По мост между културите,
отвъд пределите на превода

Преводът, казват, бил една от най-древните професии. И как инак, след като дори Божието слово е трябвало да бъде преведено, та да достигне до обикновения човек. Професията е извървяла хилядолетен път. От превода на Библията, направен от св. Йероним, заради което днес той има честта да е патрон на преводаческото братство по света, та до наши дни, когато за тази дейност се говори със сложни научни, понякога чак неразбираеми понятия. Въпросният път има една много особена характеристика. Минава той не от точка А до точка Б, и не от тук до там. А се вие, криволичи, връща, заобикаля, устремява се и пак, и пак, защото няма език, етнос, народ и страна, през които да не е минавал и да не минава. На места дълго не е можел да продължи, на други са се намирали люде, които бързо-бързо го проправяли напред и не само за себе си, а за цели региони и култури.
Книгата на Мари Врина-Николов "Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия" е колкото разказ тъкмо за този път, за възгледите за превода и преводаческата практика от Античността до наши дни, толкова и за по-важните етапи в развитието на преводното дело в България и Франция, сиреч в развитието на двете култури. А по места като Западна Европа и в частност във Франция, нежели пък на Балканите то не би могло да мине гладко и спокойно. Тъкмо по тази причина и книгата на Мари Врина-Николов е толкова важна затова да осъзнаем колко бурно и вълнуващо се е развивала преводната дейност по гореспоменатите земи. Защото откак има свидетелства за този вид творчество (от III век преди Христа), оттогава е и извечният спор: придържане близо до думите на оригинала или предаване на духа, на смисъла на текста.
Ето защо смятам, че книгата "Отвъде пределите на превода" има свое собствено, при това много важно място в изучаването на историческото развитие на превода у нас. И не само защото такова изследване досега няма, а заради задълбоченото си занимаване с въпроса. На основата на множество български исторически извори, на познаването издълбоко на българската класическа и съвременна литература, на практиката си като българист и един от изтъкнатите френски преводачи на българска литература на френски език Мари Врина-Николов ни води през историческите периоди на развитието на превода по нашите земи (в главите "Гръцка хегемония и оскъдна преводаческа дейност", "Зараждане на славянската писменост и литература. Между приемане и противопоставяне на византийския модел. Златният век", "Преводът по време на византийското владичество и Второто българско царство: приемственост и развитие на започнатото дело, завръщане към изворите и изискване за вярност към оригинала в борбата с ересите", "Чужди литератури/национална литература. "Млади" срещу "Стари": българското Възраждане и споровете около литературния превод", "Преводът в служба на една нова литература. Пенчо Славейков и кръгът "Мисъл"), но и описва дискурса "за/върху превода/преводача", както казва самата авторка. Прави с окото на ерудирания познавач, но и на външния, чуждия наблюдател. И това е много важно, защото изводите и заключенията й са отърсени от пристрастието и емоцията, те са точни, аналитични, разкриващи богата историческа информация, но и лично мнение и отношение. В същото време оценките на авторката са пречупени през призмата на също така задълбочените й проучвания за процесите в превода в античния свят, но и в Средновековна Европа, през Ренесанса, френското просвещение, немския романтизъм, та чак до XX век, обявен от Едмон Кари за "век на превода".
Има и нещо друго, което прави силно впечатление в книгата "Отвъд пределите на превода". И то е строгата хронологична, но и научна подреденост; стремежът всеки от разглежданите въпроси и аспекти да се представят точно, ясно, изчерпателно. Към тях непременно има коментари, бележки, наблюдения и накрая на всяка глава неизбежното заключение където авторката неизменно ни представя и своята гледна точка по дадения проблем. Разглеждайки етапите от развитието на превода във Франция и Германия, тя винаги прави своите паралели с това, какво се е случвало по същото време с този процес и в България; как двете мощни школи в преводаческото изкуство, формирали днешните схващания за него в цяла Европа, са влияли на превеждането у нас. Илюстрира тезите си с многобройни, чудесно подбрани примери (в оригинал и съответния превод). И така проследява как по всички "обходени" от нея земи преводът от дейност в услуга на една господстваща класа се превръща в проводник, помагало за опознаване на други литератури и култури, в мощен фактор за влияние върху все по-широки слоеве.
Не мислете обаче, че всичко това е направило текста сух, скучен, трудно читаем. Тъкмо напротив. В стила, в начина на изложение Мари Врина-Николов е вложила (вероятно без сама да го осъзнава) част от своята закачлива и ведра визия за света. Иззад думите наднича характерната й усмивка и сякаш ни казва: "Ами да, така е било". Книга като тази трудно може да се преразкаже, не по-малко трудно изчерпателно да се анализира в подобен кратък текст. Вярно е едно - авторката си е поставила нелека задача, но пък се е справила с нея много добре. Вложила е в текста цялото познание, което е натрупала с много търсене, изследователска работа, ровене в архиви, преосмисляне, анализира, съпоставяне на данни, факти и собствен опит. Защото зад историята на превода в целия текст прозира пристрастената и търсеща преводачка, борила се с не един и два текста, търсила решение на не една и две езикови главоблъсканици или неразрешими игри на думи. И тя потърпевша на дуалистичното схващане за превода и на всичко онова, което ръководи преводача, формира неговия хоризонт.
И както всичко, за което говори в книгата си Мари Врина-Николов, се е случило през вековете развитие на преводното дело, на езиците и културите, така смело можем да кажем, че и "Отвъд пределите на превода" се е случила, при това извънредно успешно. А с нея са се случили още две неща: сериозен научен труд, какъвто досега в България нямаше, и един мост между френската и българската култура, по който историците и теоретиците на превода, а с тях и преводачите от двете страни ще минават, извличайки информация и полза. В началото на книгата си авторката цитира Анри Мешоник: "Теоретичната мисъл на превеждането е неотделима от мисълта на неговата история, на неговите истории (...). Европа е родена от превода и в превода". Би ми се искало да завърша перефразирайки последното изречение. С книгата "Отвъд пределите на превода" Европа се преоткрива и обединява от превода и в превода.

Валентина Бояджиева





Мари Врина-Николов. Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия. 308 страници.
ИК Колибри. София, 2004. Цена 10 лева.