Матрицата на изтреблението

За геноцида над арменците 100 години по-късно

Книгата е цялостна панорама на исторически събития, станали в Турция и в Европа - позицията на великите европейски сили към Турция и водената от нея политика от края на ХIХ век, недоволствата, бунтовете и въстанията на балканските народи от България, Сърбия, Гърция, Македония, Черна гора, Албания, Румъния, Босна срещу турската тирания. Многопланово е представена политиката на турския султан Абдул Хамид по изтребване на християнското население от територията на Турция, "нежната революция" на младотурците от 1908 г., пътя на Турция към арменския геноцид от 1915 г., дейността на комитета "Обединение и напредък" и неговата националистическа идеология, както и отношението на световната общественост, осъждаща тази политика.
Авторът на книгата се основава на изключително богат фактически материал - разкази на очевидци, журналисти и мисионери, на чиновници от турската администрация, доклади, рапорти, заповеди на служебни лица и представители на дипломатически мисии - относно организирането и конкретната реализация на етническото изтребване на арменците в Турската империя през 1894-1986 г. и 1909-1922 г. Той съобщава, че само в Националния архив на САЩ има 37 хил. страници документи, които свидетелстват за Геноцида над арменците, както и десетки хиляди фотоси, които документират нагледно това престъпление.

Кой е извършил Геноцида над арменците?

През 1894-1896 г. основният организатор на кървавите събития над арменците е турският султан Абдул Хамид с цел да прочисти Турската империя от християнското население. За три години "кървавият султан" избива 200 хиляди арменци. Кланетата започват в град Сасун и се пренасят по цялата територия на Турската империя. Това е "първият случай на организирано масово избиване на арменци в съвременната османска история - извършено в мирно време, без да е свързано с никаква война" (с. 67). Един от очевидците на тези събития е британският вицеконсул, който пише, че турците са гонили арменците като зверове и са ги убивали където сварят.
Понеже престъпленията на Турция остават ненаказани, много американски интелектуалци, които предвиждат, че през ХХ век САЩ ще бъдат световен лидер, предлагат Америка да стане инициатор на приемането на международен закон за националните престъпления (с. 133-134). През това време националистическите сили на младотурците се надигат в името на обновяването на страната. Те през 1908 г. успяват да ограничат и почти да лишат султан Абдул Хамид от политическа власт в името на Конституцията от 1876 г. и либерализацията на политическия режим в Турция.
Според автора, през 1909 г. Турция тръгва по пътя на геноцида. Годината започва с "изпълнение на план за турцизацията на империята" под знамето на идеологията на пантюркизма. През април започва контрареволюционен метеж в столицата, който се пренася в страната. Правителството е военизирано, всички етнически организации и клубове са затворени. Инициирани са арменските кланета в град Адана (1909 г.). За тях британският вицеконсул в град Мерсин протестира в конака, понеже войниците, които би трябвало да спрат клането, участват в убийствата на арменци (с. 152). В Адана са избити 15 хиляди арменци, изгорени са до основи 4 437 къщи на арменци, опожарени и опустошени са 200 села с арменско население. Тези издевателства на турците американският посланик Хенри Моргентау нарича "садистични оргии". Арменският поет Сиаманто в поемата си "Танцът" описва как турските войници принуждават арменските жени да танцуват около огъня, а след това ги изгарят живи.
Младотурските лидери на Комитета "Обединение и напредък" - Талят, Енвер и Джемал, продължават планираното изтребване на арменците през ХХ век. Те изработват документите по организирането и изпълнението на последвалите арменски кланета, чийто връх е 24 април 1915 г. - унищожаването на ядрото на арменската интелигенция в столицата. Планът на комитета за ликвидирането на арменците в Османската империя е приведен в действие през пролетта и лятото на 1915 г. Балакян пише: "Всичко е добре режисирано... обкръжават и арестуват арменците и после направо ги застрелват или изселват" (с. 173). Броят на жертвите в периода 1915-1922 г. е между милион и милион и половина души (с. 177).

Кои са непосредствените участници в Геноцида?

Авторът разказва, че това е турският държавен апарат - чиновници, полиция, жандармерия, специализирани отряди за унищожение, четите на смъртта, освободени затворници, редовната турска войска, специални администрации по вилаети за провеждане на операциите по избиване на арменците. Авторът привежда много документи, в които е описано какво са правили извършителите на Геноцида над арменците: пребиване до смърт, съсичания със саби, отсичане на глави с ятагани, обесване, изнасилване, избиване на цивилни мъже, кланета, създаване на градове с ходещи скелети, расово унищожение и пр. Според американския изследовател Р. Рубинщайн, младотурското изтребление на арменците през 1915 г. е "първият завършен опит на една съвременна държава да извърши методично и дисциплинирано организиран геноцид". Въз основа на тази многостранна панорама авторът съвсем естествено идва до въпроса: Защо турските правителства от края на ХIХ в. и началото на ХХ в. провеждат политика на изтребление на християнското население в Турската империя?
Основната причина е възприемането от турските правителства в идеологическата политика, че "ислямът повелява господство", както твърди главният идеолог на Комитета "Обединение и напредък" Зия Гьокалп. Според него, Турция може да се съживи отново само ако се отърве от немюсюлманските елементи, защото "гърците, арменците и евреите са чуждо тяло в националната турска държава". Това е всъщност провеждане на политика на "турцизация", утвърдена със закон, който разрешава да се прогонва, убива или унищожава всичко, което не е турско, и да се присвоява по насилствен начин чужда собственост".

