Венеция 2005 -
игра на кино и политика
Доста неочаквано за всички журито с председател италианският сценограф Данте Ферети (работил с Пазолини, Фелини, Брайан де Палма, Скорсезе и взел "Оскар"-2005 за "Авиаторът") присъди "Златен Лъв" на "Планината Броукбек" (реж. Анг Лий ). В началото на 60-те години двама каубои от провинциалния Юг прекарват едно лято, изпълнено с чувства, в планината Броукбек. Едва усетили се, те се разделят с недоизясненото още съзнание, че се обичат. Създават семейства и в продължение на 20 години се срещат, главно сред красивата природа, съхранила тяхната тайна, за да се насладят един на друг. Приемат примиренчески маските си на съпрузи и любовници, не се бунтуват, но неизбежно и разрушително страдат в търсене на идентичността си. Съпругите нещо се досещат, но не смеят да изрекат на глас онова, което за времето си е табу в Америка. Красиви пейзажи, добри актьори, тема, актуална за настоящия момент, когато в Калифорния вече е в сила закон, разрешаващ бракове между хомосексуалисти. Чисто политически, а не художествени мотиви са надделяли за премирането на този приличен, откровен, човешки, но не и замайващ филм.
Пристрастията на зрители и критика се обединиха около "Лека нощ и късмет"- втория режисьорски опит на Джордж Клуни, в който е съсценарист и актьор. Син на журналист, той разказва истинската история на смелия телевизионен журналист Едуард Мъроу, който през 1954 интервюира сенатора Маккарти и директно съдейства със своите разобличения за разрушаването на неговата политическа кариера. Верен на фактите, добре потопен в действителността от началото на 50-те (черно-бял), той атакува и съвременната цензура. Филмът е добросъвестна хроника без следа от голямо кино. Той отнесе може би точно наградите, които заслужаваше - за мъжка роля на Дейвид Статърн (Мъроу) и за сценарий (на Клуни и Грант Хеслов); и в никакъв случай не беше за очаквания от мнозинството "Златен Лъв".
След като се нагоди и насити на политиката, журито плати данък и на религията чрез итало-американската копродукция "Мери" (реж. Абел Ферара) - Специалната награда. Действието се развива между Рим, Ню Йорк и Йерусалим. Пресичат се три взаимно свързани истории: на режисьор-сценарист, който играе Христос в собствения си противоречив филм "Това е моята кръв", влюбен и ревнив към актрисата си (Жулиет Бинош); на актрисата, която до такава степен се отъждествява с ролята на Мария Магдалена, че потегля за Йерусалим, за да се потопи в корените на героинята си и да търси своя мистичен път по светите места; на телевизионен журналист в лична криза, който подготвя предаване за Христос и разнищва филма преди премиерата му. В тези нереални и неубедителни преплитания цари пълен хаос, съответен на вътрешното объркване на самия Ферара, който не за пръв път се обръща към подобна тематика. Доста конфузно се държа и на финалната пресконференция.
Смут настъпи и при присъждането на "Сребърен Лъв" за режисура на "Системни любовници" (Франция, реж. Филип Гарел), както и наградата на оператора Уйлям Любчански. Група младежи след майските събитията от 1968 година във Франция се отдават на крайности - сексуални вакханалии и наркомания. Двама от тях изживяват тотална и безгранична луда любов. Филмът е с безкрайно бавен и тежък ритъм, потискащо черно-бяло изображение и е ерзац на "Мечтатели" на Бертолучи (Луис Гарел, син на режисьора и играещ тук, е един от мечтателите в италианския филм), Гарел, смятащ се наследник на Трюфо и Годар, не казва нищо ново.
