦ-овите издания "Труд" и "24 часа". Прочита пасаж от статия или интервю, след което коментира, преобладаващо в негативна посока. Коментарът е спомен: този бил такъв, онзи не попитал нещо и т.н. Ифандиев знае конфиденциална информация за разни днешни и предишни величия, хвърля я от екрана и в тази посока са критиките му към журналистите. Като не пропуска "между редовете" да вметне и кой все пак управлява света - "жидо-масоните", разбира се. Неговият патос също има антиелитарни елементи - непрекъснато призовава българина да не гласува, защото така само затвърждава "разните подразделения на БКП - БСП, СДС, ДПС и т.н., във властта". Често цитира графита: "Ако изборите наистина променяха нещо, щяха да ги забранят". Все пак склонността към конспирации винаги избива: заподозрял е сега управата на СКАТ, че нарочно не повтаря предаванията му, а лансира "инспирираните от комунистическата партия и нейните неразградени тайни репресивни служби предавания, водени от активни дейци на БКП и офицери от Държавна сигурност (например Стефан Солаков, Димитър Аврамов, Юлиян Вучков и дори съветникът на Тодор Живков Костадин Чакъров)".

"Дискусионно студио": Същото, заради което Георги Ифандиев е пред напускане. Най-често го води Стефан Солаков, само от време на време е заместван от нахъсана млада журналистка, която отново захапва любимата тема - онеправдаността на българина и световния заговор срещу него. Най-чест гост е горецитираният с омерзение от Ифандиев Димитър Аврамов, представян за политолог. За това какъв "политолог" е говори фактът, че според него не Иван Костов, а Петър Стоянов се извини на българските турци в Бурса. Голямата тема е не ДПС, нито турци и роми тук, а "антибългарските кроежи на турската държава". Изцепките на Адем Кенан например бяха погълнати като топъл хляб - 4-5 предавания му бяха посветени. Антиамериканската реторика също не е спестена: център на международната политика на САЩ е подкрепата на Вашингтон за отцепването на територии от България, които най-напред ще получат автономия, а след това ще се присъединят към Турция. Ето само някои заглавия на "дискусиите": "Съществува опасност ислямът да завземе европейските страни", "Християнството беше премахнато от европейската конституция под натиска на Турция", "Дори батальонът ни в Ирак не е укрепен колкото американското посолство"… Между прочем, че СКАТ е не в основата на ксенофобията, а е трансмисия, при това подкрепяна от значими обществени фигури, личи от съобщение в сайт, посветен на "Атака", от 19.IХ.2005: "Днес от 19.30 по СКАТ Дискусионно студио с Божидар Димитров по случай годишнината от битката при Дойран през 1918 г."
Директорът на НИМ се прави на ни лук ял, ни лук мирисал, но той има огромна роля за появата на "Атака". Заради това е любим гост в СКАТ. Не зная само как великобългарските му убеждения се съвместяват с изискването БНТ да бъде толерантна. Но както каза зрител именно на "Дискусионно студио": "Каква етика, няма етика тук, аз имам две деца, трябва да ги спасявам, а българите изчезват!"

"Размисли и страсти": Водещ е самообявилият се за професор Юлиан Вучков. От екрана хвърчат слюнки и "мисли" - маниакални и предимно в стил "словесна салата". Това е първа част, коментарна. Втората дава "шанс" на зрителите за въпрос или мнение, но последната дума е винаги за водещия. Ако - Боже опази! - зрителят противоречи, следват обиди: вижда се, че Юлиан Вучков се държи като на състезание по бързоречие - за кого ще е победата в наддумването. Разбира се, за него: непокорният бива прекъсван, демонстративно се разпада телефонната връзка или пък го обявява за пиян и с това "двубоят" свършва. Третата част е с гост, обикновено артист-изпълнител. "Професорът" седи дълбокомъдрено в кресло, клати одобрително глава и "поръчва музиката" с патетично-тривиални коментари. Така е обаче отстрани; самият Вучков, личи си, приема думите си като истински естетически откровения и дълбоки анализи. Въобще "Размисли и страсти" е нелепо, свръхдидактично и назидателно, а уродливият му вид можем да вземем за емблема на цялата тв СКАТ: тя също претендира да е дидактична и назидателна, да ни учи на любов към България и национална гордост, докато в същото време всичките й предавания са сублимация на силна комплексираност.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин