Мощният архипелаг
Магда Абазова
- За какво говорим, когато говорим за художник от класата на Магда Абазова? Специално аз си мисля за корените на абстракцията. В моите представи тя не държи четка в ръцете, а - парадоксално - лепило и ножичка: веднъж художничката ни слепя с реалността, веднъж ни изрязва от нея посредством своите изображенията... Майстор!
Таня Кольовска: Когато мисля за Магда Абазова, я виждам такава, каквато е: светеща, напълно необикновена. И още: мисля за живота - тя ми помага да се ориентирам в света около мен, без, разбира се, да си поставя такива цели. Защото Магда не e човекът на високопарните цели. Мисля обаче не само за живота, но и за възможността да реагираме: защото, струва ми се, напоследък най-много ни обърква пълната неспособност да отвръщаме на случващото се. Животът се случва, а нас ни няма, защото не правим нищо. И ето ти я Магда: животът се случва и Магда е там, и знае какво се случва. А това познание при нея не е въпрос на натрупаните години и опит, то е генетично познание - тя така се е родила... Изумителна, дълбока. И я виждаш навсякъде!
- Понякога мисля, че спрямо Магда Абазова може да бъде приложена най-изхарчената дума в нашето всекидневие: духовност.
Таня Кольовска: Безусловно. Виждаш колко добре стоят в галерията "Духът на материята" I и II, най-новите й картини. Не можеш да правиш такива картини, ако самият ти не си дух.
Ива Владимирова: Магда е духовност и светлина. Самото й име е игра на думи: Маг-д-а. Ако го разложим, ще се получи "д" като дух, "маг" като магьосница и окончанието "-а", сигнализиращо за женската й същност, приближаваща я към творящата вселена. Играя си без никакви феминистични подбуди.
Но да продължа по-сериозно: Магда твори непредсказуемо, веднъж тя е в микро-, веднъж е в макроизмеренията. Един път ни оставя есенцията на пейзажа, друг път - есенцията на случката. Магда е от онзи свръхрядък тип художници, чиито картини са отделни духовни не същности, а направо същества, които имат свой собствен живот. Те не са рисувани на калейдоскопичен принцип, а именно някакви изобразителни форми се създават, звучат горе-долу естетично и... комерсиално, сръчно поставени в основата на действащите пазарни механизми. Аз също пазя словото "духовност" от извънмерна употреба, но за да се трансформира боята в светлина или духовна категория, това е страшно много работа, работа на интелекта, интуицията, разума.
- Дали Магда Абазова не се намира в една благодатно средищна позиция: тя е художник както за художниците, така и за публиката?
Ива Владимирова: Да, защото Магда осмисля културното пространство, дава импулс за съзерцание...
Таня Кольовска: Не, тя създава пространството...
Ива Владимирова: Никак не е лесно творбата да бъде резултат от търсене и метаморфоза във времето. Ето, Бьоклин смята, че истинската творба на изкуството трябва да бъде голяма импровизация: идеята, търсенето, конструкцията, композицията са само подготвителен етап, чрез който се стига до целта, а тя може да бъде неочаквана и за самия художник. Тук се включва и отрицанието, защото известна част от създаденото изчезва от платното или хартията в жертва на прозрението. Труден път, но път на изкуството.
Таня Кольовска: Огромната енергия, която носят нейните картини, сочи, че при нея няма никакво раздвояване към кого да се обръща: към художниците или към публиката. Ние можем да се чудим, но Магда не се чуди: тя безспорно е центърът на събитията.
Вижте картината "Дървото". Пред него тайфунът "Катрина" е нищо - изобразена е направо всмукваща сила. При това тя ни най-малко не е разрушителна, но дали ще имаш характер да оцелееш, когато "влезеш" в картината. И до "Дървото", представете си, е изложена толкова деликатна работа като "Нежност". Само Магда може да съчетава картините така. В първия момент ни съсипва, не, не ни съсипва, а натоварва с най-тежки изпитания, а след това ни помилва: "Спокойно, спокойно..." И оттук си мисля, че дискретността на Магда в живота й помага да натрупа такава сила... Защото Магда е най-дискретният човек, когото познавам.