При едва започнал фестивал, в тукашната преса се появи заглавие "Дайте един Лъв на италианското кино", имайки предвид трите конкурсни филма. Италианците още не могат да преглътнат, че през последните две години с "Добър ден, нощ" на Марко Белокио и "Ключове от къщи" на Джани Амелио се разминаха с това отличие и им се искаше да бъдат удостоени с внимание. На най-сполучливото от техните заглавия - "Звяр в сърцето" (реж. Кристина Коменчини) - заслужено беше присъдена купата "Волпи" за най-добра женска роля на Джована Мезоджорно. Тревожен сън, изникнал по време на дублирането на филм с насилие, отвежда героинята до среща с брат й в Америка, за да изясни смътните детски спомени и разреши глождещото я съмнение. Драмата на двете деца, опипвани от переверзния баща, прикриван от майката, оставя неизлечими следи в целия им живот. Тази тайна, разделила ги някога, след разкриването й ги обединява в борбата да преодолеят заедно силната психологическа травма. Филмът започва със смърт и завършва с раждане. Има я и темата за лесбийството, много деликатно и нежно предадена, между разведена жена на средна възраст и сляпо момиче. "Звяр в сърцето", създаден по едноименния роман на Луиджи Коменчини от дъщеря му, е драматургично уравновесен и изпипан, хармонично направен, с добре споени и подбрани актьори. Той хваща за сърцето и беше много добре приет - и на прожекцията, и на пресконференцията.
За да задоволи обаче домакините, журито беше принудено да извърши дипломатически жест - извади от забравата съществуващия в статута, но използуван за последен път преди 20 години, "Специален Лъв" и го присъди на Изабел Юпер за изключителния й принос в киното. Така стана ясно, че споровете за женска роля са били неистови, защото Юпер наистина е великолепна в иначе посредствения френски конкурсен филм "Габриел" (реж. Патрис Шеро по разказа на Джоузеф Конрад "Завръщане"). Той се занимава с невъзможността на двойка да общува в Париж по време на Бел епок. Съпругът маниакално контролира всичко заобикалящо го, докато съпругата е дълбоко неудовлетворена. Рутината им се нарушава, когато тя избягва с друг мъж, но бързо се връща и започват техните изяснявания. От тази естетическа игра на форма със смесица на черно-бяло и цвят лъха претенциозност.
Ако в "Габриел" обединената в началото двойка накрая се разпилява, в приятния мюзикъл "Романс и цигари" (САЩ, реж. Джон Туртуро) действието върви в обратна посока - тя е разединена, но болестта и смъртта на съпруга приближава половинката му (небрежно елегантната и симпатична Сюзън Сарандън). Неизбежният край кара вечно изневеряващия герой да прогледне за болката, причинявал на семейството си. Тоновете се приглушават, музиката и смехът намаляват. Започнал добре като музикална комедия, филмът се губи и завършва с драма. Не издържа докрай на избрания стил.
Със семейни отношения се занимава и другият конкурсен филм "Доказателство" (Англия/САЩ, реж. Джон Мадън). Самият режисьор вече е правил по драмата, спечелила "Пулицър", театрален спектакъл с успех в Лондон. От него пренася на екрана Гуинет Полтроу в същата роля. Двамата се срещат отново след "Влюбеният Шекспир". В центъра е контрастът между гения и лудостта в киното ("Рейнмен", "Красив ум"). Прекъснала университета, за да гледа болния си баща математик (Антъни Хопкинс, вече познат като изпълнение и доста уморен), след смъртта му дъщерята се връща към живота чрез неговия ученик. Той я стимулира да се върне към унаследения талант към цифрите и да докаже теорията на баща си. Тя доказва и независимостта си от своята противоположна по възгледи сестра.
Останалите американски филми, в изобилие във всички секции, задоволиха всякакви вкусове в познат стил. Имаше и атрактивен екшън ("Четирима братя", реж. Джон Сингълтън), и забавно приключение ("Казанова", реж. Ласе Халстрьом), и мелодрама с хепиенд ("Елизабеттаун", реж. Камерън Кроу), и драма ("Buble", реж. Стивън Содърбърг). Малко по-голям интерес заслужава "Късметлията". След "Красив ум", тандемът Рон Хауард и Ръсел Кроу отново разказва истинска история. Тръгнал от нищетата по време на Голямата депресия в началото на 30-те, често изправен на ринга, гладен, неизвестен боксьор постепенно става световен шампион. Зрелищен, добре премерен между социалното и сантименталното, филмът успява да създаде съспенс. Настроен проамерикански, директорът на фестивала Марко Мюлер не изневери и на страсттта си към азиатското кино, което тази година не донесе открития. Изненадата в конкурса (по искане на самия автор до последно не се знаеше името) беше филм с работно заглавие Takeshi's на японеца Такеши Китано. В него той се подиграва и надсмива над собствения си мит и популярност. Паралелно текат две линии - на двойника му Такеши, продавач в магазин, мечтаещ да стане актьор, и на режисьора Китано, копнеещ за нормален живот далеч от снимачната площадка и от славата. Осъществява се главозамайващо пътуване по местата и с героите на неговото кино. Режисьорски изобретателен, с обиграване на похвати, приятно забавен, но не на нивото на предишните филми на Китано, той беше посрещнат хладно.