Отричането на Геноцида над арменците

Още султан Абдул Хамид отрича кланетата, които самият той е организирал и извършил. Такава е политиката и на всеки следващ турски режим (с. 369), дори и в наши дни. На всички онези, които отричат геноцида над арменците, авторът задава следните въпроси: Ако не е имало геноцид, как са се появили десетките хиляди статии във вестниците на САЩ, Канада, Франция, Германия, Великобритания, Русия, Гърция, Аржентина, Швейцария, а и в самата Турция, в които са изнесени конкретни факти за убийства и депортация на арменци по територията на Турската империя? Защо Талят паша, в писмото си до американския посланик Хенри Моргентау се хвали като пише: "За три месеца аз направих повече за решаването на арменския проблем, отколкото успя Абдул Хамид за трийсет години. Вече ликвидирахме три четвърти от арменците". Защо, по настояване на Лондон, турското правителство организира Военен трибунал в Истанбул през 1919-1920 г. за осъждането на извършителите на Геноцида над арменците. Трибуналът потвърдждава основното обвинение за преднамерено масово убийство, организирано от Централния комитет на "Обединение и напредък" и проведено от Специалната организация (Тешкилят и Махсуса), и осъжда задочно на смърт ръководителите на младотурското правителство Талят, Енвер, Джамал и д-р Назъм.
Правителствата на 70 държави официално признават Геноцида над арменския народ и осъждат извършителите му. В книгата е доказано убедително, че никакви опити за отричане на геноцида над арменците не могат да заблудят никого. Турската кампания за отричане на геноцида над арменците, авторът нарича "зловеща". Защо? Защото с отричането на геноцида над арменците се оневиняват извършителите му. По същество това е "двоен геноцид", това е двойно отрицание. А според законите на един велик философ двойното отрицание означава потвърждение.
Отрицателите на геноцида с двойното си отрицание го потвърждават.

Какво е отношението на американците към Геноцида?

Отношението на американците към геноцида е свързано със създаването на първото международно движение за човешки права в историята на САЩ. Американските интелектуалци искат Америка да е активна в кампанията за спасяването на арменците. Тук се създава Национален комитет за подпомагане на арменците, местни комитети, много благотворителни дружества и женски организации. Чрез социалната активност на американските интелектуалци и многото публикации за Геноцида Армения става за американския ученик толкова известна, колкото Англия. Само през 1915 г. в САЩ са публикувани 145 статии за геноцида над арменците, в които са представени конкретни факти за насилия и депортации на арменци, организирани от турското правителство. Активно и много ползотворно е отношението на американските мисионери и хуманитарни работници, особено на американските жени, които по време на геноцида са работили в Анадола.
Американските интелектуалци изразяват своята критична позиция и тогава, когато американското правителство проявява колебливост, непоследователност или неоправдана пасивност спрямо политиката на Турция за погазване на правата на човека. Най-ярък израз на тази социална позиция е писмото на Теодор Рузвелт до тогавашния президент на САЩ Уилсън за отказа му да предприеме ефективни действия в полза на Армения. Той пише: "Арменското клане беше най-голямото престъпление по време на войната, а липсата на действия срещу Турция означава неговото опрощаване; защото щом не си изкоренил из основи турския ужас, значи всички приказки за гарантиране на бъдещия световен мир са зловредна безсмислица".
Отношението на Америка към Геноцида над арменците се синтезира в златното правило на САЩ - "отново да работим за Армения. Тя трябва да бъде избавена". Това златно правило лежи в основата на историческата традиция, възникнала в САЩ от времето на създаването на първото движение за защита на човешките права в края на ХIХ век и утвърдила се чрез дейността на американските дипломати, особено на Х. Моргентау и др., на американските президенти Уилсън, Рузвелт и др., за да остане тази традиция актуална и до днес, което се вижда добре и от книгата на Балакян.
Накрая, като син на родители, които по чудо са се спасили от арменските кланета в Турция и са намерили подслон в България, искам да благодаря на посолството на САЩ в България, с чието съдействие тази прекрасна книга е издадена у нас. Това за мене е признак, че посолството на САЩ в България не само споделя активната демократична политика в защита на правата на човека и на етническите малцинства още от края на ХIХ век до днес. То продължава тази вековна традиция, за да изчезне напълно призракът на "Горящия Тигър" от нашата планета.

Саркис Саркисян


Проф. д-р на философските науки Саркис Саркисян преподава история на Армения, арменска цивилизация и странознание в Софийския университет. През 1994 г. е избран за академик на Международната академия по философия. Бил е дългогодишен член на редколегията на списание "Философска мисъл".
Питър Балакян. Горящият тигър. Геноцидът спрямо арменците и отговорът на Америка.
Превод от английски Фани Аронова. Издателство Комо. София, 2005.
Цена 20 лева.

Със съдействието на посолството на САЩ в България на български език е публикувана книгата "Горящият Тигър" на американския учен Питър Балакян. Тя има за предмет исторически събития, станали в края на ХIХ и първата четвърт на ХХ в. на територията на Турската империя и известни на човечеството като Геноцид над арменския народ. Основната цел на автора е да разкрие отношението на САЩ към престъпленията срещу човечеството и по-конкретно към Геноцида над арменците, който се смята за "моделът за повечето случаи на геноцид, последвали през ХХ век". Излизането на книгата съвпада с 90-годишнината от Геноцида над арменците, която беше отбелязана на 24 април тази година по всички кътчета на нашата планета.