Птица на име Путин
Каква е тази голяма руска птица, която така бързо долетя до германците в навечерието на изборите?
Птица-приятел? Птица-върколак? Птица-вампир? Птица-враг? Нужна ли е тя на Германия, която изживява криза; и може ли птицата да въвлече страната в катастрофа? Дали е силна, дали е птица - бъдещ диктатор, или умиращ лебед? Никой не знае. Германската преса е склонна да демонизира птицата. Политиците от освободените от комунизъм източноевропейски страни също виждат в нея демона. Нещо повече, те се боят от нея! Но Герхард Шрьодер дружи с нея. И онзи италианец със съмнителна репутация също e приятел на птицата! А Буш? Той също обича нашата руска птица. Те често се срещат и си гугукат. За какво си гугукат? Това напомня кръстословица.
А знае ли самата птица коя е тя всъщност? Аз си мисля - не. Нека попитаме руската интелигенция, която по традиция е съвестта на нацията: що за птица долита в Германия? Изведнъж обаче се вдига ужасен шум. Ние ставаме свидетели на диаметрално противоположни мнения. Това често се случва. Нека вземем за пример делото "ЮКОС".
Една част от интелигенцията - писатели, художници, актьори, режисьори - бе против тежка присъда за Ходорковски. Друга част - писатели, актьори, балерини и режисьори, които също имат съвест - бяха за тежко наказание. Иска ли Кремъл да направи интелигенцията послушна? Подготвя се проект за създаване на Обществена палата, консултативен орган, който трябва да стане образец на гражданското общество. Послушните ще бъдат прибрани, а непослушните ще бъдат изтласкани в глуха линия. Непослушните ще бъдат на загуба, а послушните - на печалба.
Нека се обърнем към политическите сметки! Имаме ли свобода? Сравнявайки със Съветския Съюз, ние разполагаме с много свобода и това не трябва да бъде отхвърляно с лека ръка: тези свободи, даже и ограничени, постепенно създават личния свят на руснака. Ние имаме свободата да пътуваме (ако имаме чуждестранна виза и пари), свободата да се занимаваме с бизнес (но без да се месим в политиката), да вярваме в бог (желателно православен), да четем това, което желаем, и да ругаем когото и каквото си пожелаем (включително нашата загадъчна птица, но само на определени места: по някои радиостанции и вестници). Какво не ни достига? Гаранция за бъдещето.
Народът на Русия както винаги мълчи. Но ако се обърнем към него, той ще се раздели. Част от бесланските майки, чиито деца загинаха в резултат на тероризма, вярват на честната дума на птицата-Путин, други не му вярват и искат колкото е възможно по-бързо да напуснат страната. Същото е и с младежта. Една част от нея брои дните до края на президентството му, а друга, обединявайки се по призива на Кремъл в движението "Наши", мечтае да му служи вярно и искрено. Семействата също са разделени. Моят 85-годишен баща обича Путин, а моята майка, която отначало го харесваше, сега не знае как да се отнася към него. Комунистите се сърдят на Путин: той практически ги изтласка от политическата сцена, което дори Елцин не успя да постигне. Но нека си остане между нас: нима е лошо, че руският комунизъм е разбит? От друга страна, опозиционните политици-демократи и журналисти също не обичат Путин. Те смятат, че той е премахнал много от демократичните завоевания на перестройката.
Но да се върнем към фигурата на птицата. Символът на руската държава - двуглавият орел, е много своеобразна птица. Тя напомня сиамски близнаци - има един стомах, но различни мисли. Безумна картина! Едната глава гледа на Запад, другата на Изток. Когато Путин стана президент, той изпадна под хипнозата на двуглавия орел и фактически сам се трансформира в него. Навярно той е разделен от противоречиви желания. Едната глава мисли за пазарна икономика и дружба с Шрьодер, а другата създава екип от бивши разузнавачи (чекисти) и им предоставя възможността да се обогатяват и контролират страната. Едната глава се бори с тероризма, а другата разбира, че заплахата от тероризъм е полезна за укрепването на властта, защото сплашва населението. Западната глава завижда на Европа и иска да построи в Русия команден капитализъм. Източната глава мисли, че европейските ценности не подхождат на руснака: те са ориентирани към консумацията и не съответстват на руската душевност. Едната глава отхвърля Ленин и неговото революционно наследство, другата глава е близка до Сталин с неговите имперски успехи и агресивна завоевателна политика. И още: западната глава вярва, че може да подобри положението на народа с ласка, богатство и железници. На нея й се струва, че само след една крачка ние ще станем членове на семейството на европейските народи. Другата глава е убедена, че гените са по-силни от етиката, че руският народ има толкова много вродени пороци, че да живееш в тази страна е възможно при помощта на тоягата и моркова. Консервативната партия в Русия никога не е вярвала в народа, тя си го възприемаше като роб, но вярваше в силата на страха. И действително, Гагарин излетя в космоса от страх. Путин не е първият руски политик, попаднал под хипнозата на двуглавия орел. В руската история най-близък до него е Александър III, предпоследният от династията Романови, управлявал в края на ХIХ в., мъж-исполин, враг на пиянството, подкрепящ православната идеология, създател на държавния капитализъм, задушаващ признаците на тогавашната "оранжева" революция със социалистически оттенък. При това той така се е отличил в голямата световна политика, че един от най-красивите мостове на Париж носи неговото име. Колебанията на Путин в значителна степен съответстват на колебанията на духовния живот на Русия, имащ дълбоки архаични корени, които нямат нищо общо с Европа. Александър III не е бил интелектуалец. Той е дал възможност на Толстой и Чехов да издават книгите си, търпял е някои от инакомислещите, но никога не е забравял да затяга белезниците и е предпочитал руския национализъм.
Краят на Романови е известен на всички. Западът е длъжен естествено да подхранва западната глава на Русия. Иначе тя ще отлети. Как къде? На изток. Лично аз съм заинтересуван орелът да има добре развита западна глава: това е определена гаранция за тези свободи, които са нужни на писателя като въздуха, който му е необходим да диша. Но аз разбирам, че ако не обръщаме внимание на източната глава на руската държавност, както направиха реформаторите през 90-те години, това ще доведе до загуба на връзката с голяма част от "архаичното" наследство. Западът трябва да се примири с факта, че полетът на двуглавия орел не съответства на правилата на международните въздушни съобщения.

Ди Велт, 8 септември 2005

Виктор Ерофеев
Превод от немски Георги Пашкулев