Нощ на музеите и галериите в Пловдив
Табуни млади хора се носеха из Пловдив в полунощ на 30 септември срещу 1 октомври. Особено очевидно това изглеждаше в Стария град, където са съсредоточени повечето пловдивски галерии и музеи. Нощ на музеите и галериите се провежда за първи път в България след огромния европейски успех на тази инициатива. Идеята на младата галеристка (и поетеса!) Веселина Сариева е прегърната на мига от Градската художествена галерия, Сдружението на частните галеристи и общественици. 20 музеи и галерии не затвориха вратите си до малките часове на новия ден. И така си подариха необикновени чувства и усещания. Както и, надявам се, на всички, които прелитаха от галерия в музей с книжчицата (програмата) в ръце. Когато в полунощ виждаш в Музея на Съединението млади момичета, които просто седят в легендарната зала, строена за заседателна на Областното събрание на Източна Румелия, сякаш за да проникнат в атмосферата и духа й, момчета, които попипват, но внимателно, фотоси и експонати - това те кара да направиш някои делови заключения. За какъв дявол музеите затварят врати в 18 часа, когато всъщност мнозина точно тогава излизат от работа, училище; и улицата, ако не домът, ги зове? С галериите ситуацията е подобна, изключвайки вечерите, когато се открива нова изложба. Не трябва ли да се промени статуквото?
Разбира се, давам си сметка, че съдя може би прибързано, под впечатлението на неочакваната картина. Естествено, че почти всички организатори на събитието се бяха погрижили не просто да не затворят врати, а да наситят своите пространства с музика, прожекции, представления, хепънинги, срещи с художници и приятна раздумка, някъде и с бира и по-твърди напитки. Но купонът се състоя и надмина всякакви предварителни очаквания. Около малката галерия "Сариев" беше затворена от коли и хора цялата улица - течеше джемсешън "Нощта е навсякъде", но така многолюдно беше и около галериите "Филипополис" и "Възраждане". В последната Димитър Рашков правеше сатирични рисунки, Владимир Генадиев беше пуснал в действие малка преса и отпечатваше направени графики. В галерия "Жорж Папазов" бяха опънали екран и прожектираха филм за Цанко Лавренов и колаж от техни вернисажи, а в "Лукас" всеки, който влезе, можеше да остави върху опънатия на стените бял хартиен кордон своя рисунка и автограф с креда и въглен (така до Димитър Киров бяха оставили рисунки студенти от АМТИИ), при Жорж Трак пееше дамски камерен хор "Тримонциум", в "Бовиел" демонстрираха японска техника за моделиране с хартия. Дори изложбата в Държавния архив - "Съединението на България и Сръбско-българската война в гравюри от европейския печат", събра толкова посетители за три часа, колкото не е събирала за близо цял месец. Имаше премиери на книги и какво ли не още. Стоте (или 200?) постоянни посетители на всяко откриване на изложба се размиха сред непознати млади лица. Имах чувството, че повечето за първи път откриват своя град на художниците и въобще на изкуството. Изкуствоведката Светла Москова твърдеше, че 1000 души са посетили само до полунощ Иконната галерия, историчката Мария Карадечева говореше за 400 души в Музея на Съединението, а художничката Надя Генова в Центъра за съвременно изкуство в Баня "Старинна" не ги броеше, а гледаше да запечата със своя обектив лица и състояния. Нищо чудно следващата тема на поредния международен проект там да не бъде "Freeze" (Замръзни), а "Затопляне".
Същата вечер в Пловдив имаше и друго изключително събитие - Пловдивската филхармония честваше своята 60-годишнина с програма от музика на Чайковски под диригенството на завърналия се в града под тепетата като директор на ОФД Георги Димитров. Неговата музикантска класа е добре известна и концертът бе великолепен - в Концерт №1 за пиано и оркестър солираше проф. Милена Моллова, а във втората беше изпълнена Петата симфония. Такъв музикален дъх (и дух), плътност и четливост в интерпретацията й отдавна не бяха чувани в добре познатата Концертна зала. Но ще оставя анализа на музиковедите, аз винаги съм респектирана от това, което прави на диригентския пулт Георги Димитров. Давам си сметка, познавайки отлично настоящето, че две едри събития, макар и от различен характер, в една нощ са много дори за град със стара културна слава като Пловдив. Но съм алчна и обнадеждена, че всичко това може да се случва не само веднъж в годината.

Пенка Калинкова