Изборите в Германия -
мръсни сметки на зрелостници

Изборните резултати и следизборната обстановка в Германия до голяма степен приличат на българското политическо лято. Подобно на България, протестният вот доведе до появата на нов парламентарен субект с 8 % представителство. За първи път след 80-те години на миналия век се появява нова крайно лява политическа формация - "Левицата. Партия на демократичния социализъм", която ще бъде представена в бундестага от 54 депутати - успех, дължащ се най-вече на двете водещи фигури: бившия комунист Грегор Гизи и бившия председател на социалдемократическата партия Оскар Лафонтен.
Всъщност това е главното събитие на отминалите избори и затова ще обърнем по-специално внимание на причините за появата му. Мястото вляво на политическата скала се отвори закономерно след седемгодишния мандат на управление на социалдемократите и Зелената партия. През този период - макар да не се отличаваха със силен реформистки ентусиазъм - те трябваше да вземат няколко тежки управленски решения с цената на силен електорален отлив. Ще споменем тук само по-важните от тях: решението за участие на немски военни части във войната в Косово през 1999-а; още по-неудобно спрямо историческата памет и идеологията на социалисти и зелени беше присъединяването им във войната срещу тероризма след 2001 година. Заемането на традиционната пацифистка позиция по време на войната в Ирак и участието в "европейския фронт" срещу Съединените щати пък беше възнаградено с пълна мобилизация на традиционния електорат през 2002 и победа на изборите на финалната права. Липсата на тези външни фактори прогони левия избирател през 2005 г. От друга страна, съпартийците на Шрьодер и Фишер станаха жертва на един неизбежен парадокс в политическото си поведение: вместо да преразпределят федералния бюджет по социални програми, те трябваше през 2003-та да започнат дълго отлаганата и изключително непопулярна реформа на социалната система, което доведе до изтегляне на коалицията вдясно по координатите на политическата мрежа.
Намалелите гласове за управляващата коалиция не увеличи автоматично електората на християндемократическата опозиция. Тъкмо обратното: тази година тя получи близо пет процента по-малко в сравнение с изборите преди три години. И това е второто събитие на тези избори . Резултат, дължащ се, според социологическите агенции, на погрешна предизборна тактика. Факт е, че за пет месеца след обявяването на предсрочните избори християндемократите на Ангела Меркел губят около десет пункта от преднината си пред социалдемократите. Дори с гласовете на традиционния си партньор - Партията на свободните демократи, те не успяват да съберат нужното управленско мнозинство.
От миналата неделя насам картите в германското политическо каре са раздадени отново: досега управляващата червено-зелена опозиция е без управленски мандат, но не е излъчен явен победител. А поради спецификата на изборната система, неяснотата ще продължи най-малко до оповестяване на резултатите от изборен район Дрезден на 1 октомври.
Изминалата седмица подхрани предположенията, че горещата фаза тепърва предстои. Още в изборната нощ бяха проиграни възможните варианти, които ще представим тук накратко:
Широка коалиция със засега неизвестен канцлер: вариантът на съвместно управление на двете най-големи народни партии в Германия има прецедент в следвоенната история. Управлението между 1966 и 1969 се помни обаче най-вече със зараждането на извънпарламентарна опозиция - явна опасност за парламентарната демокрация. Ето защо на бъдеща широка коалиция не се гледа с добро око, а големите партии се разграничаха още по време на предизборната борба. Засега обаче това се оказва най-реалистичният вариант, при което двамата лидери - Шрьодер и Меркел - обявяват, макар и неофициално, пред пресата, че са склонни на т.нар. "израелски" вариант на поделено канцлерство (2+2 години).
Широка "червена" коалиция с канцлер Герхард Шрьодер: социалдемократи, зелени и партия на левицата. Това се смята за най-невероятната от възможните комбинации поради радикалните, на места откровено ретроградни комунистически тези в програмата на левите. Досега не са инициирани разговори между възможните партньори. Коалиция "светофар" с канцлер Герхард Шрьодер: социалдемократи (червени), свободни демократи (жълти), Зелена партия. Този реалистичен вариант за канцлера Шрьодер да остане на поста си среща сериозна съпротива както от Свободните демократи, така и от зелените поради липса на допирни точки в програмите им.
Коалиция на "черния светофар" или "Ямайка"с канцлер Ангела Меркел: християндемократи, свободни демократи и зелени. В първите дни след изборите се възлагаха сериозни надежди на тази комбинация, най-вече след оттеглянето от активната политика на лидера на зелените и партньор в управленския тандем на Герхард Шрьодер Йошка Фишер. Това бе тълкувано като картбланш към колегите му за свобода при коалиционните разговори. Този най-благоприятен за християндемократите вариант бе осуетен обаче от малките партии.
Малка "червена" коалиция с канцлер Шрьодер: досегашната управленска коалиция на червени и зелени. Рядко дискутиран открито, но предвид това, че политиката често е резултат на най-малкия общ знаменател, заслужаващ внимание вариант. Изходна точка тук е конституционният механизъм, който, подобно на българския, предвижда възлагането на три мандата. Първият се възлага от федералния президент и трябва да се одобри от долната камара с абсолютно мнозинство; вторият се възлага от председателя на парламента и зависи отново от абсолютно мнозинство. При неуспех се предвижда един последен мандат, възложен от федералния президент, но за чието одобрение е достатъчно вече обикновено мнозинство. Този последен вариант би могъл да бъде последната опция за сегашния канцлер - известен с играта си va bank - по пътя към предизвикване на следващи предсрочни избори. Картите са раздадени, а залозите направени. От най-реалистичната, но най-недолюбвана Широка коалиция, до малката коалиция на Шрьодер със зелените, всички опции са отворени; и макар политиците да заявяват, че дискусията по конкретни съдържания ще е определяща за поведението им, става ясно, че гъвкавостта на двамата кандидат-канцлери, Шрьодер и Меркел, ще бъде от решаващо значение. А тук Герхард Шрьодер има явно превъзходство.
Германия има нужда от реформи. Ала "левите" реформи на Шрьодер имат само подготвителен характер спрямо неизбежните реформи в процеса на модернизация на една (пост-) индустриална страна: осигуряването, реализирането и експлоатирането на нови пазари. Тъкмо затова Шрьодер е принуден да води "дясна" политика, а най-безболезненият начин да представя този парадокс пред електората си и през следващите години е Широката коалиция. Консерваторите имат интерес от такова съвместно управление, доколкото не разполагат все още с лидер с канцлерски мащаб. Прозрението на тази взаимна изгода, политическата мъдрост и осъзнаването на националните интереси в условия на глобализация бива наричано от анализаторите малко патетично "зрелостен изпит" за политическата класа в Германия.
Какво е общото между Германия и България, освен сходните изборни резултати? И у нас, и в Германия десните пазарни реформи нямат десни политически носители, а се задават от бюрократичните директиви на Брюксел и често биват подкрепяни от всички парламентарни групи. Това е и ироничният нюанс в "издържането на зрелостния изпит" - политическата достоверност на широките коалиции е обратната страна на трайната тенденция към изпразване от съдържание на политическите проекти на "дясното" и "лявото". Резултат на този процес е "подхлъзването" на проекта на Модерността в бюрократичните коловози на Брюксел. А какво бъдеще има Европейският съюз след погребването на политиката?

Христо Карабаджаков

Бел.ред. Още за изборите в Германия - Гюнтер Грас.





Обзор на изборните резултати, следизборната обстановка и възможностите за управленски коалиции