- Затруднява ме въпросът кое e по-значимото: дали пространството, което Магда Абазова създава, или разривите на природата с мимезиса, които се разиграват в него. Пред платната й се чудя как от, да речем, една обикновена ваза се проясняват и постепенно добиват независимост линията, формата, обемът, цветът, ритъмът... Искам да прибавя още едно свойство на картините й: те винаги са леко учудени, но не, не и по детински. Тя някак вижда истинските новини на живота. Ние също излизаме вечер на терасата, но не виждаме покривните очертания, както ги вижда тя.
Таня Кольовска: О, и тя невинаги ги вижда такива, каквито са представени тук, по стените на галерията, но пък успява да ги нарисува, види ли ги само веднъж. Но за да ги види, разберете ме, й трябва хигиена на духа. Съгласна съм, не е детинско това учудване, а въпрос на нейната поразителна хигиена. Защото който не разбира живота, който не е достатъчно чист, той не може и да го нарисува.
- Всички визуални експерименти на Магда Абазова са успешни. Може би тя - като Атанас Далчев - просто не излага неуспешните?
Таня Кольовска: Думата "експеримент" изобщо не се връзва с Магда. Когато тя направи "Червено в червено", ти веднага разбираш, че това не е експеримент.
- В рамките на собственото й творчество, да, съгласен съм, но в рамките на целия художествен контекст?
Таня Кольовска: Аз не искам да я полагам в рамките на художествен контекст, защото съм ревнива. Магда сама може да запълни такива небивали пространства, че няма защо да я слагаш в подчинено или допълнително положение. Аз поне не мога. И тук думата "експеримент" много ме подразни.
Ива Владимирова: Действително Магда не е конвенционален автор, който по сходен начин през годините прави своите работи. Човек трябва да носи сила, да е годен да търси и да се напряга, за да си позволи експеримент - защото той неминуемо е обусловен от предишната му работа. Но за да бъде автентичен въпросният експеримент, преди всичко трябва да излезеш от собствените си релси. Трябва да си храбър, да си концентриран, да имаш воля за резултат. Затова дълбоко се възхищавам от експериментите, които Магда прави.
Таня Кольовска: Ядосах се, защото при разговор за Магда Абазова май наистина трябва да се измислят нови думи, да се забравят старите...
- Натъртих не на "експеримент", с каквито PR-(авто)квалификации сме залети, а на "успешен" експеримент. Прочее, общо място в обсъжданията на художествената ситуация днес е смъртта на живописта (на Истанбулското биенале тази година живопис почти нямаше), а ето, пред нас е ведро ликуващата живопис на Магда Абазова... Другаде столетната енергия на живописта се е отляла в нови, неконвенционали визуални форми, докато у Магда Абазова трептенията на реалността и абстракцията продължават да се засичат - и в резултат се получава уникална, вълнуваща честота...
Таня Кольовска: Енергията не се е отляла другаде, Марине, а цялата се е изляла при Магда... (Смях.)
Ива Владимирова: Магда Абазова е чиста проба живописец, който си е поставил за цел истината. В резултат живописта й има това качество да излъчва, по-скоро да проявява чувствата, които ние опознаваме в нашия живот, включително чрез контраста на преходните емоционални състояния. Чувство на любов, състрадание, възторг, покой... взрив. Нейната живопис е жизнена, защото търси истината за композицията и образа - затова тя опипва, разбира, преценява какво да запази от процеса на търсене, после се дистанцира и оставя работата й да живее собствен живот. Разбира се, и Магда има миговете, когато прави картините буквално за минути, това е част от магията да бъдеш художник. Останалото понякога са тежки задължения и изпитания.
Таня Кольовска: След 1989 година у нас се появи графоманската вълна на достъпност и безнаказаност в словото. Тази вълна, тук говоря единствено като любител, очевидно е типична и за случващото се в пластическите изкуства. А Магда Абазова е знакът, който показва къде е нивото за много неща и за какво действително става дума в изкуството.
- Прав ли съм да твърдя, че от дипломирането си през 1948 години насам Магда няма рязък развой, защото самото й начало в изкуството тръгва от достатъчно високо място.
