Картини и художници в Двора на Веселин Сариев
"Добре дошли в Двора, добре дошли в Двора на Веселин Сариев! " - Весо беше запазил за себе си правото да произнася тази фраза. Всъщност, в Двора бяха допуснати само художниците, Катрин, разбира се, и понякога, много рядко отделни литератори - Христо Запрянов, одраното куче, моя милост, съвсем за кратко, по случай кръгъл юбилей. Инак, постоянните обитатели - Димчо, Наско, Румен, Бояджана и Кучето се чувстваха у дома си в Двора, той беше създаден за тях и чрез тях. В двора тежко-тежко идваха понякога и Слона и Митьо.
"Дворът" беше книгата, която Веселин Сариев пишеше и дописваше непрекъснато през последните си години, той добавяше фрагменти, зачеркваше, слагаше бележки под линия. Не можеше да бъде привършена тази негова любовна история за общуването му с пловдивските художници. Дворът бе митическото културно пространство, където се разгръщаше това братство на поета с художниците, където поетът упражняваше своята привилегирована роля на тълкувател и обединител. На този, който кани. Веселин Сариев като персонаж от своята собствена недовършена книга беше този, който кани на духовното и твърде дионисиевско земно тържество, беше този, който осигурява хода на церемониите. Реалната основа на това митическо културно пространство бе, може би, някъде в Брестовица, с костенурките и екзотичните растения, с огнището и бъчвите, с лозата и отломките от статуи и древни чешми. Книгата "Дворът" е наситена с реалните анекдоти на пловдивското и брестовишкото битие на художниците и техния поет, тя носи духа на реални и въображаеми пленери, на трапезното общуване, но и същевременно играе с реалността, връща я във фикцията. В книгата стихотворенията на Веселин Сариев стават реплики от разговорите, а картините имитират жестовете или пораждат безкраен низ от подражания.
Какво дава право на Веселин Сариев да запази за себе си това свръхпривилегировано място в Двора. Това, че тези художници го бяха признали за своя поет, това, че трите свои последни книги той изгради като сложни диалози на поетическите текстове с изображенията на Румен Жеков, Даниел Дянков и Атанас Хранов. В това отдаване на художниците има нещо окончателно съдбовно, то тематизира доминативно цялото късно творчество на Веселин Сариев.
Ето защо за Веселин Сариев не може да се говори като за колекционер на картини в каквито и да е традиционни смисли. Повечето картини, които сега виждаме тук, са творби на художниците от Двора. Как точно са придобити, дали са заплатени или подарени, дали са естествената дан след някои от многобройните пленери, организирани от Веселин Сариев, или са свидетелство за друг приятелски жест - не е толкова важно. Въпросът е, че всички те, като цяло още един път повтарят, удвояват Двора, те го пресъздават и свидетелстват за неговата материалност. Картините също са реплики от диалозите на Двора, тук, в този контекст те имат и допълнителен смисъл.
Всички ние, приятелите на Веселин Сариев, бяхме изключително респектирани и възхитени от способността му да създава, да подрежда и населява различни къщи, да ги превръща в комплексни художествени обекти. Неговият Двор мигрираше из тези къщи, церемониите му търсеха своите предпочитани места, оставяха своите следи по стените им. И днес, това, което ни заобикаля е наистина Дворът в една от възможните си идеални форми.
Да се разкаже цялостно за Веселин Сариев, означава и да се припомнят неговите странствания по Света Гора и различните кътища на Беломорието, Средиземноморието и Черноморието, да се осъзнае отново силата на голямата му книга за Диарбекир и българите. Първите му две стихосбирки "Здраво утро" и "Пред края на кръга", експериментите му с визуална поезия, списанието СВЕП и другите му творчески начинания, сякаш не предполагаха с тематичното си разнообразие това фиксиране в световете на художника. Те имаха самостойно значение и техните интерпретации са друга предстояща тема. Свързването с художниците, посвещаването на света на художника е един избор от последните години на Веселин Сариев, който стана окончателен и който превръща незавършената книга "Дворът" в неговото най-изповедно послание.
Добре дошли!

Михаил Неделчев

Слово, произнесено при откриването на изложбата на картини от колекцията на покойния поет Веселин Сариев в галерията на СИБанк, на 20 септември т.г.