Двама са малко - трима са много
В дните от 19 до 22 септември в Пловдив за четиринадесети пореден път се проведе Международният фестивал за куклена миниатюра "Двама са малко, трима са много". По статут изискването за броя на актьорите е да не са повече от трима. Естествено, правилата са за това, за да бъдат нарушавани. Традиционно това правило се нарушава още от селекционера, на който се дава възможност да избере спектакъл, който не отговаря на ограничението. В тазгодишното издание изключенията бяха няколко, но само за едно от тях си струва да говорим. А именно - спектакълът на театъра-домакин "Желанието, наречено Фауст", в който участват осем актьори, а продължителността е два часа и половина! Но за него, след малко.
Фестивалът има не едно, не две, а три журита (колко нелепо звучи в множествено число?) Две са малко, три са много?! Едно, назначено от директора на фестивала, с трима членове - утвърдени режисьор, сценограф, драматург. Второ - на холандската фондация СТОЕП, което награждава само български спектакли. И трето - детско жури на фондация "Изкуство, култура, деца". В тазгодишното издание на фестивала наградените спектакли на трите журиращи екипа (така май звучи по-добре) се разминаха на 100%.
Детското жури награди спектакъла на домакините (уж обявен извън конкурсната програма) "Бяла приказка" (режисьор Ваня Сивинова). Един традиционен поглед, с традиционна визия към традиционно високата драматургия на Валери Петров. Холандците избраха за свой фаворит "Балкански пътешественик" (режисьор Съби Събев, продукция на ДКТ, Хасково). Съвсем обяснимо - фолклорен спектакъл с много чувство за хумор и с изпъкващото очарование на една актриса - Силвия Предова. За иновации в кукленото изкуство беше отличен още един спектакъл на ДКТ, Пловдив - "Принцесата със златния глас" на Леонард Капон. А за "развитие" бе поощрена миналогодишната им фаворитка Магдалена Митева, чийто спектакъл "6 000 000 000 бр." е провокативен опит за визуален пърформанс, но в който, уви, няма театър.
Като член на третото (или първото?) жури, в качеството си на драматург и театровед, пред мен и колегите ми в екипа: Злати Златев - председател и Емелиана Тотева - художник, до последния ден на фестивала тежеше със страшна сила желанието да не посочим спектакъл за голяма награда. Причините бяха очевидни - нито едно от показаните заглавия не беше завършено, цялостно постижение, нито откритие, или някой от компонентите все куцаше... и т.н. Бяхме единодушни, че "Писмо до Дядо Коледа" на арт-сдружение "Завеса" най-много се доближава до изискванията за фестивала, но... в него нямаше откритие, което да тласне кукленото изкуство напред.
Вълнуващ, симпатичен и професионално направен спектакъл, с много любов и честност, но без никакви предизвикателства. Съвсем заслужено обаче награда за оригинална авторска музика получи Димо Стоянов, чиито осем великолепни песни, написани специално за "Писмо до дядо Коледа", спокойно биха влезли в един успешен саундтрак. На него се дължи повече от 50% от атмосферата на спектакъла. Поощрено извънредно беше и актьорското изпълнение на Румен Угрински в същия спектакъл заради симпатичната му интерпретация на Дядо Коледа и детето Стайко.
Много противоречиви мнения породи постановката "Малки истории за любовта" на гостите от Магдебург (Германия), наградена за оригинална театрална форма. Естетски, стилен черно-бял, философски спектакъл за копнежа, празнотата, желанието, очакването и... липсата на любов.
А сега, раната "Фауст". Учудването от присъждането на Голямата награда на този спектакъл беше огромно! Самите домакини не можаха да повярват и да се зарадват от признанието. Много театър има в този невероятно плътен и многообразен спектакъл! Толкова много логично и ефектно подбрани техники - актьори в жив план (впечетляващо изпълнение на Панайот Добрев-Понко в ролята на Фауст и на Румен Караманов в ролята на Мефистофел), театър в театъра, марионетки, петрушки, сенки, дори една еротична кукла и т. н. Интелигентни препратки и реплики, игра на думи, игра с предмети, игра с пространството. Разбирате ли? Спектакъл, будещ респект с професионализъм, интелигентност, стил и... смелост. Режисьор е руснакът Сергей Столяров. И това обяснява много неща, руската протяжност например.

Кремена Димитрова