Сдържано бе приет и корейският "Госпожа отмъщение" (реж.Парк Чан Уук, бивш кинокритик) - последна част от трилогия ("Г-н Отмъщение" и "Старото момче") със структура на трагедия и фикшън и с главен герой жена. Арестувана за неизвършено престъпление (убийство на малко момче), тя прекарва 13 години в затвора. Там бавно и методично се подготвя за възмездието, осъществено по необичаен начин, след като излиза на свобода. Отмъщението не я прави по-щастлива. Вместо да се облагородява, тя се настървява, вместо да се пречиства, се омърсява. Кошмарите продължават да я преследват. Сюжетно объркан и прекалено жесток в натурализма си, той отдалечава разума, но сърцето съчувства на въпреки всичко симпатичната героиня.
Състраданиие буди и жената от "Песен за безкрайното съжаление" (Китай/Хонконг, реж. Стенли Куан), направен по едноименен и много награждаван роман, поставен с успех по театрите в Китай. Проследена е почти половинвековна история - от раждането на китайската република, през културната революция до края на 80-те. Жена с изумителна красота ("мис Шанхай" на 40-те), обичана и предавана от много мъже, се опитва да се адаптира към промените в родния град. Нейният бавен залез лъкатуши между носталгия, разочарование и надежда. Контрастът между елегантността на миналото и жестокостта на настоящето не успява да се превърне в драма, а затъва в сладникава мелодрама.
По ръба на тази опасност се движат и авторите на "На юг" (Франция, реж. Лоран Канте). Три средно богати американки на средна възраст (една от които е ослепително остаряващата Шарлот Рамплинг) си купуват любовта в туристическия рай на Хаити през 80-те. Тяхното необичайно приятелство започва с надеждата за излизане от рутината на ежедневието и завършва с разкриване истинската природа на този външно земен рай, но беден и пълен с насилие. Социалните противоречия контрастират с красотата на природата. Сполучливо е избягнато любуването на екзотиката и залитането към мелодрамата. Умелото обиграване на човешкото тяло само мимолетно размива границата между млади и стари, бедни и богати. Ревността между двете туристки довежда до смъртта на младия, красив и безработен чернокож (заслужена награда "Марчело Мастрояни" за млад актьор на Меноти Сезар).
Тази година не се намери безспорен фаворит, който да прикове вниманието, да разпали духовете, да стане откритие. Тук-там имаше отделни хрумвания, проблясъци, актьорски постижения. "Златният лъв" на американски филм с тайванския режисьор Анг Лий, пренесъл се отдавна в САЩ, пресметливо и с напъни обедини Америка с Азия. Така и вълкът е сит, и агнето е цяло.
Както винаги, звездите бяха най-ухажвани и глезени. Едни се държаха достойно на пресконференциите и отговаряха изненадващо прилично (Джордж Клуни, Ръсел Кроу), други потвърдиха чара си (Сюзън Сарандън, Шарлот Рамплинг, Джеръми Айрънс), трети разочароваха с апатията си (Антъни Хопкинс)... Подобно на мощно охраняваните от бодигардове актьори, цялото пространство около Мострата беше под контрола на детекторите, усърдно проверяващи фестивалците. В тон с борбата против тероризма, атмосферата наподобяваше американско криминале.

Соня Александрова



62-то издание на Мострата във Венеция (31 август- 10 септември) тази година прекалено ухажваше американското кино, сякаш за да компенсира миналогодишната си "разсеяност" спрямо него. От изгледаните 1907 филма селекционерите показаха само 54 в три програми - конкурсна (19), извънконкурсна (18), "Хоризонти" (17). Американците поставиха рекорд с 12 заглавия - 5 конкурсни и 7 извън конкурса, от които 9 световни премиери. Последният американски "Златен лъв" е от 1993 - Short cuts на Робърт Олтман, екс екво с "Три цвята - синьо" на Кешловски.