Опиянение в междината

"Циганско лято" е името на втората стихосбирка на ромския поет Васил Чапразов. Прочитът на поезията в нея предизвиква леко опасение, което се отнася до възможността да се подчиним на литературния шаблон и да прочетем стихосбирката именно като "ромска", като вписана в клишето на социалните определения. Тази алтернатива обръща внимание върху стар проблем на читатеския опит. Проблемът за поддаването на стереотипа, за организирането на отделните литературни произведения по групи и раздели, според общностите, към които те принадлежат. Това препраща и към опита на алтернативнте канони, на маргиналната литература, на произведенията на т. нар. малцинствени групи (minority groups), към които спада и ромската проза и поезия. Има обаче и друга възможност, която позволява да бъдем повече читатели и по-малко социални наблюдатели, да оценим стихосбирката "Циганско лято" спрямо естетиката на собствените й произведения, а не според работещото литературно клише. Фигуративно казано, това е избор на поетическия етос пред поетическия, а защо не и политическия, етнос, на самата поезията пред литературния стереотип.
"Циганско лято" заслужава да направим този избор, да се оттласнем от предварителната си нагласа спрямо предвидимостта на това, което книгата ще ни предложи. В този аспект стихосбирката на Васил Чапразов пристига при нас неочаквано (както ни изненадва всяка добра книга) с качествата на поезията си, с премереното и хармонично съчетание между отделните лирически късове и цялостния външен вид на книжното си тяло. Посредством рисунъка си визуалната естетика на стихосбирката разгръща идиома на заглавието. Топлото оранжево на корицата, с отсенките на светлина по него, сякаш отразява меланхолната красота на последните летни дни (циганското лято), както и сиянията на изгрева и залеза, в които светлината и тъмнината се срещат, врязват се една в друга, за да възвестят настъпването на нощта или на новия ден. Отделните поетически късове в стихосбирката повтарят този жест. Те носят поетичността на това сладостно време на топлина и прохлада, малко след лятото, малко преди есента - междинно време, циганско лято.
Стиховете побират в себе си междината, умението да се говори в пролуката между сезоните, разбирани не единствено като природна даденост, а и като вътрешни климати на сърцето. Книгата слива в меланхолната единност тъгата и щастието, а циганското лято е само метафора на този поглед върху света. Според думите на самия автор, то е свободата на мига и неочакваността на това, което би могло да ни сполети. Идиомът на заглавието въплъщава наситеността на битието, лирическото опиянение, посредством което е опоетизиран самият живот. В този аспект главният действащ персонаж на всички творби е животът, превърнат в поезия.
Разположена в своето циганско лято, книгата поддържа паралелите на собствената си двойнственост. Стиховете в нея залагат на успоредяването на противоречията. Отделните творби говорят за семейството, но и за броденето сам по света. Те са обръщане към другите (майка, брат, съпруга, синове...), но и обръщане към себе си.
Лирически късове улавят миговете на това антиномично отношение към битието, за да съградят от него една лична история. Дори когато тази история по някакъв начин намеси отделни топоси на социалното живеене (можем да дадем пример със стихотворения, които лесно биха могли да бъдат политизирани, виж напр. "Циганин съм бил"), тя пак остава историята на човека, за когото поезията е способността цялото налично битие да бъде уловено в красотата на мига, в сладостта на изтичащото време, в междината на това, което ни се случва и това, което никога няма да се повтори.

Кристина Йорданова





Васил Чапразов. Циганско лято.
48 страници.
ИК Стигмати. София, 2005.