Таня Кольовска: Да, може би действително няма къде повече нагоре да се катери - и сега Магда се разхожда и просто прави своя свят все по-голям... Сега си спомням, Магда се е провиквала: "Тодоре (бел.ред. проф. Тодор Абазов), кой ми беше учител?"
Ива Владимирова: Между другото, в тази разходка Магда проявява едно мно-о-о-го тънко чувство за хумор, което навлиза в цвета и очовечава пространството. Нейното чувство за хумор е качество на свръхаза.
Всяка картина е уникална, защото тя сменя постоянно пластическите модели и гледните точки. Магда успешно върви по пътя на абстракцията или реалността, излиза и влиза в лабиринта между двата полюса, това е нейното храбро присъствие. Картините са различни, но са свързани в мощен архипелаг от чистото й сърце и силен изследователски дух. Колкото и привидно да са различни нейните творби, те се сглобяват в тотално единство. Повтарям: единство. Тя сменя изследваните обекти и субекти, докато не ни удостои с единствено правилен отговор.
Таня Кольовска: Ако Магда чуе всичко това, много ще ни се кара. Затова ще вкарам още един момент: моето убеждение е, че Магда много се забавлява, докато работи. Не знам по какъв точно начин изживява това забавление. Трябва да я питаме... Всъщност Магда озонира въздуха около себе си. Тя може да бъде пречиствателна станция.
Ива Владимирова: Тя обаче плаща много висока цена за всичко това. Генератор, акумулатор, пречиствателна станция... Магда отговаря за собственото си съществуване без особена подкрепа отвън. Тя не получава достатъчно от нас.
Таня Кольовска: Не съм съгласна, категорично не съм съгласна. Магда Абазова плаща, защото има с какво да плаща. И, слава Богу, защото повечето хора нямат с какво. И - благодарение на нея - и ние тримата имаме известен кредит.
Ива Владимирова: Да, тази невероятна аристократична дама има какво да дава, но цената е много висока. Дължим й признание, все повече й го дължим.
Таня Кольовска: Любов - с какво друго можем да отвърнем на тези картини. Магда ми подари прекрасната си картина "Диалог", която впоследствие сложих на корицата на последната си книга. Показах я на един приятел, който не е най-грамотният визуално човек, огледа я мълчаливо, после пихме, слушахме музика и той пак току я поглеждаше. На раздяла каза: "Абе, тя много специална тази картина, те си говорят тези двете къщи, тя много сериозна тази работа, бе.." Ето, че Магда може да завладее всекиго, в това отношение тя е абсолютен тиранин, без да иска, само трябва да отделиш малко време... Защото Магда тръгва от природата, за да създаде нова природа.
Ива Владимирова: Смисълът на изкуството е да праща светлина в глъбините на човешкото сърце. Казал го е Шуман. Магда праща витражната светлина на платната си. А специфичната алхимична спойка между любовта и чувството за хумор е лично нейно откритие, което щедро ни дарява в картините си.
Таня Кольовска: Любовта в картините на Магда всъщност е нейната пощада към нас. Това, което тя намеква, че може да прави в "Дървото", ами то просто може да ни помете. Но Магда Абазова ни обича - и затова трябва да благодарим на чувството й за хумор. Но ако ни се разсърди...
Ива Владимирова: Магда има витален рисунък, виртуозна експресивна форма, дълбок и фин колорит. Употребява много сложна боя, но какъв висок професионален филтър, как кристално я пречиства, за да покаже чувството си към нас. Дори и най-тежката и бавна вибрация на черното при нея е...
- ...уютно черно, прохладно черно...
Ива Владимирова: Защото Магда Абазова има осъзнати, изстрадани цели.
Таня Кольовска: Но усилието не личи, защото художничката знае, че то не трябва да личи. То е само един прекрасен взрив...

26 септември 2005, галерия "Сезони"

Разговора води Марин Бодаков


Таня Кольовска е автор на четири поетични книги, последната от които е "Нататъка опитайте сами" (2004). Носителка на първа награда от Европейския конкурс за поезия на името на Антониета Драго.

Ива Владимирова е художничка, излага в България, Македония, Сърбия, Хърватска, Австрия, Германия. Преподавателка в департамент "Пластични изкуства" в НБУ.

Екстазно около живописната изложба на Магда Абазова в софийската галерия Сезони (20 септември - 14 октомври 2005).